Решение № 17185 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12372/2013 г.

Решение № 17185 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12372/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Владимир Костадинов Спасов от гр. Пазарджик против решение № 402 от 04.07.2013 г., постановено по адм. дело № 145 по описа за 2013 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против мотивирано решение № 01 от 14.01.2013 г. на Директора на РУСО - Пазарджик. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пазарджик, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неправилност на обжалваното съдебно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пазарджик е решение № 01/14.01.2013 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 5412033560-ПР-880/20.09.2012 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Владимир Костадинов Спасов от гр. Пазарджик е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО поради неизпълнение на условието за придобит осигурителен стаж от втора категория с продължителност 15 години. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Пазарджик обосновано е приел, че общата продължителност на положения труд от втора категория е 9 години, 3 месеца и 17 дни. Осигурителният орган е признал от втора категория придобит от жалбоподателя осигурителен стаж с продължителност 2 години и 3 месеца на длъжност "шофьор на угладатор" (асфалтополагаща машина). В хода на съдебното производство е установено, че през периода 14.01.1988 г. - 01.02.1995 г. жалбоподателят е работил като шофьор на тежкотоварен камион модел КАМАЗ с товароподемност над 12 тона, който се зачита от втора категория на основание т. 53а от ПКТП (отм.). По делото не са били представени доказателства, че след 01.02.1995 г. оспорващият е работил като шофьор на товарен автомобил с товароподемност над 12 тона. Неоснователен е касационният довод за съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост на съдебното решение поради несъобразяването му със свидетелските показания. На основание чл. 104, ал. 10 от КСО (нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) категорията труд не може да се доказва със свидетелски показания. С оглед създадената процесуална забрана показанията на разпитаните свидетели относно условията, при които е бил полаган трудът, не могат да служат като годно доказателство относно категорията му. За изясняване на фактите първоинстанционният съд е назначил и приел като доказателства заключение на съдебна автотехническа експертиза и две заключения на съдебно - счетоводна експертиза. Следва да се отбележи, че свидетелите Славчо Пеков и Георги Христев - колеги на жалбоподателя - са определили товароподемността на автомобилите КАМАЗ като 6, 9, 10 тона или "над 12 тона мисля, че трябва да е". По правилото на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният стаж следва да се установи с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В представената от жалбоподателя трудова книжка (заверени фотокопия) е извършено дописване на "КАМАЗ" под удостоверената длъжност "шофьор" и "шофьор приемчик" за времето до 01.10.1997 г. без данни за товароподемността на автомобила и без данни за лицето, което е извършило дописването. На основание чл. 142, изр. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим на основание чл. 144 от АПК, доказателствената сила на документа, в който има прибавки между редовете и други външни недостатъци, се оценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. От представената заповед № 85 от 02.01.1988 г. на директора на предприятие "Млечна промишленост" - Пазарджик, с която жалбоподателят Спасов е бил преназначен от длъжност "шофьор на ЗИЛ 1340" № 16-06 - на длъжност "шофьор на КАМАЗ" № 08-946, считано от 14.01.1988 г., се установява, че товароподемността на автомобила марка ЗИЛ е 6 тона, а на автомобила марка Камаз - 8 тона - специализирана. Съгласно заключението на съдебно - техническата експертиза автомобилът с марка КАМАЗ № 08-94 в действителност е с товароподемност 18 425 кг (цистерна). Съдът е кредитирал заключението на експертизата и е приел, че през периода 18.01.1988 г. - 01.02.1995 г. жалбоподателят е работил като шофьор на товарен автомобил с товароподемност 12 и повече тона, поради което трудът се зачита от втора категория на основание т. 53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - отм.). Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилно прилагане на материалния закон. От 01.02.1995 г. до 01.07.2011 г. жалбоподателят е работил в "Млечна промишленост" АД - Пазарджик, по-късно "Лакрима" АД - Пазарджик на длъжност "шофьор приемчик" в направление Изкупуване. При липса на документи от трудовото досие и документи, изискуеми от чл. 40, ал. 1 от НПОС, не може да се приеме за надлежно доказателство за установяване категорията на труда представената пред настоящата инстанция служебна бележка с изх. № 32/07.03.2002 г., подписана от изпълнителния директор и ръководителя на ТРЗ на АД "Млечна промишленост". Служебната бележка, в която е отразено, че през периода 14.01.1988 г. - 27.12.2001 г. жалбоподателят е работил като шофьор на товарен автомобил "КАМАЗ" (цистерна) с регистрационен номер ПЗ 08-94 ТВ с товароподемност 18 425 кг, е издадена, за да послужи за кандидатстване за работа в Международни превози и има характер на писмени свидетелски показания. Липсват писмени данни относно вида и товароподемността на управлявания автомобил през периода 01.02.1995 г. до 01.07.2011 г., за да се зачете трудът от втора категория на основание т. 53а от ПКТП (отм.), в сила до 31.12.1999 г. и на основание чл. 2, т. 25 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, в сила от 01.01.2000 г. От страна на жалбоподателя не се твърди, че през периода 01.02.1995 г. до 01.07.2011 г. е внасял осигурителни вноски в размерите, дължими за втора категория труд. Оспорените административни актове са издадени при спазване на изискванията по § 4, ал. 1 ог ПЗР на КСО и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Пазарджик е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,