Решение № 9603 от 26.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4811/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Център за обучение и услуги", подадена чрез пълномощник, против решение 589/ 13.02.2024 г. по адм.д. 1056/2023 г. на Административен съд - Пазарджик, с което съдът е отхвърлил жалба на сдружението срещу решение РД-21-289 от 28.09.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (ПРЧР) за отказ от предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Според касатора решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че както издателят на акта, така и съдът неправилно са определили релевантния момент, към който следва да е изпълнено условието за ненадвишаване на допустимия праг de minimis за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ. Сочи, че след като оценителната комисия е извършила проверка за съответствие на кандидата с условията за предоставяне на помощта и е дала положително становище в доклада си, одобрен от ръководителя на УО, недопустимо е извършването по същество на нова проверка на кандидата към момента на сключване на административния договор, тъй като се нарушават правилата на конкуренцията, равното третиране и правната стабилност. Според касатора преди сключване на договора органът следва да извърши само проверка дали правилно са установени фактите към момента на кандидатстването, а от тях е видно, че сдружението отговаря на условията за предоставяне на помощта. Към момента на сключване на договора кандидатът, съобразно вмененото му по процедурата задължение, действително е декларирал обстоятелството, че е получил такава помощ по друга процедура, но според касатора това обстоятелство не следва да бъде съобразено от органа при нова преценка за превишаване на допустимия праг de minimis, тъй като процедурата е приключила с доклад за съответствие на кандидата с условията на процедурата. Сдружението навежда довод, че тези правни действия на органа към момента на сключване на административния договор го поставят в неравноправно положение с други кандидати, доколкото комисията в хода на процедурата може да намалява по целесъобразност размера на помощта за проектни предложения, които я надвишават, а при проверка преди сключване на договора компетентният орган постановява отказ. В съдебно заседание касаторът, чрез пълномощника си, прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за тълкуване на чл. 2 от Регламент (ЕС) 360/2012 във връзка с Регламент (ЕС) 1407/2013 с отговор на следния въпрос: "Към кой момент следва да се преценява изискването за превишаване на прага de minimis - дали това е моментът на оценката и класирането на подадените проекти или това е моментът на сключване на договор по вече одобрените проекти?". По подробно изложени съображения Сдружение "Център за обучение и услуги" иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора, при което оспореният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира разноски. Ответникът ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска присъждане на разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил, че Сдружение Център за обучение и услуги е подало проектно предложение Патронажна грижа и мерки за повишаване на здравната култура за уязвими семейства в Пловдив по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор на проектни предложения BG05SFPR002-2.003 Бъдеще за децата с посочен размер на помощта 315 846,44 лв. Предвид данните по административната преписка, проектното предложение е допуснато на етап административно съответствие, преминало е допустимия праг за отпускане на помощта на етап техническа и финансова оценка и е включено в списъка на одобрените кандидати за предоставяне на БФП по процедурата. В хода на процедурата и съгласно Приложение II Декларация за минимални и държавни помощи от Условията за кандидатстване сдружението е декларирало сума в размер на 75 303,75 лв., получена по Регламент (ЕС) 1407/2013, включваща се релевантния тригодишен бюджетен период. Преди сключване на административния договор УО е изпратил до кандидата покана за представяне на изискуеми документи, включително и актуализирани данни съгласно Приложение II Декларация за минимални и държавни помощи. Сдружението е декларирало актуален размер на получени минимални помощи от 101 863,44 лв. по Регламент (ЕС) 1407/2013 г., което обстоятелство е установено и след направена от органа служебна проверка в Регистъра на минималните помощи. При така направените констатации ръководителят на УО е издал оспореното пред Административния съд - Пазарджик решение РД-21-289/28.09.2023 г., с което е отказал предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на Сдружение Център за обучение и услуги за проектно предложение Патронажна грижа и мерки за повишаване на здравната култура за уязвими семейства в Пловдив на основание чл. 38, т. 5 ЗУСЕФСУ. Органът се е мотивирал с обстоятелството, че сумата от помощта, която би се предоставила на сдружението по конкретната процедура, плюс получената минимална помощ от кандидата по предходна процедура на основание Регламент (ЕС) 1407/2013 е в размер на 417 709, 88 лв., която надвишава максимално допустимия праг на помощта de minimis за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ от 200 000 евро (равностойност в лева 391 166 лв.) предвид чл. 3 и чл. 4 от посочения регламент. Първоинстанционният съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в изискуема писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Посочил е, че съгласно чл. 3, § 2 от Регламент (ЕС) 1407/2013 общият размер на помощта de minimis, предоставяна във всяка държава членка на едно и също предприятие, не може да надхвърля 200 000 евро за период от три бюджетни години, а съгласно § 7 на чл. 3, когато с отпускането на нова помощ de minimis може да бъде надвишен съответния таван, определен в параграф 2, никоя част от тази нова помощ не може да попада в приложното поле на настоящия регламент. Съдът е приел, че актът е издаден в съответствие с т. 16 от Условията за кандидатстване Приложим режим на минималните/държавни помощи, където е установено, че при определяне на допустимостта съгласно посочения критерий за натрупване на етап преди сключване на договор с кандидатите УО или негов изпълнител прави проверка на информацията, вписана в информационна система Регистър на минималните помощи. В случай, че сумата надвишава съответния таван, определен в чл. 3 от Регламента, се издава решение за отказ за предоставяне на БФП. Съдът е обосновал извод, че Условията за кандидатстване не противоречат на Регламент (ЕС) 1407/2013 в тази част, доколкото изискването е да не се надвишават праговете de minimis към датата на отпускане на помощта по националното законодателство, в случая - сключване на административния договор съгласно чл. 24, ал. 1 ЗУСЕФСУ. С тези мотиви Административният съд - Пазарджик е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Спорът по делото се свежда до това дали органът има право да откаже предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на кандидата по конкретната процедура към момента на сключване на административния договор поради констатирано несъответствие с установените в акт на Европейския съюз прагове за минимална помощ, когато кандидатът в хода на процедурата успешно е преминал двата етапа и проектното му предложение е одобрено за финансиране. Административният орган е издал оспореното решение на основание чл. 38, т. 5 ЗУСЕФСУ - проектното предложение не трябва да надхвърля установения в Регламент (ЕС) 1407/2013 на Комисията от 13 декември 2013 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функциониране на Европейския съюз към помощта de minimis праг за минимална помощ. Съгласно чл. 3, т. 2 от Регламента общият максимален размер на помощта de minimis е 200 000 евро за период от три бюджетни години. Това изискване е записано и в т. 16 от одобрените Условията за кандидатстване по процедурата, които не са обжалвани и са задължителни за страните. Според Регламент (ЕС) 1407/2013 отпускането на помощта трябва да съответства на целите на прозрачност, равнопоставеност и правилно прилагане на тавана de minimis. В т. 3 от Преамбюла е посочено, че таванът на помощта е необходим, за да може да се гарантира, че всички мерки в приложното поле на настоящия регламент могат да се разглеждат като неоказващи въздействие върху търговията и като ненарушаващи или незаплашващи конкуренцията, а съгласно т. 10 референтният тригодишен период, приложим за целите на настоящия регламент, следва да се оценява текущо, така че при всяко ново предоставяне на помощ de minimis да се отчита общият размер на помощта de minimis, отпусната през съответната бюджетна година, както и през двете предшестващи бюджетни години. Според Регламент (ЕС) 360/2012, в съответствие с принципа на сътрудничество, посочен в чл. 3, § 4 от ДЕС, държавата членка създава механизми, с които да не се допуска надвишаване на общия размер на помощта. Освен това, преди да предостави такава помощ, държавата членка следва да получи декларация относно предоставянето на друга минимална помощ, обхваната от настоящия регламент или от други регламенти за минимална помощ през съответната данъчна година и в предходните две данъчни години. В чл. 2, т. 5 от Регламент (ЕС) 360/2012 изрично е предвидено, че когато общият размер на минималната помощ, отпусната на предприятие за предоставяне на обществени услуги от общ икономически интерес, превиши тавана, определен в § 2, тази помощ не може да се възползва от настоящия регламент дори за частта, която не надвишава този таван. В такива случаи мярката за помощ не може да се възползва от предимствата на настоящия регламент. В изпълнение на това ясно посочено изискване, че при превишаване на помощта de minimis, отпусната за период от три бюджетни години, кандидатът не може да се възползва дори за частта, която не надвишава този регламент, в националния правен ред са въведени правила за правилно прилагане на тавана de minimis. Действително, както в чл. 20, ал. 6 от ПМС 23/2023 година за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските фондове при споделено управление за програмен период 2021 - 2027 г., така и в одобрените Условия за кандидатстване по процедурата, е дадена възможност на оценителната комисия да намали служебно размера на помощта до максимално допустимия размер ако се установи, че с финансовата помощ, за която се кандидатства, ще бъде надхвърлен прагът на допустимите минимални помощи. В случая към датата на изготвяне на оценката на проектното предложение и на оценителния доклад Сдружение Център за обучение и услуги е отговаряло на изискванията на Регламента и Условията за кандидатстване и поради това е одобрено за финансиране, но след представяне на доказателствата по чл. 36, ал. 2 ЗУСЕФСУ преди сключване на договора органът е установил, че сумата, която би му се предоставила, надхвърля максимално допустимия праг на помощта de minimis. Превишаването на прага на помощта de minimis в конкретния казус е установено на етап договаряне. Този етап е следващ, различен от етапа на оценка, за който именно се отнася правомощието на оценителната комисия да коригира размера на поисканата помощ при спазване на приципите по чл. 29, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУСЕФСУ. На следващия етап, към момента на сключване на административния договор, ръководителят на УО, съгласно по чл. 38, т. 5 ЗУСЕФСУ, издава решение, с което отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ. В тази връзка неоснователен е касационният довод, че кандидатът в такъв случай би бил ощетен поради административна забава на плащане по друг сключен административен договор за отпускане на безвъзмездна помощ de minimis. С разпоредбата на чл. 3, т. 4 от Регламент (ЕС) 1407/2013 ясно е посочено, че помощта de minimis се смята за отпусната в момента, когато законовото право да получи помощта е предоставено на предприятието съгласно приложимия национален правен режим, независимо от датата на плащане на помощта de minimis. Ето защо, както към момента на кандидатстване, така и към момента на сключване на административния договор предприятието трябва да отговаря на условията на Регламент (ЕС) 1407/2013, предвид и Регламент (ЕС) 360/2012, като размерът на минималната помощ не следва да надхвърля прага от 200 000 евро. Както е посочено в Регламент (ЕС) 1407/2013, за целите на прозрачността, равнопоставеността и правилното прилагане на тавана de minimis всички държави членки трябва да прилагат един и същ изчислителен метод, като преди да отпусне каквато и да било нова помощ, съответната държава членка следва да се увери, че с нея няма да бъдат надхвърлени таваните на помощта de minimis в тази държава членка и че са спазени другите условия на регламента. Неоснователен е и касационният довод, че така направеното тълкуване на правилата по процедурата нарушават принципа на равнопоставеност на кандидатите и засягат конкуренцията. Според чл. 2, ал. 1 ЗУСЕФСУ средствата от ЕФСУ се управляват на основа на законността, доброто финансово управление и устойчивото развитие, за гарантиране на тяхната ефективност и ефикасност, чрез партньорство и многостепенно управление, с цел намаляване на административната тежест за бенефициента и при осигуряването на публичност и прозрачност. Една от възможностите за защита на средствата от ЕФСУ са именно въведените с Регламент (ЕС) 360/2012 и Регламент (ЕС) 1407/2013 правила. Спазването на нормативно определените изисквания в различните процедури е гаранция за правилно разходване на тези публични средства, а предвиденото правило за проверки през всички етапи на процедурата отпусканата помощ на предприятието да не надвишава таваните на помощта de minimis е една от възможностите за защита на европейските фондове. По искането за отправяне на преюдициално запитване: Съгласно разпоредбата на чл. 628 от Гражданския процесуален кодекс съдът прави запитване до Съда на Европейския съюз, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. Предпоставка за отправяне на преюдициално запитване е кумулативното наличие на следните условия: да се иска тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз; тази разпоредба да е приложима пряко или косвено към спора пред националния съд; въпросът да е релевантен към предмета на спора; искането да е от значение или да е необходимо за правилното решаване на делото. Преценката за наличието на предпоставките и изключенията се извършва въз основа на съдържанието на предложения от касационния жалбоподател въпрос за отправяне на преюдициално запитване. Според настоящия съдебен състав формулираният от касатора въпрос е относим към предмета на спора и е от значение за правилното решаване на делото, но относимата в случая общностна норма не съдържа неяснота при тълкуването й, значението и смисълът на разпоредбата е ясен и не буди съмнение, предвид и гореизложеното в мотивите на настоящото решение. Ето защо няма основание за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл. 267 ДФЕС и чл. 628 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, поради което искането следва да бъде отхвърлено. Предвид изложеното, като е приел, че оспореният административен акт е законосъобразно издаден и е отхвърлил жалбата на Сдружение "Център за обучение и услуги" като неоснователна, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от пълномощника на ответника искане за разноски, в полза на Министерството на труда и социалната политика следва да се присъдят разноски за защита от юрисконсулт в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25а, ал. 4 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд