Решение № 15541 от 16.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7516/2010 г.

Решение № 15541 от 16.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7516/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба от кмета на община Варна срещу решение № 766 от 13.04.2010 г. по адм. д. № 3520/2009 г. на Адм. съд - Варна. Касационният жалбоподател навежда като касационно основание нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Твърди, че правните изводи са противоречиви и необосновани. Молителката не е представила документи за законно построена сграда, поради което липсва основание за продажба на земята по чл. 35, ал. 3 от ЗОС. Ответната страна оспорва касационната жалба като твърди, че сградата е законна предвид удостоверението от 1977 г. и извършената съдебна делба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира жалбата срещу отказа за просрочена, а решението за недопустимо. Освен това липсват предпоставките за извършване на продажба на общинската земя, защото няма данни за законно построена сграда. Върховния административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав, след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение съдът отменил като незаконосъобразен изричен отказ № ЗАО 25658/18.11.2009 г. на кмета на Община Варна по молба вх. № ЗАО 25658/14.06.2007 г. на Василка Христова по искане за купуване на общинска земя на основание чл. 35, ал. 3 от ЗОС. Решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено по следните съображения: Жалбата пред първоинстанционния съд е подадена на 7.12.2009 г. срещу отказ на кмета на община Варна № ЗАО 25658/14.06.2007 г., приложен на л. 8 от делото. В първото съдебно заседание проведено на 23.02.2009 г. съдът е докладвал като предмет на съдебното оспорване изричният отказ на кмета на Община Варна № ЗАО -25658/14.06.2007 г. В следващото съдебно заседание като доказателство по делото е приложен представеният от адвокат Митева писмен отказ на кмета на общината № ЗАО 25658/18.11.2009 г., приложен на л. 120 от делото. Няма подадена жалба срещу този втори отказ, а същият е приобщен към делото като писмено доказателство. Вместо да се произнесе по предмета на делото такъв, какъвто е определен с жалбата на жалбоподателката, първоинстанционния съд е подменил предмета на спора и осъществил съдебен контрол върху заповедта от 18.11.2009 г., срещу която обаче няма подадена жалба. По този начин е нарушен принципа на сезиране за контрол върху административен акт. Само ако жалбата е подадена срещу мълчалив отказ, тя следва да се приеме и като жалба срещу направения по-късно изричен отказ, какъвто не е настоящия случай. Това съществено нарушение на процесуалните правила има за последица недопустимост на съдебното решение, тъй като е налице произнасяне при липса жалба срещу отказа от 18.11.2009 г. За допустимостта на съдебния акт касационната инстанция следи служебно- чл. 218, ал. 2 от АПК. Решението следва да се обезсили, а делото да се върне на същия съд за произнасяне по жалбата срещу отказ № ЗАО 25658/14.06.2007 г. на кмета на община Варна след преценка на нейната допустимост и основателност, защото произнасянето с настоящото решение по предмета на спора би лишило страната от една инстанция. Относно отговорността на страната за разноски, съдът следва да се произнесе при новото разглеждане на спора. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, III отделение