Решение № 10641 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2415/2019 г.

Решение № 10641 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2415/2019 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по подадени две касационни жалби срещу решение № 7305/4.12.2018 г. постановено по адм. дело № 9775/2018 г. на Административен съд – София град, с което е осъдена Столична община да заплати на Е. Николова сума в размер на 600 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди следствие на заплатено адвокатско възнаграждение при отменено НП и е отхвърлен иска на Николова над тази сума до претендираният размер за сумата от 1 200 лв. Първата касационна жалба е подадена от Е. Николова от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Волева, която обжалва постановеното съдебно решение, в отхвърлителната му част – над присъдената сума от 600 лв. до пълния предявен размер от 1200 лв., като се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Сочи, че неправилно съдът е приел, че не се следва заплащане на обезщетение за извършени разноски за адвокатско възнаграждение при обжалване на наказателно постановление /НП/ № 224098/2013 от 20.12.2013 г., издадено от зам. кмет на Столична община по н. а. х. д. № 16028/2017 г. по описа на Софийски районен съд, тъй като същият е бил представен по делото пред РС, впоследствие е бил изгубен, като по исковото производство пред административния съд е представено копие на договор за правна защита и съдействие от 5.09.2018 г. Релевират се доводи за реално заплащане на адвокатския хонорар. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по съществото на спора, с което Столична община да бъде осъдена да заплати и останалата сума по иска в размер на 600 лв. Ответната страна по първата касационна жалба – Столична община, чрез процесуалния си представител юрк. Попова в съдебно заседание, изразява становище за нейната неоснователност. Редовно призован за съдебно заседание касаторът се представлява от процесуалния си представител адв. Тодорова, която по същество поддържа доводите изложени в касационната жалба и в отговора на касационната жалба на Столична община. Втората касационна жалба е подадена от Столична община, чрез процесуален представител юрк. Попова, с която обжалва съдебното решение, в осъдителната му част, с която Столична община е осъдена да заплати сума в размер на 600 лв., представляваща платен адвокатски хонорар по к. н. а. х. д. № 3625/2018 г. по описа на АССГ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 14.09.2018 г. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се навеждат доводи, че в случая не са налице всички кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Моли съда да остави в сила решението в частта, в която искът е отхвърлен като неоснователен, а в уважената част да го отмени или алтернативно да го измени като бъде намален размера на присъденото обезщетение до минималния такъв от 300 лв. Претендира и заплащане на юрисконсултското възнаграждение. Ответникът по втората касационна жалба – Е. Николова, в представен по делото писмен отговор на жалбата, чрез процесуалния си представител адв. Волева изразява становище за неоснователност на същата и моли решението в обжалваната от Столична община част, като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от юрк. Попова, която поддържа касационната жалба на Столична община и оспорва касационната жалба на Е. Николова, като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба на Столична община, в частта за присъденото обезщетение за имуществени вреди за сумата от 600 лв. По отношение на касационната жалба на Е. Николова изразява становище за неоснователност на същата и счита, че решението в оспорените от нея част като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни по следните съображения: С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ Административен съд – София град е уважил частично исковата молба на Е. Николова от [населено място] против Столична община, в която е предявена претенция за сумата 1 200 лв., представляваща имуществени вреди - разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по обжалваното и отменено от съда незаконосъобразно НП № 224098/2013 от 20.12.2013 г., на заместник кмет на Столична община. Съдът е намерил за основателен иска за претърпени имуществени вреди до размера на сумата на действително заплатеното адвокатско възнаграждение от 600 лв., по Договор за правно съдействие и защита от 23.03.2018 г. представен по к. н. а. х. д. № 3625/2018 г. на Административен съд – София град /л. 16 от к. н. а. х. д № 3625/2018 г. /, като по отношение този договор и разноските извършени с него е приел иска за основателен и доказан. В останалата част е приел иска за неоснователен предвид следните изводи: договор за правна защита и съдействие от 5.09.2017 г. не е представен по н. а. х. д. № 16028/2017 г. по описа на Софийски районен съд/СРС/, а едва в исковото производство пред административния съд. Изложил е съображения, че съгласно чл. 181, ал. 1 от ГПК, приложим във вр. с чл. 144 от АПК, частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Направил е извод, че доколкото договорът от 5.09.2017 г. не е представен по н. а. х. д. № 16028/2017 г. на СРС, не се установява, че същият е подписан по време на неговата висящност, а не например след постановяване на решение от 9.07.2018 г. по к. н. а. х. д. № 3625/2018 г. на АССГ. Въз основа на тези изводи решаващият съд се е мотивирал, че факта, е разноските по н. а. х. д. № 16028/2017 г. на СРС са били поискани и че са посочени в списък на разноските по делото, не доказва по несъмнен начин тяхното заплащане преди или по време на висящността на делото пред СРС. По тези съобръжения първоинстанционният съд е счел, че не се установяват настъпили имуществени вреди, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение по н. а. х. д. № № 16028/2017 г. на СРС и е приел иска в тази му част за неоснователен и недоказан. Така постановеното решение е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон. По делото не е имало спор, че с наказателно постановление № 224098/2013 от 20.12.2013 г., издадено от заместник кмет на Столична община е наложено административно наказание "глоба" на Е. Николова в размер на 100 лв. По повод постъпила срещу НП жалба е образувано н. а. х. д. № 16028/2017 г. по описа на Софийски районен съд, което е приключило с решение от 23.02.2018 г. С последното наказателното постановление е отменено. Решението на СРС е оставено в сила с окончателно решение на Административен съд – София град с решение № 4689/9.07.2018 г. по к. н. а. х. д. № 3625/2018 г. За защитата си по образуваното и воденото дело пред АССГ дело по обжалването на решение от 23.02.2018 г. по н. а. х. д. № 16028/2017 г. на СРС Е. Николова е ангажирала адв. Волева, съгласно представено по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 23.03.2018 г. /л. 16 от к. н. а. х. д. № 3625/2018 г./ от който се вижда, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. е заплатено изцяло в брой. Настоящата инстанция споделя изцяло извода на първостепенния съд, че заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение по к. н. а. х. д. № 3625/2018 г. на АССГ съставлява вреда, причинена пряко от административен акт. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Р. Б. и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за всеки един чужденец, български гражданин без юридическо образование, а още повече за неграмотен или гражданин с начално или основно образование, би било много трудно, граничещо с невъзможното да се справи със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование-юрисконсулти. Съобразно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по "съответния ред", който е обжалване по административен или/ и/ съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, включително и чрез касация - за индивидуалните административни актове пред ВАС и за наказателните постановления пред административните съдилища, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, гражданина изключително трудно, почти невъзможно би се справил със съдебното обжалване без неговата помощ. В конкретният случай се установява безспорно че това плащане по к. н. а. х. д. № 3625/2018 г. във връзка с оспорването на решение от 23.02.2018 г. по н. а. х. д. № 16028/2017 г. на СРС по к. н. а. х. д. № 3625/2018 г. на Е. Николова е причинена имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление. В този смисъл неоснователни са твърденията в касационната жалба на Столична община за липсата на предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата. Правилно съдът е приел за основателен и доказан иска в тази част. Обосновани са и направените изводи от съда, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение по к. н. а. х. д. № 3625/2018 г. на АССГ е отговаря на изискванията на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е съобразено с извършената по делото процесуална работа. Неоснователни са и изложените в касационната жалба доводи, че при определянето на размера не следва да се вземат предвид действията извършени от преупълномощения адвокат, доколкото това преупълномощаване не е предвидено в договора за правна помощ. Същото е предвидено изрично /л. 15 в представеното по к. н. а. х. д. № 3625/2018 г. пълномощно. С оглед на гореизложеното решението в обжалваната му от Столична община част, с която Столична община е осъдена да заплати на Е. Николова обезщетение за причинени имуществени вреди в размера на 600 лв. като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. По отношение на касационната жалба на Е. Николова, настоящата съдебна инстанция на ВАС, счита същата за неоснователна. Обосновано съдът е заключил, че по н. а. х. д № 16028/2017 г. няма представени доказателства, че касаторката Е. Николова е заплатила адвокатски хонорар в размер на 600 лв.. Следва да се посочи, че административния съд е изследвал много подробно всички предпоставки за възникване правото на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, и след като е установил, че липсват някои от тях правилно е отхвърлил иска. Доказателствената тежест в исковото производство лежи върху ищеца, които следва да докаже с допустимите, относимите и необходимите доказателствени средства осъществяването на фактите, от които черпи права. След като ищцата не е ангажирала достатъчно доказателства във връзка с твърденията си, то административния съд правилно е приел, че тази искова претенция е недоказана и е отхвърлил иска за сумата от 600 лв., представляваща платен от ищцата адвокатски хонорар по н. а. х. д. № 16028/2017 г. на СРС. По изложените съображения, първоинстанционното решение, като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора разноски по делото не следва да се присъждат. По отношение на направеното от процесуалния представител на Столична община искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, настоящият касационен състав, счита същото за неоснователно. В разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ е направено категорично и ясно разграничение между разноски по делото, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Описани са и случаите, в които суми за възстановяване на такива разходи е допустимо. Законодателят е изключил възможността в полза на ответника в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт или адвокат, ако такъв е ползван. При наличието на ред, въведен от законодателя с разпоредбите на специалния закон е налице неприложимост на общите разпоредби за дължимост на разноски, регламентиран в ГПК и АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение