Решение № 4879 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13960/2018 г.

Решение № 4879 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13960/2018 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК, преди изменението му, обн. в ДВ. бр. 77/2018 г. Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията), представляван от юрисконсулта Церовски, против решение № 5505 от 27.09.2018 г., постановено по адм. д. № 9029/2015 г. от Административния съд С.-град (АССГ). С него е отменено решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР в частта му по т. 6 от диспозитива, относима към т. 6. 5 от мотивите, за определяне на нетно специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в решение № Ц-19 от 28.06.2013 г. на КЕВР в размер на 156, 04 лв. /МWh, без ДДС за високонапорни деривационни ВЕЦ, подязовирни и деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад над 100 м и инсталирана мощност над 200 kW до 10 000 kW, по жалбата на "Манахилов и синове" ООД, с. С., община С., Пловдивска област. Със същото решение КЕВР е осъдена да заплати на дружеството-жалбоподател направените разноски. В касационната жалба се съдържа оплакване за недопустимост и неправилност на решението, като се релевират касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. За тяхното обосноваване касаторът прави твърдения, че съдът се е произнесъл по една недопустима жалба, защото "Манахилов и синове" ООД не е имало правен интерес от оспорване на решението в посочената му част. Според касатора административното правоотношение за определянето на преференциалната цена, по която ще се изкупува нетното специфично производство на електрическа енергия, произведена от този вид ВЕЦ е между КЕВР, "Националната електрическа компания" ЕАД (НЕК ЕАД) и крайния снабдител – "ЕВН Б. Е." ЕАД. В това административно правоотношение дружеството-жалбоподател не участва и то нямало правен интерес от оспорване на решението. Освен това се твърди, че обжалваната част от решение № СП-1 от 31.07.2015 г. имала констативен характер и потвърждавала преференциалната цена определена с решение № Ц-19 от 28.06. 2013 г. на КЕВР в частта му по т. 6. На следващо място се твърди, че съдът неправилно е възприел, че обжалваната част от решението СП-1 от 31.07.2015 г. не съдържала фактически и правни основания за издаването му, като се прави позоваване на използвания от КЕВР финансов модел, в който фигурирало производството на ел. енергия за собствени нужди и начинът на определяне на нетното специфично производство на този тип ВЕЦ. Съдът не бил обсъдил представените писмени доказателства, а не е и изпълнил и служебното си задължение да укаже на страната за необходимостта от представянето на доказателства. Освен това дружеството-жалбоподател не било оспорило в срок представените доказателства от страна на КЕВР, като съдът не е зачел и становището на вещото лице относно данните, използвани в цифровия модел на КЕВР. Посочени са и допуснати нарушения на материалния закон относно чл. 32, ал. 2 ЗЕВИ във връзка с разпоредби от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, която е отменена, но действала към момента на взетото решение. По изложените съображения касаторът моли съда, да отмени обжалваното решение и да прекрати образуваното производство. Алтернативно моли, ако не се възприеме становището за недопустимост, съдебното решение да се отмени, а делото върне за ново разглеждане от друг състав или касационната инстанция да постанови решение, с което да потвърди обжалваната част от решение № СП-1 от 31.07.2015 г. Ю. Ц. претендира присъждане на възнаграждение и същевременно прави възражение за прекомерност на поисканото и заплатено адвокатско възнаграждение от ответната страна по касация. От ответната страна по касация "Манахилов и синове" ООД, чрез адвокат Демерджиев, е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. В нея са противопоставени възражения на твърденията в касационната жалба. Пред касационната инстанция ответната страна се представлява от преупълномощения адвокат И. А., който поддържа писмения отговор и прави искане за присъждане на разноските пред касационната инстанция за които представя доказателства. Писмен отговор е постъпил и от заинтересованата страна "НЕК" ЕАД, подаден чрез юрисконсулта Маринкова. В него се съдържа становище за основателност на касационната жалба и неправилност на съдебното решение. По изложените съображения заинтересованата страна моли съда, да отмени обжалваното съдебно решение и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение едновременно с възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Заинтересованата страна "ЕВН Б. Е." ЕАД, редовно призована не взема становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът излага подробни мотиви, които противопоставя на твърденията, съдържащи се в касационната жалба. Счита, че съдебното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че "Манахилов и синове" ООД е обжалвало решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР в частта му по т. 6 от диспозитива на решението, относима към т. 6. 5 от мотивите. С нея е определено нетното специфично производство (НСП) на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в решение № Ц-19 от 28.06.2013 г. на КЕВР в размер на 156, 04 лв. /МWh, без ДДС за високонапорни деривационни ВЕЦ, подязовирни и деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад над 100 м и инсталирана мощност над 200 kW до 10 000 kW. Съдът е приел жалбата за допустима, като е изложил съображения относно правния интерес на дружеството-жалбоподател, който е преценил за пряк, личен и непосредствен, а по същество е приел жалбата за основателна, поради което е отменил решението на КЕВР в обжалваната му част. За да достигне до този резултат, съдът е установил фактите по спора относно предходно постановеното решение № Ц-19 от 28.06.2013 г. на КЕВР в частта му по т. 6. 5 и процедурата по приемане на обжалваното решение. Тях е съпоставил с § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, обн. в ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г., който е задължил КЕВР в срок до 31.07.2015 г., в съответствие със ЗЕВИ да приеме решение, с което да установи нетното специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон. Изрично законодателят е посочил, че в този случай чл. 14 ЗЕ не се прилага. Съдът е направил е правен извод, че в изпълнение на законовото задължение е взето решението, предмет на жалбата, от компетентен орган и при спазване на изискването на ЗЕ. При преценката за спазване изискването за форма от представените писмени доказателства и неоспореното заключение на вещото лице съдът е направил извод, че в решението не се съдържат фактическите основания, послужили за издаването на акта. Съобразно изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ, обн. в същия брой ДВ-56 от 24.07.2015 г. и в сила от същата дата, е определеното НСП на ел. енергия, произведена от възобновяеми източници от страна на КЕВР, като определянето е станало към датата на постановените предходни решения от КЕВР, с които са били определени преференциалните цени за изкупуване на ел. енергия, произведена от възобновяеми източници, посочени изчерпателно и в решение – СП-1, между които е и Ц-19. Съдът е изтълкувал разпоредбата на § 1, т. 29 ДР на ЗЕВИ, като е приел, че размерът на НСП на ел. енергия следва да се установи от КЕВР въз основа на данните за средногодишното производство на ел. енергия от 1 kW инсталирана мощност, които данни са послужили за определяне на съответните преференциалните цени, съгласно решението на КЕВР, след приспадане на собствените нужди. Но нито в мотивите на оспореното решение, нито в доклада, нито в решение Ц-19 от 28.06.2013 г. на КЕВР, с което в т. 6. 5 е била определена преференциалната цена, нито в мотивите на обжалваното решение или в доклада са се съдържали данни относно начина на определена преференциалната цена за изкупуване на ел. енергия от високонапорни деривационни ВЕЦ, подязовирни и деривационни ВЕЦ с годишен изравнител с нетен пад над 100 м и инсталирана мощност над 200 kW до 10 000 kW какво е средногодишното производство на ел. енергия от 1 kW инсталирана мощност, както и в какъв размер са собствените нужди. Вещото лице, изготвило експертизата е посочило, че в решение Ц-19 от 28.06.2013 г. не е било посочено количеството ел. енергия за собствени нужди. Тези данни са се съдържали единствено в предоставения му от КЕВР електронен ценови модел към ценовото решение. Относно този ценови модел, вещото лице е извлякло данните, съдържащи се в съответните части на посочените решения, но електронния ценови модел е бил без електронен подпис, според изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Представеният по делото от страна на КЕВР хартиен вариант на електронния ценови модел е бил без подпис на автора, без дата и без отбелязване, че тъкмо този ценови модел е бил използван при определянето на преференциалните цени, определени с решение № Ц-19/2013 г. При това фактическо установяване съдът е направил правен извод, че е съществувал електронен ценови модел при утвърждаване на преференциалните цени при приемане на решение № Ц-19 от 28.06.2013 г., но този електронен ценови модел е преценил без наличие на доказателствена сила, защото той не е посочвал недвусмислено доказателствената му сила и принадлежност към решение Ц-19. По този начин административният орган не е доказал начинът, по който е определил нетното специфично производство на ел. енергия от този вид възобновяеми източници, включително и какъв е размерът на производството на ел. енергия, който следва да се приспадне за собствени нужди. Съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 32, ал. 2, т. 4 ЗЕВИ, включително и на относимите разпоредби от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. (отменена, но действала към момента на приетите решения) като е приел, че в обжалваното решение, а и в решение № Ц-19 липсват данни за начина на определяне на преференциалните цени за този вид ВЕЦ, както и какво е производството на ел. енергия за собствени нужди, която следва да се приспадне от произведеното количество ел. енергия. Доказването на тези факти е било в задължение на КЕВР, така както законодателят й е възложил определянето на преференциалните цени и нетното специфично производство, което е останало недоказано, поради липсата на данни, указания или методика. При липсата на фактически основания за взетото решение съдът е приел, че е допуснато нарушение от страна на КЕВР, поради което е отменил обжалваното решение. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Първият довод в касационната жалба е за недопустимостта на съдебното решение, с твърдения, че обжалваната част от решение СП-1 от 31.07.2015 г. не засягала пряко и непосредственото правата и интересите на "Манахилов и синове" ООД, защото дружеството не било страна в правоотношението при определянето на нетното специфично производство на ел. енергия, а страни са били "НЕК" ЕАД, "ЕВН Б. Е." ЕАД и КЕВР. Възражението е неоснователно, а самото производство по определяне на НСП на ел. енергия от този вид ВЕЦ е започнало по силата на законовата разпоредба съответно § 17 ПЗР на ЗИДЗЕ и чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ, направено със същия брой ДВ. При историческото сравнение между разпоредбите на чл. 31, ал. 5 в редакцията на нормата, преди изменението й обн. в ДВ, бр. 56/2015 г. е видна разликата в начина, по който се определя преференциалната цена. Преди изменението не е съществувало уточнението за начинът, по който се изчислява преференциалната цена, така както това е направено с изменението - § 1, т. 29 ДР на ЗЕВИ, която разпоредба е нова. Това е и наложило постановяването на нови решения от страна на КЕВР за определяне на нетно специфично производство на ел. енергия, което е средногодишно производство на ел. енергия от 1 kW инсталирана мощност, съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. Безспорно е, че инсталираната мощност и размерът на собствените нужди пряко засягат дружеството-жалбоподател, собственик на ВЕЦ от посочения вид, защото въз основа на така определената от КЕВР инсталирана мощност, от която следва да се приспадне размерът на ел. енергия за собствени нужди, според определението в § 1, т. 6 ДР на ЗЕВИ, зависи количеството произведена ел. енергия, която ще се изкупи по преференциална цена. Остатъкът от произведената ел. енергия или излишък, над така определения размер от КЕВР, ще следва да се изкупува по цена на ел. енергия, продавана на балансиращия пазар, според чл. 31, ал. 5, т. 2 ЗЕВИ. От данните по делото е безспорно, че дружеството-жалбоподател е собственик на ВЕЦ от посочения вид и има сключени договори за присъединяване/достъп до електроразпределителната мрежа с "ЕВН Б. Е." ЕАД и договор за изкупуване на произведената ел. енергия с "ЕВН Б. Е." ЕАД. За дружеството-жалбоподател е от съществено значение за срока на действие на договора от 15 години на каква цена ще се изкупува произведената от него ел. енергия от възобновяем източник и колко от нея ще се заплаща по преференциална цена и колко по цена на балансиращия пазар. От това следва, че съдебното решение не е недопустимо, защото "Манахилов и синове" ООД има пряк и непосредствен интерес да оспорва частта от решението на КЕВР, отнасяща се до неговата ВЕЦ. В този смисъл е и съдебна практика, намерила израз в решение № 14955 от 4.12.2018 г., постановено по адм. д. № 10758/2017 г. от състав на четвърто отделение на Върховния административен съд. С него съдът е оставил в сила решението на пръвоинстанционния съд, с което е отменена обжалваната част от решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР. Не може да се сподели и следващото възражение в касационната жалба, че съдебното решение било постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, защото съдът не е разгледал писмените доказателства, представени от Комисията и не й е указал, че за някои твърдения не сочи доказателства. Спорът е относно ценовия финансов модел, използван от КЕВР при определяне на НСП и ел. енергия, необходима за собствени нужди. За доказване на авторството на ценовия финансов модел КЕВР е представила няколко доказателства за неговото изработване, но нито едно от тях не доказва авторството на ценовия финансов модел, нито че точно този модел е използван при взетото решение № Ц-19, респективно решение № СП-1. Електронният цифров финансов модел е без електронен подпис. П. същността си представлява електронен документ, който според чл. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, в редакцията на нормата, действаща към момента на създаването му е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ. Автор на електронно изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление. Електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Електронният подпис по ал. 3 има значението на саморъчен подпис, според чл. 13, в релевантната му редакция. Безспорно е установено, че цифровият ценови модел, който е използван няма електронен подпис. П. липсва и върху разпечатката му на хартиен носител. Следователно той няма никаква доказателствена сила, а представеното от КЕВР поименно разписание на длъжностите не може да замести законовите изисквания. Неоснователно е и оплакването, че дружеството-жалбоподател не е оспорило ценовия електронен модел. След разпита на вещото лице, от който разпит дружеството-жалбоподател е разбрало за използването му, то веднага е изискало от съда да задължи КЕВР да представи доказателства в тази насока. Съдът е изискал доказателства, но такива, с които се доказва авторството на съставителя му и принадлежността към решенията Ц-19 и СП-1 не са били представени. При липса на фактически основания - данните, послужили за определяне на нетното специфично производство на ел. енергия от посочения вид ВЕЦ - правилно съдът е приел, че КЕВР е допуснала съществено нарушение на процесуалните правила, които са довели до накърняване на правото на защита на дружеството-жалбоподател и до невъзможността за съда да упражни контрол за законосъобразност върху обжалваната част от решението. Начинът на определяне на средногодишното производство на ел. енергия от 1 kW инсталирана мощност за този вид ВЕЦ и размерът на собствените нужди на производителя на ел. енергия не са били установени с годни доказателствени средства, което е в тежест на КЕВР, поради което е правилен крайният правен извод на съда за незаконосъобразност на обжалваната част от решението. Направените оплаквания за допуснато от съда нарушение на материалния закон не следва да се обсъждат, защото не са доказани изходните данни, послужили за определянето на преференциалната цена, а именно мощността на централата от този вид и размера на производството за собствени нужди. По така изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Искането на КЕВР и на "НЕК" ЕАД за присъждане на направените разноски следва да се остави без уважение с оглед на изхода на спора. Ответната страна по жалбата също е направила искане за присъждане на разноски, което с оглед на изхода на спора следва да се уважи, но не в поискания размер, с оглед на направеното възражение за прекомерност от касатора на договореното и платено адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира, че според фактическата и правна сложност на спора на "Манахилов и синове" ООД следва да се заплати възнаграждение в размер на 1 600 лв., а за разликата до 1680 лв. искането да се отхвърли. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение