Решение № 15213 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 152/2013 г.

Решение № 15213 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 152/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби подадени от Агенция "Митници" (АМ)и от Найден Петков Стойков от гр. Русе срещу решение № 5523 от 22.10.2012 г., постановено по административно дело № 6248/2012 г. от Административен съд София- град (АССг), с което АМ е осъдена да заплати на Найден Стойков обезщетение на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) в размер на 4372,50 лв., ведно със законната лихва от 02.07.2012 г. - датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане и деловодни разноски в размер на 508 лв., като е отхвърлил предявеният от Стойков иска за разликата над уважения до пълния му размер от 6526 лв. АМ обжалва решението в частта му, в която е осъдено да заплати обезщетение на Стойков съобразно нормата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл в редакцията й ДВ бр. 95/2003 г., предвиждаща същото в размер на 10 брутни работни заплати. Счита, че в случая е приложима новата редакция на цитирания текст, в сила от 01.07.2012 г., тъй като същата има действие занапред, а исковата молба на Стойков е подадена на 02.07.2012 г. т. е. след влизането й в сила. Поради това намира, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон е и е необосновано. Моли за отмяната му и претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Оспорва касационната жалба на Стойков като неоснователна. Стойков обжалва решението в частта му, в която е признато и уважено възражението на АМ за прихващане на изплатеното по реда на чл. 106, ал. 4 ЗДСл обезщетение за неспазен срок на предизвестие. Моли съда да отмени решението в тази му част, което счита за постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано и вместо него постанови ново, с което АМ да бъде осъдена да му заплати посочената сума, ведно със законната лихва, считано от 02.07.2012 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира за направените деловодни разноски. В представен писмен отговор Стойков излага становище за неоснователност на касационната жалба на АМ. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационните жалби доводи, приема за установено следното: И двете касационни жалби са подадена от активно легитимирани страни, в срока по чл. 211 АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество и двете са частично основателни. По касационната жалба на АМ. С обжалваното решение първоинстанционният съд, въз основа на събраните по делото доказателства правилно е установил релевантните за спора факти. Със заповед № 10039 от 16.12.2009 г. на Директора на АМ служебното правоотношение с Найден Стойков е било прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, като със същата е разпоредено на Стойков да бъде изплатено обезщетение в размер на брутната заплата за неспазен срок на предизвестие на основание чл. 106, ал. 4 ЗДСл. С влязло в сила на 01.11.2011 г. съдебно решение тази заповед е отменена като незаконосъобразна. По молба от 03.11.2011 г. Стойков е възстановен на заеманата от него длъжност "старши инспектор" с ранг III младши в Митница Русе, като му е определена основна месечна заплата в размер на 550 лв. и допълнително месечно възнаграждение в размер на 14% или същата е възлизала брутно на 627 лв. Въз основа на тези факти съдът е приел, че в случая претенцията на Стойков е основателна в размер на 10 брутни работни заплати или в размер на 6270 лв., съобразно редакцията на чл. 104, ал. 1 ЗДСл ДВ бр. 95/2003 г. Последната е предвиждала максимален размер на обезщетението 10 брутни работи заплати. Нормата е изменена с ДВ бр. 38/2012 г., като изменението е в сила от 01.07.2012 г. (един ден преди предявяване на иска) и новата редакция предвижда максимален размер на обезщетението - шест основни заплати. Правилно съдът е посочил, че нормата е материално права и действа занапред, но неправилно е приел, че същата е относима за случая. Този извод съдът е обосновал с това, че правото на обезщетение е възникнало при действието на старата редакция, а ново приетата уредба е приложима само към правоотношения възникнали занапред. Този извод е неправилен. Правилото относно действието на новия закон по време е, че той урежда юридически факти, които са се проявили след влизането му в сила, както и заварените правоотношения за в бъдеще. В случая Стойков е заявил претенцията си за изплащане на обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл след влизане в сила на новата редакция, при което именно тя е приложимата норма, при което съобразно приетото в нея претенцията е основателно до размер на 6 основни заплати. Същевременно към момента на предявяване на иска от Стойков е настъпила законодателна промяна и по отношение на начина на определяне на работната заплата. Към 19.12.2011 г. - датата, на която със заповед № 6995 на Директора на АМ е възстановен Стойков на заеманата длъжност размера на възнаграждението му е определен съгласно правилата на Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в редакцията й ДВ бр. 67/21.08.2009 г., като в съответствие с чл. чл. 3, 4 и 12 същата на Стойков е определено основно месечно възнаграждение в размер на 550 лв. и допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определено индивидуално за Стойков в размер на 14% или брутното му възнаграждение е определено в размер на 627 лв. Към момента на подаване на исковата молба в сила е Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, приета с ПМС № 129/26.06.2012 г., като съгласно чл. 3, ал. 2 от нея основната месечна заплата се определя по нива и степени, съгласно приложение № 1, като се отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит - т. е. при новата уредба законодателят е приел, че в размера на основната месечна заплата се включва и възнаграждението за професионален опит. Ето защо правилно в случая размера на обезщетението следва да бъде определен на база 627 лв., който размер при действащата нормативна уредба е основната месечна заплата, а не брутното трудово възнаграждение на Стойков. Допълнителен аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 19 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, в който изчерпателно са изброени видовете допълнителни възнаграждения, като между тях не фигурира такова за професионален опит. В случая предявеният от Найденов иск е основателен и доказан до размер на шест основни заплати или общо в размер на 3762 лв. При това решението следва да бъде отменено в частта му за разликата от присъдения от първоинстанционния съд размер от десет брутни заплати до размера на шест основни заплати- максималния размер, предвиден в приложимата в случая редакция на чл. 104, ал. 1 ЗДСл, определени съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация. Предявеният иск в тази му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен По касационната жалба на Найден Петков Стойков. В обжалваната от Стойков част от решението, първоинстанционният съд е приел, че от размера на дължимото му обезщетение следва да бъде приспаднат размера на изплатените му от органа по назначението обезщетения в размер на една заплата на основание чл. 106, ал. 4 ЗДСл - за неспазване срока на предизвестието и в размер на две заплати на основание чл. 106, ал. 2 ЗДСл - обезщетение за времето, през което е останал без работа. Обезщетението по чл. 106, ал. 2 ЗДСл се изплаща предвид конкретната причина за прекратяване на правоотношението на служителя - уволнение следствие съкращаване на длъжността. След признаване от съда на това уволнение за незаконосъобразно, е налице идентичност на основанията за обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл и това, получено на основание чл. 106, ал. 2 ЗДСл. И двете такива са изплатени при незаконосъобразно уволнение от държавна служба. Присъждането и получаването и на двете обезщетения от уволнения служител, би довело до неоснователното му обогатяване, респективно до репариране на една и съща вреда два пъти. Изплащането на предвидените в ЗДСл обезщетения е свързано с характера на уволнението. Последното може да бъде законосъобразно или не и в зависимост от това ще се дължи обезщетение на служителя съответно по чл. 106, ал. 2 или такова по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Недопустимо е той да получи и двете обезщетения, които са свързани с различни основания, за едно и също уволнение. Ето защо настоящият състав намира, че решението в тази му част - с която е прихванато от дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл изплатеното обезщетение по чл. 106, ал. 2 ЗДСл е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Неправилно обаче съдът е приел, че от дължимото обезщетение по чл. 104, ал . 1 ЗДСл следва да бъде прихванато по възражението на ответника и изплатеното на Стойков обезщетение по чл. 106, ал. 4 ЗДСл. Основанието за изплащане на това обезщетение е неспазването на задължителния срок на предизвестие по чл. 106, ал. 1 ЗДСл от страна на органа по назначаване. Ако това задължение беше изпълнено, Стойков би полагал труд още един месец и би получил съответното трудово възнаграждение. Неизпълнението му го е лишило от това месечно възнаграждение, поради което той е бил възмезден чрез присъждане на посоченото обезщетение. Последното няма връзка с дължимото такова по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, за да се приеме за основателно възражението за прихващане. Ето защо решението в тази му част следва да бъде отменено като неправилно. По така изложените съображения и предвид установения размер на дължимото обезщетение и изплатените такива, настоящият състав намира, че дължимото обезщетение на Стойков по чл. 104, ал. 1 ЗДСл възлиза на сумата 3762 лв., от която следва да бъде приспадната сумата в размер на 1264,55 лв., представляваща изплатените му от АМ обезщетения по чл. 106, ал. 2 ЗДСл. Ето защо решението следва да бъде оставено в сила, в частта му, в която АМ е осъдена да заплати на Стойков обезщетение за времето, през което не е заемал държавна служба в размер на 2497,45 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане. В частта му, в която АМ е осъдена да заплати на Стойков обезщетение за разликата над 2497,45 лв. до присъдения размер от 4372,50 лв. решението следва да бъде отменено като неправилно. В останалата част, с която е отхвърлен предявеният от Стойков иск за разликата до пълния му размер от 6526 лв. решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, решението в частта му относно разноските, следва да бъде отменено в частта, с която АМ е осъдена да заплати на Стойков такива за сумата над 463 лв. до присъдените в размер на 508 лв., като в останалата му част следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение