Решение № 12372 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7370/2012 г.

Решение № 12372 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7370/2012 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" срещу решение № 1699/29.03.2012 г., постановено от Административен съд София-град, второ отделение, 29-ти състав по адм. дело № 3497/2011 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба Станислав Антонов Манолов, чрез процесуалния си представител адвокат Димитър Аврамов, в писмено становище по съществото на спора излага доводи за неоснователност на касационната жалба и претендира обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № 01-РД/2663/17.08.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която е отказано да бъде финансирано заявление за подпомагане по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства", ид. № 26/121/03340, подадено от Станислав Антонов Манолов. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт. За да постанови посочения резултат е приел, че не е спазено изискването административният орган да изясни всички факти и обстоятелства от значение за издаването на акта, поради което при постановяване на оспорената заповед е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон, съставляващи основание за отмяна на оспорената заповед. По изложените в тази връзка в решението конкретни съображения, съдът е отменил акта и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, обосноваващи наличието на касационни отменителни основания. Въз основа приложените по делото доказателства, обосновано съдът е приел, че Станислав Манолов е подал заявление ид. № 26/121/03340 от 24.09.2009 г. за подпомагане по мярка 121 - "Модернизация на земеделските стопанства", за проект с наименование "Закупуване на нова техника, необходима за подобряване производството на земеделското стопанство" в срока за четвъртия прием на заявления, определен съгласно заповед № 01-РД/1291/31.08.2009 г. за изменение на заповед № 01-РД/710/27.04.2009 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - до 30.09.2009 г. При направената по заявлението проверка е констатирано прилагането на изискуемите придружаващи документи, както и съответствието на проекта с критериите за допустимост, видно от съставен отчет за съответствие от 14.10.2009 г. При оценката на проекта от 04.08.2010 г., същият е получил 85 точки. С оглед противоречивите данни от изслушаните по делото съдебно-счетоводни експертизи, съдът е приел, че не се установява по категоричен начин липсата на бюджет по мярка 121 извън гарантирания фонд, визиран като основание за постановения отказ, нито какви са причините, по които при рамкирането на проекта е прието, че кандидатът вече е получавал подпомагане за подобна инвестиция. Наред с горното следва да се отбележи, че формалната констатация относно липсата на бюджет не освобождава административния орган от законовото му задължение да разгледа и класира подадените заявления за обявения четвърти прием, още повече, че в случая не е постановено решение за спиране на приема на заявления за подпомагане в хипотезата на чл. 29, ал. 3 от Наредба № 8/03.04.2008 г. Приложената по делото докладна записка относно липсата на бюджет по мярка 121 след трети период на прием с вх. № 03-416/14510/23.12.2010 г. по регистъра на ДФ "Земеделие", както правилно е констатирано и от първоинстанционния съд е постъпила на дата, последваща издаването на оспорената заповед. Предвид това, обоснован е направеният извод, че от административния орган не са изяснени всички релевантни за издаване на заповедта обстоятелства, нито е доказано фактическото основание за издаване на заповед при условията на чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Издателят на индивидуалния административен акт е възпроизвел посочения текст - отказ поради недостатъчен бюджет, без да излага каквито и да било конкретни констатации във връзка с подаденото заявление, в т. ч. кога е установена липсата на бюджет, за кой точно бюджет става въпрос - за гарантиран или негарантиран, и има ли възможности за прехвърляне на средства от гарантирания бюджет, към негарантирания такъв, нито за предоставяне на средства от друг прием по същата мярка или от друга мярка. В обжалваната заповед не е отразено никое от визираните релевантни обстоятелства, нито е осъществено препращане към друг акт на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" или негов помощен орган, в които евентуално да са обективирани фактическите основания за издаване на оспорената заповед. Предвид това следва да се приеме, че наред с констатираните от административния съд пороци, заповедта не съдържа мотиви в противоречие с изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК. Същата е постановена и в противоречие с правилото на чл. 29, ал. 3 във връзка с ал. 1 от Наредба № 8/03.04.2008 г., че изпълнителният директор следва да издаде решение за спиране на приема на заявления, а съобщението за това се публикува най-малко 15 календарни дни преди спирането на приема. В конкретната хипотеза това задължение не е изпълнено въпреки твърденията на касатора, че негарантираният бюджет е бил изцяло изчерпан още в третия прием на заявления за подпомагане, тоест още при отварянето на четвъртия прозорец не е имало никакви финансови средства за разпределение по мярка 121, който факт е налагал издаването на решение за спиране на приема и надлежното му оповестяване. Не могат да бъдат възприети и доводите на касатора, основани на обстоятелството, че в случая бюджетът е бил изцяло изчерпан. Цитираното от издателя на заповедта правно основание по чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8/03.04.2008 г. визира не "пълната липса и изцяло изчерпан бюджет", а "недостатъчен бюджет по мярката", поради което съдът приема, че двете хипотези са приравнени с посочената разпоредба, а оттам и правните последици при липсата на бюджет и недостатъчен бюджет, следва да са едни и същи. Издателят на оспорената заповед също се позовава не на пълната липса на бюджет, а на "недостатъчен бюджет по мярката". Предвид изложеното настоящият състав приема, че обжалваното решение е правилно. Направеният от съда краен извод за незаконосъобразността на оспорената заповед кореспондира с приобщения по делото доказателствен материал и приложимия закон. Тъй като не са налице релевираните касационни отменителни основания, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, основателно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените в настоящото производство разноски. Поради това касаторът следва да бъде осъден да му заплати такива в размер на 3000 лв, изплатено адвокатско възнаграждение, установени по представения договор за правна защита и съдействие от 30.07.2012 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение