Решение № 10481 от 17.11.2022 г. на ВАС, III о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Еф Ен Джи Пропертис ООД, чрез адв. Б. Господинова, срещу Решение 1606 от 11.03.2022 г., постановено по адм. дело 9513/2021 г. по описа на Административен съд София-град с доводи за наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебния акт, решаване на спора по същество, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. Претендира присъждане на понесените по делото разноски. Ответната страна Върховният административен съд (ВАС), чрез процесуалния си представител юрк. Дякова, в съдебно заседание и в депозирания писмен отговор, изразява съображения за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото, при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон, поради което не са налице сочените от касатора отменителни основания. Настоящата инстанция, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административният съд София-град е сезиран с искова молба с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), подадена от Еф Ен Джи Пропертис ООД с искане Върховният административен съд да бъде осъден да заплати сумата от 130 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, които търговското дружество е претърпяло в резултат на съществено нарушение на правото на Европейския съюз от страна на ВАС, при постановяване на Определение 9595/12.07.2018 г. по адм. дело 7477/2018 г. по описа на ВАС, мораторна лихва от момента на обезценката до 12.07.2018 г., мораторна лихва от 12.07.2018 г. до предявяване на исковата молба и законна лихва от предявяване на иска до окончателно плащане на задължението. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил така предявения иск като неоснователен и е осъдил ищеца да заплати на ответника сумата от 200 лв., представляващи разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат съдът е установил, че с Определение 1457/03. 05.2018 г., постановено по адм. дело 2919/2017 г. на Административен съд Варна, е оставена без разглеждане исковата молба на дружеството срещу Община Варна за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лв., вследствие на незаконосъобразните решения по съгласуването и одобрението на Общия устройствен план на Община Варна, довели до обезценка на притежаваните от дружеството недвижими имоти в гр. Варна, местност Горчивата чешма, като недопустима, поради липсата на административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 ал. 4 АПК, подлежащи на съдебен контрол и е прекратено производството по делото. С Определение 9595/12.07.2018 г., постановено по адм. дело 7477/2018 г. по описа на ВАС е оставено в сила Определение 1457/03. 05. 2018 г., постановено по адм. дело 2919/2017 г. на Административен съд Варна, като касационната инстанция изрично е дала указания на ищеца, че правата на Еф Ен Джи Пропертис ООД ще бъдат защитени с възможността да предяви иск за вреди от последващи подлежащи на съдебен контрол административни актове, с които се детайлизира приетия Общ устройствен план на Община Варна. Приел е, че сочените от ищеца като нарушени разпоредби на правото на ЕС - чл. 6, т. 1 и чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, чл. 47, вр. чл. 17, т. 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл. 107, § 1 от Договора за създаване на конституция на Европа, са общи и същите не съдържат конкретно правило, което да е нарушено от страна на ответника. В случая е осигурена правна възможност за защита по съдебен ред на нарушени права и законни интереси и не може да се приеме, че е нарушено правото му на достъп до съд. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, по която между страните не е налице спор, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, и към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, без да е необходимо да ги повтаря. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не е препятствано по никакъв начин. В мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. ВАС. Разпоредбата на чл. 2в ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) урежда ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС). Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ административните съдилища притежават компетентност да решават спорове, при които се твърди, че вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз - за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд, а според чл. 2в, ал. 2 от ЗОДОВ - когато искът по, ал. 1 е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по делото е административен съд, Върховният административен съд или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност. Извъндоговорната отговорност за нарушения на правото на ЕС е уредена в чл. 340, пар. 2 от ДФЕС като е посочено, че в случай на извъндоговорна отговорност, Съюзът в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите-членки, е длъжен да поправи вредите, причинени от неговите институции или служители, при изпълнението на техните задължения. Условията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, се извежда от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС, Съдът). Увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три кумулативни условия: когато нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. На доказване подлежат посочените предпоставки, всички твърдени факти и обстоятелства, които ги обосновават за осъществени, както и връзките между тях. Тежестта на доказване е на ищеца, както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и по отношение на техния размер. Условията следва да са налице кумулативно, при липсата на което и да е от тях не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника. В случая, както правилно е приел решаващият съд, не е налице първата предпоставка нарушена правна норма на правото на Европейския съюз. В конкретния случай ищецът сочи като нарушени норми на ДЕС, ХОПЕС, ЕКЗПОС и ДСКЕ, който са основни правни принципи на правовата държава и основополагащи за Съюза. В своята практика СЕС е разяснил, че всеки орган на държавна власт (вкл. органите на съдебната власт) е длъжен да ги съблюдава при упражняване на предоставените му функции. В чл. 47 ХОПЕС е закрепено основното право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. Изискването за независимост на съдилищата спада към основното съдържание на правото на ефективна съдебна защита и на основното право на справедлив съдебен процес, което има кардинално значение като гаранция за защитата на всички права, които правните субекти черпят от правото на Съюза, и за опазването на общите ценности на държавите членки, прогласени в чл. 2 ДЕС, по-конкретно на ценността правова държава. В посоченото решение на СЕС по съединени дела C585/18, C624/18 и C625/18 е даден отговор относно изискването за независимост, като в т. 121 и т. 122 е разяснено, че то включва два аспекта. Първият аспект, който е външен, изисква съответният орган да упражнява функциите си напълно самостоятелно, без да е йерархично обвързан или да е подчинен на когото и било и без да получава нареждания или инструкции от какъвто и да било вид, като по този начин е защитен от външна намеса или натиск, които могат да накърнят независимостта на преценката на членовете му и да повлияят на техните решения. Вторият аспект, който е вътрешен, е свързан с понятието за безпристрастност и визира еднаквата отдалеченост от страните по спора и от съответните им интереси с оглед на предмета на спора. Този аспект изисква запазването на обективност и липсата на всякакъв интерес от изхода на спора извън строгото прилагане на правната норма. Това тълкуване на чл. 47 от Хартата намира потвърждение в практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) относно чл. 6, т. 1 от ЕКПЧ, съгласно която тази разпоредба изисква съдилищата да са независими както от страните, така и от изпълнителната и законодателната власт. В случая в предявения иск не се сочи, каквото и да е несъответствие на националната правна уредба с право на Европейския съюз, както и противоречие с правни стандарти, изведени от практиката на СЕС. Несъгласието на страната с изхода на спора не обосновава неправилност на съдебния акт. По отношение на твърдяното допуснато съществено нарушение на правото на Европейския съюз от страна на ВАС, не се установява по отношение на дружеството в производството по адм. дело 7477/2018 г. по описа на ВАС да е лишен от ефективни правни средства за защита пред съд. Във всички производства ищецът активно е участвал, като е изразявал писмени становища, които са били обсъдени. Производството пред всички инстанции е било разгледано по указания от закона процесуален ред, в разумен срок, като със съдебните актове е даден отговор по повдигнатия за решаване спор, с подробни и ясни мотиви. Не се установява, каквото и да било ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от ХОПЕС по отношение на Еф Ен Джи Пропертис ООД. С оглед горното и при липсата на един от елементите на отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1, т. 1, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за съществено нарушение на правото на ЕС, а именно недоказване нарушение на съюзни норми, транспонирани коректно и в националното законодателство, ненужно е да се обсъждат и съображенията на дружеството, с които квалифицира релевираните нарушения като достатъчно съществени, за наличието на причинно-следствена връзка между тях и твърдените вреди, както и относно техния размер. Последното води на правилния извод изведен от съда, че не са налице предпоставките за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз. По изложените съображения, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в размер на 200 лева, определени по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, трето отделение