Решение № 6343 от 22.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 116/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ш. Р. М., подадена чрез процесуалния й представител, срещу решение 1296 от 05.07.2023 г., постановено по адм. дело 2778/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против заповед ЗРИ-409/21.06.2022 г. на кмета на район Източен при община Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на административно-процесуалните правила и необоснованостотменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго такова, с което да се отмени оспорената заповед и се присъдят разноски за две съдебни инстанции. Ответникът кметът на район Източен при община Пловдив, чрез своя пълномощник, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в приложен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на Ш. Р. М. срещу заповед ЗРИ-409/21.06.2022г. на кмета на район Източен при община Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, във връзка с чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: Триетажна масивна сграда, с идентификатор 56784.553.226.1, с приблизителна площ 170 кв.м., построена в имот частна общинска собственост АЧОС 2486/2010г., с идентификатор 56784.553.226 по КККР на гр. Пловдив, в УПИ V 553.226, жилищно застрояване и общ. обсл. дейности кв. 11 (нов) по плана на кв. Дружба, гр. Пловдив, с административен адрес: [улица], гр. Пловдив, собственост на неизвестно лице, който е изпълнен без изискващи се одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж в имот, който е общинска собственост. Тези обстоятелства са отразени в Констативен акт 151/16.06.2021 г., съставен по реда на чл. 225а, ал. 5 ЗУТ, с който е започнало производството като същият е съобщен чрез поставяне на място на 13.07.2021 г. и на табло за съобщения и публикуван на сайта на район Източен на 20.07.2021 г. В мотивите на заповедта е посочено, че строежът е V-та категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ и Наредба 1/30.07.2003 г. на МРРБ София. Според административния орган за процесния строеж са неприложими хипотезите за "търпимост", видно от становището на Главния архитект на район Източен при община Пловдив. В хода на първоинстанционното производство е била допусната съдебно-техническа експертиза, съгласно която ангажираните от оспорващата документи за узаконяване третират друг строеж, без отношение към предмета на съдебния спор. За процесната триетажна сграда не е установено наличие на строителни книжа и провеждане на процедури по узаконяване. Първото отразяване на сградата е в КК през 2011 г. От огледа на място се установява, че процесният строеж представлява триетажна сграда, изпълнена монолитно със стоманобетонова носеща конструкция от колони, греди и две междуетажни плочи. По ЗРП одобрен със Заповед ОA1738/07.09.1993г. строежът попада в УПИ II - за пазар от кв.11. В плана за застрояване са предвидени едноетажни обществено - обслужващи сгради. С разположението и характеристиките си процесната сграда не отговаря на предвижданията на плана. От изток ограждащата стена е изпълнена с прозорци и капандури на третия етаж, при предвидено по ЗП свързано застрояване със застрояването в УПИ VI - 553.227 от изток, т.е. не може да се реализира бъдеща калканна стена, тъй като от тази страна процесната сграда е оформена с фасада както при свободно застрояване. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от съда, че безспорно процесната сграда представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, обект на основното застрояване, V-та категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1 ЗУТ. Съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на индивидуализация на строежа, доколкото по делото безспорно се установява, че триетажната сграда е единствена и попада именно в обхвата на общинския терен, ползван от оспорващата. поради което не се създава каквато и да е пречка да се установи предмета на доброволното или принудително изпълнение. Предвид липсата на разрешение за строеж и строителни книжа, съдът е приел, че правилно процесният строеж е установен като незаконно строителство като декларирането на строежа и заплащането на данъци нямат отношение към законността му. В случая не са открити данни да е проведена процедура по узаконяване. Въз основа на това съдът е обосновал решаващия извод, че разпореденият за премахване строеж се явява незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 т. 2 ЗУТ, тъй като е изпълнен без необходимите строителни книжа, респективно налице е посоченото в заповедта основание за издаването й. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административно-производствените правила. Заповедта е писмена и съдържа описание на наредения за премахване строеж по местонахождение и с конкретно посочен идентификатор. Както в мотивите на заповедта, така и в диспозитива, ясно и точно е описан наредения за премахване строеж, с характеристики и местоположение, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Освен това нареденият за премахване обект е посочен с идентификатора му по кадастралната карта, поради което не може да бъде допуснато объркване при изпълнението на заповедта. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението в касационната жалба, че административният орган не е положил необходимите усилия да установи извършителя на строежа, а го е определил като неизвестен и по този начин преди издаването на административния акт не е установил необходимите факти и обстоятелства от значение за случая, и не е връчил надлежно констативния акт. Задължението за премахване на незаконен строеж, по принцип е на неговия извършител, а когато той е неизвестен, отговорността се възлага на лицата, визирани в чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ. Поради това самото твърдение на оспорващата, че е собственик на строежа, разпореден за премахване срещу неизвестен извършител, е достатъчно да обоснове правен интерес за оспорване на заповедта. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка на извършителя и на възложителя на строежа или собственика съгласно на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ. Правилен е и изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материално-правните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на процесния строеж са изпълнени. Правилен е и крайният извод на първоинстанционния съд, че процесният строеж не е "търпим" по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Съдът правилно посочва, че според § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, за да се установи търпимост следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1) строежът да е, изградени до 7 април 1987 г.; 2) за строежа да няма строителни книжа (т.е. незаконен строеж); 3) да е бил допустими по действащите подробни градоустройствени планове (имало ли е одобрен ПУП - застроителен план към момента на реализирането му) и 4) да е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. Следващи две хипотези на търпимост са уредени в ал. 2 и ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ: 1) незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.; 2) незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон. Обосновано съдът посочва, че законодателят с разпоредбата на § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ е допълнил хипотезите на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, като е въвел нов период за обявяване на строежите за търпими. Този нов период включва строежи, извършени до 31.03.2001 г., които за да бъдат търпими следва да са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон. Правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че доколкото нормата на §16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ (ДВ,бр.82/2012г), т.е. тя е действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал.1, ал.2 и ал.3. Това е така, защото нормата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ не изключва приложението на § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ, а е нейно продължение, като въвежда нов, четвърти период за обявяване на строежи, извършени без строителни книжа, за търпими. От събраните по делото доказателства е установено, че процесният незаконен строеж е изпълнен в периода 1994 1998 г. Този период се подкрепя и от заключението на приетата по делото техническа експертиза, която удостоверява, че захабяването по двете установени на терена плочи като елементи от отделни строежи се датира еднакво по износване. Правилен е изводът на съда, че тази фактическа обстановка поставя сградата под режима на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Като предпоставките за прилагане на тази хипотеза са: незаконен строеж започнат в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и деклариран от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. Тоест изискуемо е освен съответствие с действалите технически правила и норми, и надлежно деклариране на незаконния строеж в определения преклузивен срок, а когато това условие не е налице - съответният незаконен строеж не е търпим. В случая оспорващият твърди, че е декларирал строежа пред данъчната администрация. От представените по делото документи (л.105) е видно, че имотът, който е деклариран през 1998 г. и за който е заплащан данък се намира на административен адрес [улица], който се явява различен от адреса на процесното строителство. От смисъла на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ под одобряващите органи след да се разбират органите, компетентни да разрешат извършването на строителството, респ. да издадат акт за приемането на строежа и въвеждането му в експлоатация. Без съмнение приходната администрация не е сред тези органи. При липсата на данни строежът да е бил деклариран по реда и в срока съобразно изискванията на закона правилно съдът приема, че не е удовлетворена една от кумулативните предпоставки за придобиване статут на търпимост. Въпреки този извод съдът е изследвал и наличието на останалите предпоставки. Доказателствата по делото сочат, че към годината на построяване строежът е бил в противоречие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, тъй като теренът не е бил отреден за жилищно застрояване, а за задоволяване на обществени нужди. Строежът не е търпим и по действащия подробен устройствен план и не съответства на строителните правила и нормативи, тъй като е изпълнен на отстояние от 1,6 м до границата към дъното на поземления имот. Правилен е изводът на решаващия съд, че се констатира нарушение на императива по чл. 31, ал. 1, т . 2 от ЗУТ - при ниско жилищно застрояване да се спазва отстояние най-малко 5 м до границата към дъното на урегулирания поземлен имот. Правилно съдът е установил и нарушение на правилата за дълбочина на застрояване, тъй като сградата над първия етаж е с дълбочина 16,10 м. при допустими максимално допустими 16,00 м. съгласно чл. 30, ал.1 ЗУТ. Правилен е изводът на съда, че неприложимо за строежа се явява и изключението по ал. 2 на посочената норма, тъй като лицето на имота е под 20 метра. Нарушен е също и предвиденият начин на застрояване, тъй като в източната си част сградата е изпълнена с фасада при поставени изискване за калканна стена. Обоснован и законосъобразен е изводът на решаващия съд, че съвкупно установените отклонения от правилата и нормите за застрояване са до толкова съществени, че дисквалифицират строежа от режима на предвидената в закона търпимост. Правилен е и крайния извод на първоинстанционния съд, че в случая липсват всички кумулативно изискуеми предпоставки на §16, ал. 2 от ЗУТ за търпимостта на спорния строеж, поради което същият се явява нетърпим по смисъла на закона и следва да бъде премахнат в цялост. В разглеждания смисъл неоснователно е твърдението в касационната жалба, че премахването на процесната жилищна сграда ще засегне и съседната сграда с идентификатор 56784.553.226.2 -външното стълбище, долепена и свързана с конструкциятата на настоящата сграда. Сграда с идентификатор 56784.553.226.2 също е разпоредена за премахване с влязла в сила заповед, видно от решение 2620/06.03.2024 г. по адм. д. 12014/2023 г. на Върховния административен съд. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите приети по делото доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Пловдив е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъдат присъдени заявените в срок и направени разноски пред касационната инстанция в размер на 120 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,