Решение № 373 от 13.1.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез пълномощника ст. юрк. К. Милева, срещу решение 137 от 22.03.2021 г., постановено по адм. дело 643/2020 г. на Административен съд Хасково. С обжалвания съдебен акт по жалба на С. Пиронков е отменен мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ да се произнесе по заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2019 с УИН 26/170519/87999, преписката е върната на административния орган за произнасяне по подаденото заявление в едномесечен срок от датата на уведомяване за решението. Касационният жалбоподател излага доводи, че оспореният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че срокът по чл. 75, § 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (Регламент (ЕС) 1306/2013, Регламента) е инструктивен, доколкото е зависим от извършващите се проверки, резултатите от тях и получените впоследствие допълнителни данни от външни институции. Подробно се разяснява кога и при какви условия се издават уведомителните писма за съответната кампания и защо не се формира мълчалив отказ по подадените заявления. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касация С. Пиронков, чрез пълномощника адв. М. Стоянова, оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът правилно е отменил мълчаливия отказ на изпълнителния директор на ДФЗ. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: Административният съд е приел от фактическа страна, че със заявление за подпомагане с УИН 26/170519/87999 С. Пиронков е кандидатствал за кампания 2019 г. по следните схеми и мерки - СЕПП, СПП, ЗДП, СЗ-П, СЗ-КЛЧ, Схема за предходна национална помощ за земеделска земя на хектар, Агроекология и климат (Мярка 10), Биологично земеделие (Мярка 11), Компенсаторни плащания по Натура 2000 и Рамкова Директива за водите (Мярка 12), Компенсаторни плащания за планински райони (Подмярка 13.1/HP1), Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения (Подмярка 13.2/Нр2). На 08.07.2020 г. земеделският производител е депозирал заявление вх. 02-6500/3330, с което е поискано административният орган да се произнесе по подаденото заявление по Марка 11 Биологично земеделие. С писмо изх. 02-6500/3330 от 20.07.2020 г., заместник-изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил Пиронков, че административните проверки, предхождащи плащанията за кампания 2019 г. по подаденото от него заявление, не са приключили, като ДФЗ ще го информира с уведомително писмо за предприетите действия по администриране на подадените заявления. Пиронков е инициирал съдебно оспорване до Административен съд -Хасково срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ, обективиран в писмо изх. 02-6500/3300 от 20.07.2020 г. С определение 428 от 09.09.2020 г., постановено по адм. дело 643/2020 г., Административен съд - Хасково е оставил жалбата без разглеждане, като е приел, че липсва годен предмет на обжалване поради липса на формиран мълчалив отказ. С определение 13681 от 04.11.2020 г. по адм. дело 11769/2020 г., Върховният административен съд е отменил така постановеното определение и е върнал делото на същия съд и съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия. За да уважи жалбата и отмени оспорения мълчалив отказ, решаващият съд е изложил съображения, че административният орган е бил длъжен да се произнесе с изричен акт за одобрение, респ. за отхвърляне на заявлението за подпомагане, независимо дали административните проверки по заявленията на другите кандидати са завършили. Постановеното съдебно решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Налице е касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 2 от АПК, за което настоящата инстанция предвид нормата на чл. 218 от АПК следи служебно. С определение от 14.05.2021 г. по адм. д. 4758/2021 г. по описа на Върховния административен съд, е спряно производството по делото до приключване на дело С-160/21 на Съда на Европейския съюз (СЕС), с мотиви за идентитет между фактическия състав по настоящото административно дело и този, очертан от запитващия съд по отправеното по главното административно дело преюдициално запитване, което налага съобразяване със задължителното за всички национални съдилища тълкуване, което ще бъде дадено от СЕС. Производството пред СЕС е по съединени дела на СЕС "Никополис Ад Иструм 2010" ЕООД (С-160/21) и "Агро-еко 2013" ЕООД (С-217/21) срещу изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", които са с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Административен съд - Велико Търново (България) и в тях са формулирани следните преюдициални въпроси: 1. Използваният в чл. 75, § 1 от Регламент 1306/2013 термин "плащане" означава ли приключване на производството по подадена заявка за плащане? 2. Фактическото получаване на заявената сума от земеделския производител равнозначно ли е на положителен отговор от разплащателната агенция на подадената заявка за активиране на правата на плащане и съответно липсата на получени парични средства при публично заявено изплащане на суми по съответната мярка представлява ли отказ на заявените права за плащане, когато лицето не е уведомено за продължаване на производството с нови проверки? 3. Срокът по чл. 75, § 1 от Регламент 1306/2013 задължава ли държавата членка да извърши преди изтичането му проверките на условията за допустимост, и само по изключение тези проверки могат да продължат? 4. Когато земеделският производител не е уведомен за извършване на допълнителни проверки и за такива липсва съставен писмен документ, неспазването на срока по чл. 75, § 1 от Регламент 1306/2013 представлява ли мълчалив отказ за изплащане на подпомагане? С решение на СЕС от 28 април 2022 година е прието следното: Член 75, § 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета, изменен с Регламент (ЕС) 2017/2393 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2017 г., трябва да се тълкува в смисъл, че ако разплащателната агенция на държава членка не изплати преди изтичането на определения в тази разпоредба срок помощ, поискана от земеделски производител, това не трябва да се приема за мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане, и то независимо дали съответният земеделски производител е бил уведомен за извършването на евентуални допълнителни проверки, които биха обосновали пропускането на срока. Производството по настоящото дело е възобновено с определение от 01.06.2022 година. С оглед гореизложеното и разпоредбата на чл. 633 от Гражданския процесуален кодекс, приложим на основание чл. 144 от АПК, според която даденото тълкуване в решението на СЕС е задължително за националните юрисдикции, се налага настоящият касационен състав да приеме, че непроизнасянето в срок на компетентния орган по подадено заявление за финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания не формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. В решението на съда е посочено, че от буквалното и контекстуално тълкуване на чл. 75 от Регламента следва, че макар той да установява принципа, че плащането на помощта на бенефициерите и предхождащата го проверка на условията за допустимост по правило трябва да бъдат извършвани в срока, определен в чл. 75, § 1, все пак не може да се изключи възможността в отделни случаи и при спазване на принципите на добра администрация, и на полагане на дължимата грижа, тази проверка да бъде извършена след изтичането на посочения срок, и поради това плащането, което следва да бъде извършено след приключване на проверката, да бъде направено след 30 юни за календарната година, която следва тази на подаване на съответното заявление за подпомагане. В този смисъл срокът по чл. 75, § 1 не е императивен, а само инструктивен и не може да се приеме, че неплащането на помощ в този срок е равнозначно на мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане. Посоченото се потвърждава и от телеологичното тълкуване на чл. 75 от Регламента неплащането на помощта в срока по този текст, не може да се отъждестви с мълчалив отказ и не може да се съвмести с интересите на Съюза и на земеделските производители, доколкото при наличие на подобно отъждествяване това може да доведе до необходимост разплащателните агенции на държавите членки да извършват по-бързо проверките по чл. 74 от Регламента и дори да не правят такива, което би могло да е в противоречие с целта за защита на финансовите интереси на Съюза, които следва да са гарантирани по аргумент от чл. 58 от Регламента, а от друга страна да лиши земеделските производители от всякаква възможност да получат плащане след изтичане на посочения срок, освен ако не са подали жалба. В обобщение, СЕС е посочил, че чл. 75, § 1 следва да се тълкува, в смисъл, че ако разплащателната агенция на държава членка не изплати преди изтичане на определения в тази разпоредба срок поисканата финансова помощ, това не трябва да се приема за мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане и то независимо дали съответният земеделски производител е бил уведомен за извършването на евентуални допълнителни проверки, които биха обосновали пропускането на срока, в който смисъл е постановил решението си. Следва да се приеме, че в конкретния случай не е формиран мълчалив отказ. В този смисъл е и съдебната практика: решение 9134 от 18.10.2022 г., постановено по адм. дело 2297/2021 г. на Върховния административен съд; решение 9135 от 18.10.2022 г., постановено по адм. дело 2595/2021 г. на Върховния административен съд. За пълнота на изложеното, следва да се отбележи, че на 15.06.2022 г. във Върховния административен съд е постъпило уведомително писмо изх. 02-260-6500/12471 от 04.08.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 по заявление за подпомагане с УИН 26/1701519/87999. Предвид даденото от общностния съд тълкуване, се налага извод, че липсата на уведомяване от страна на органа за евентуални допълнителни проверки, развиващи се след срока по чл. 75, § 1 от Регламент 1306/2013, няма отношение към въпроса за наличието на мълчалив отказ. И все пак с оглед фактическата обстановка по делото настоящият съдебен състав приема, че макар да не е в нарушение на срока за осъществяване на плащания по схемите/мерките за подпомагане, разплащателната агенция, издавайки уведомително писмо за подпомагане над две години след предвидения за това срок, бил той и инструктивен, не действа в унисон с принципите на добра администрация и на полагане на дължимата грижа. По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 3 от АПК решението на Административен съд -Хасково следва да се обезсили като постановено по недопустима жалба, а производството по делото да се прекрати. Предвид наличието на основанието по чл. 209, т. 2 от АПК, за което касационната инстанция следи служебно, не се дължи произнасяне по наведените в касационната жалба оплаквания по чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Същите включват платена държавна такса в размер на 70 лв. за образуване и разглеждане на делото, и юрисконсултско възнаграждение, което с оглед фактическата и правна сложност на делото и разпоредбите на чл. 78, ал .7 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложими на основание чл. 144 във връзка с чл. 143 от АПК, следва да бъде определено в размер на 130 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,