Решение № 334 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4724/2010 г.

Решение № 334 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4724/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалбата на Георги Любенов Илиев срещу решение № 61 от 25.02.2010 г., постановено по адм. д. № 14/2010 по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу № 2265 от 22.12.2009 г. на началника на РУ на МВР - Кюстендил за отказ да му се издаде разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът началникът на Районно управление на МВР - Кюстендил не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна по същество. С обжалвания съдебен акт е отхвърлена жалбата на Георги Илиев срещу заповедта на началника на РУ на МВР - Кюстендил, с която на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ) - отм., ДВ, бр. 73/17.09.2010 г., е постановен отказ да се издаде разрешение на жалбоподателя за придобиване на късо огнестрелно оръжие поради недоказана необходимост от притежанието му. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. В подкрепа на този извод е изложил съображения, че според данните по административната преписка жалбоподателят не е доказал необходимост от притежаване на разрешение за боравене с огнестрелно оръжие, поради което законосъобразно административният орган е постановил оспорения отказ. Посочено е обстоятелството, че лицето отговаря на формалните изисквания, разписани в нормативната уредба, за да му бъде издадено исканото разрешение, не е достатъчно, при положение, че не е представил убедителни доказателства, от които да се установи необходимост от закупуване и носене на огнестрелно оръжие. Направен е извод, че не е установена нужда от самоохрана - липсват данни за посегателство против личността, семейството и имуществото на жалбоподателя. Прието е, че работата му като охранител в "Крон Секюрити" ООД не обосновава необходимост за притежаване на оръжие за самоохрана, тъй като такова разрешение за нуждите на службата се издава от работодателя - чл. 44 от ППЗКВВООБ. Според касатора, съдът неправилно е интерпретирал доказателствения материал, в резултат на което е достигнал до неправилни изводи. Навежда довод, че решенето не е съобразено с целта на закона, прокламирана в чл. 5, ал. 3 от ЗКВВООБ, според който за граждански цели се използва огнестрелно оръжие с определени в правилника за прилагане на закона характеристики, предоставено на физически и юридически лица и на търговци по смисъла на Търговския закон за самоотбрана (самоохрана), ловни, спортни и културни нужди. Отново излага доводи, че необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие може да бъде обоснована с факта на съществуваща потенциална заплаха за личността и имуществото му, противно на приетото от съда. Тези възражения са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ (отм), който в случая е приложимия материален закон, разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат при недоказана или отпаднала необходимост. При подаването на искане за издаване на разрешението за носене и употреба на огнестрелно оръжие, в тежест на заявителя е да докаже, че е налице необходимост от същото. Органът, компетентен да издаде разрешението, преценява наличието на необходимост от притежаването на оръжие за самоохрана на основата на твърденията на молителя, като взема предвид и събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на живот. Въз основа на събраните материали по преписката, съдът правилно е счел, че те не сочат на потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на жалбоподателя и неговото семейство, поради което органът законосъобразно е приел, че няма основание да му се разреши притежаването на огнестрелно оръжие. Този извод е правно обоснован и съответен на установените релевантни фактически обстоятелства. Неоснователни са оплакванията за противоречие с целта на закона. С разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от ЗКВВООБ са регламентирани видовете оръжия, които гражданите и юридическите лица могат да притежават в зависимост от предназначението, за което се издава разрешението за боравене с огнестрелно оръжие, но текста не изключва задължението на заявителя да установи по предвидения в закона ред и с надлежни доказателства необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие. Ето защо, съдът правилно е приел, че при недоказана необходимост от страна на жалбоподателя, процесният отказ за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие е законосъобразен. Не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд