Решение № 1152 от 29.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9447/2018 г.

Решение № 1152 от 29.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9447/2018 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Николов – "контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор" в Център за градска мобилност ЕАД, чрез пълномощника адв. Григорова, срещу решение № 4248 от 21.06.2018 г. по адм. д. № 14019/2017 г. на Административен съд – София-град, с което е отменена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП - използване на техническо средство тип скоба, за принудително задържане на пътното превозно средство - автомобил "Пежо", модел "405" с рег. [рег. номер на МПС], наложена на 27.11.2017 г. от Н. Николов – "контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор" към Център за градска мобилност ЕАД при СО. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. По съображения подробно изложени в жалбата се иска отмяна на решението на АССГ и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу процесната ПАМ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – Н. Андреев, чрез пълномощника адв. В. Виденова, взема становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита, че касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по същество – правилно. Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Първоинстанционният съд е установил точно релеватните за спора факти и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни правни изводи. Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, служби за контрол, определени от кмета на общината, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. Съгласно чл. 123 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (Наредбата; НОДТСО) пътно превозно средство (ППС), което е паркирано в нарушение на чл. 60, може да бъде принудително задържано чрез използването на техническо средство тип "скоба". Оперативната дейност по използването и прилагането на техническото средство тип "скоба", таксуването на собствениците или упълномощените от тях водачи, както и освобождаването на принудително задържаните ППС, се организира и осъществява от общинското дружество "Център за градска мобилност" ЕАД по ред и условия, определени със заповед на кмета на Столична община, издадена на основание и в изпълнение на чл. 167 и следващите от Закона за движение по пътищата. В изпълнение на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и чл. 124 от Наредбата, кметът на Столична община, със заповед № СОА17-РД95-554 от 29.09.2017 г. е одобрил реда и условията за принудително задържане, чрез блокиране на колелото на неправилно паркирали МПС, в зоните за почасово платено паркиране при използване на техническо средство тип "скоба". В т. 2 е посочено: "След констатиране на престой на ППС без заплащане, в зоните за почасово платено паркиране, от служители на общинското дружество "Център за градска мобилност", се извършва принудително задържане на ППС, чрез блокиране на колелата на неправилно паркираното ППС с използване на едно или повече технически средства тип "скоба". Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗДвП в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Със заповедта от 29.09.2017 г. кметът на Столична община за определената територия "зелена зона" в определените граници е предвидено почасово платено паркиране, като в процесната подзона № 6 не се установява да са предвидени изключения на части от територията. При паркиране в тези зони е дължима цената по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП независимо дали при паркирането на ППС са допуснати други нарушения на правилата за движение по чл. 98 от ЗДвП. Ако са допуснати такива нарушения, съответните компетентни органи могат да привлекат виновните лица към административно-наказателна отговорност и да приложат съответните принудителни административни мерки, като това не освобождава съответното лице от задължението да заплати цената на чл. 99, ал. 3 от ЗДвП в случаи на паркиране в зоните за платено паркиране респективно не изключва прилагането на ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, когато посоченото задължение не е изпълнено. Ал. 2 на чл. 99 от ЗДвП обаче, предвижда, че местата за паркиране по ал. 1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. Спорният по делото въпрос пред първоинстанционния съд е било дали мястото, на което е било паркирано МПС е било зона с почасово платено паркиране. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в рамките на зоната със специален режим на платено почасово паркиране, следва да се спазва действието на пътните знаци и маркировка, както са предвидени в нормативните актове съобразно йерархията им. От представените доказателства по делото не се е доказало, че в началото и в края на ул. "Развигор" са поставени знаци, указващи, че същата попада в зоната за почасово паркиране. Представените по делото снимки, на които са поставени коментираните табели, указващи начало и край на зона за почасово паркиране, не само, че не касаят ул. "Развигор", а и същите са заснети на 01.11.2017 г. От снимките от 27.11.2017 г., приложени по делото, и на които е заснет автомобилът с поставената "скоба", също не може да се установи, дали има посочената маркировка за почасово паркиране, тъй като има натрупал сняг по пътното платно. Предвид изложеното, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че е допуснато нарушение на чл. 99, ал. 2 от ЗДвП, тъй като в зоните, за които се твърди, че има почасово платено паркиране, не са поставени съответните пътни знаци и маркировка. Административният орган е носил тежестта на доказване в първоинстанционното производство и е имал възможност чрез снимков материал или по друг възможен начин да докаже наличието на коментираните табели и маркировка, но такива не са представени нито пред Административен съд – София-град, нито пред настоящата инстанция. Поради това, независимо, че в представената по делото схема на подзона № 6 е отразена и ул. "Развигор", в действителност при липса на изискуемите табели и пътна маркировка, водачът на МПС не е имал задължението да заплаща таксата по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, съответно на контролните лица от ЦГМ – да налагат ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Освен изложеното, както бе посочено и по-горе при наличието на нарушенията, визирани в чл. 98 от ЗДвП, се налагат съответните ПАМ. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че посочените по-горе норми регламентират обществени отношения с различни цели. В хипотезите на чл. 98 от ЗДвП са регламентирани забрани с оглед недопускане паркирането да пречи на другите участници в движението, да не създава опасности за движението и сигурността на всички участници в движението, а в хипотезата на чл. 99 от ЗДвП се цели да бъде ограничено движението и паркирането в зоните за платено паркиране до случаите на съответната необходимост. В случай правилно първоинстанционният съд е преценил, че на посочената улица е въведено еднопосочно движение и че паркирането е разрешено само в най-лявата лента. Автомобилът - собственост на Андреев, обаче е паркиран напречно на осовата линия, на паркинг пред сграда на Министерство на правосъдието. В случая дори и да има "зелена зона" на ул. "Развигор", то тя няма да бъде разположена перпендикулярно на пътното движение, а трябва да бъде обозначена в най-лявата лента чрез маркировка. Това обстоятелство сочи, че Андреев е паркирал МПС –то си в нарушение на ЗДвП, и че няма как да е паркирал на обозначено място за "платено паркиране". Принудителните административни мерки (ПАМ) са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, т. к. с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата. Именно поради своя рестриктивен характер е недопустимо да бъде разширяван предметния им обхват и приложно поле. В случая процесната ПАМ е регламентирана в нормата на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, съгласно която службите за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство. По силата на чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община ППС, което е паркирано в нарушение на чл. 47, може да бъде принудително задържано чрез използването на техническо средство ("скоба"). Оперативната дейност по използването и прилагането на техническото средство ("скоба"), таксуването на собствениците или упълномощените от тях водачи, както и освобождаването на блокираните пътни превозни средства (ППС), се организира и осъществява от общинското дружество "ЦБМ" ЕАД по ред и при условия, определени със заповед на кмета на Столична община, издадена на основание и в изпълнение на чл. 167 и сл. от ЗДвП. Цитираната нормативна уредба налага извод, че фактическият състав на визираната в чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП мярка за административна принуда, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е ясно установен в законовата норма - да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността му момент. Елементите на фактическия състав трябва да са налице кумулативно. В конкретния казус не е обективирана първата материалноправна предпоставка, обуславяща приложимост на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП – не е налице паркиране на превозното средство на място в зона, определена за платено паркиране, тъй като не се установи дали са налице знаци и маркировка, указващи наличието на такава зона на процесната улица. В териториалния обхват на почасово платената зона за паркиране не влизат местата, на които по закон са забранени престоят и паркирането на ППС. Смисълът на употребения от законодателя термин "зона" е пространство, определена територия, чиито граници – улици и булеварди, очертават териториалния обхват на въведения режим на почасово платено паркиране на ППС. В рамките на тази територия се включват съответните разрешени, определени и обозначени за това места за паркиране. Съответно, вън от обхвата на зоната остават местата, на които по закон е забранено престоят и паркирането. Установената с нормативен акт забрана за престой и паркиране не би могла да бъде валидирана чрез заплащане на регламентираната такса за паркиране. Поради това настоящият състав счита, че за констатираното нарушение е следвало да бъде приложена посочената в чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП ПАМ. В тази насока мярката не съответства на целта на закона, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазване на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяване на административните нарушения. С приложената мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП очевидно няма да се преустанови нарушението, което ответникът по касация е извършил, паркирайки автомобила си на забранено за това място, а напротив - с удължаването на престоя на ППС ще се създадат предпоставки за допълнително утежняване на пътната обстановка и в крайна сметка до състояние на продължаване на вредните последици от нарушението. Това налага несъмнения извод, че при прилагането на ПАМ не е спазен принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК. Горното обосновава извод, че обжалваното решение на АССГ, с което е отменена процесната принудителна административна мярка се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора, обаче, поисканите от ответника по касация разноски за настоящата инстанция не се следват, тъй като няма данни по делото за извършени такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,