Решение № 7124 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3503/2021 г.

Решение № 7124 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3503/2021 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Ямбол, чрез процесуалния му представител - адв. С., против решение № 10 от 21.01.2021 г. постановено по адм. дело № 146/2020 г. на Административен съд - Ямбол, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: "Еврокам" ЕООД, гр. Ямбол, редовно призован, не се представлява. От пълномощника му - адв. Г., е постъпил отговор, с който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. По искане на двете страни са приети писмени доказателства. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Обжалваното решение е второ по ред, след като с решение по адм. д. № 164/2020 г. на Върховен административен съд, второ отделение, е отменено първоначално постановеното решение по спора и делото е върнато на АС-Ямбол за ново разглеждане. Предмет на обжалване пред АС Ямбол е била Заповед №ТУ/04-00018/26.06.2019 г. на кмета на община Ямбол, с която на основание чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: "Пристройка-монолитна" с р/ри 4/6. 50 м. в съсобствен поземлен имот с идентификатор 87374.510.135 по КККР на гр. Ямбол, извършена от "Еврокам" ЕООД без строителни книжа. Съдът, при второто разглеждане на делото, е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като макар и без строителни книжа, строежът е търпим в хипотезата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, поради което не подлежи на премахване по чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ. Поради това е постановил отмяна на заповедта. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото не е имало спор, че разпореденият за премахване строеж: монолитна постройка с р/ри 4/6. 50 м., пристроена към северозападната фасада на сграда с идентификатор 87374.510.135. 1 по КККР на гр. Ямбол представлява незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като е извършен от ответното дружество "Еврокам" ЕООД без одобрени проекти и разрешение за строеж /РС/, каквито се изискват по чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Спорен е бил въпросът за търпимостта му, съгласно § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, тъй като търпимите строежи не подлежат на премахване. По делото е установено, въз основа на неоспорено заключение на СТЕ, че процесният строеж е сграда на допълващото застрояване, намираща се в частта от имота, определена за ползуване от ЕТ "Д. -Д. М. ", чийто правоприемник е "Еврокам" ЕООД, със съдебно решение по гр. д. № 368/2017 г. на ОС-Ямбол и че по ЗРП от 1990 г. на Промишлена зона-Ямбол, процесният имот попада в общ УПИ IV /сегашен УПИ VIII/, кв. 142, отреден за "ОКС -работилница". През 1999 г. е одобрено ЧИ на РП, засягащ УПИ IV, като с него имота попада в УПИ VIII - "за кооперативен съюз и трафопост", без промяна в плана за застрояване. В имота, попадащ в промишлена зона на гр. Ямбол има извършено основно застрояване и допълващо, което не се засяга с плана от 1999 г. Установено е, че процесният строеж е пристройка към северозападната фасада на основна сграда с идентификатор накрая 135. 1, която е намерила отражения в КККР на гр. Ямбол, с изменението й от 2005 г., като сграда с идентификатор накрая 135. 6 / виж скица на имота-стр. 190/. Това означава, че към 2005 г. строежът е съществувал. Кога точно е изграден този строеж обаче доказателствата са противоречиви. Съдът, като е отчел, че в оспорената заповед касаторът е посочил време на извършване - преди 31.03.2001 г. и показанията на двете групи свидетели, е кредитирал тези, които съвпадат с посочената в заповедта дата на извършване. Съдът е допуснал процесуално нарушение, като се е позовал на свидетелски показания, които не са дадени пред него, а пред съда при първоначалното гледане на делото, с което е нарушил принципа на непосредственост. Това му нарушение обаче не е съществено, предвид, че събраните пред него непосредствено показания на св. К. и св. А., установяват същият период на извършване на строежа, а именно м. 01- 02. 2001 г., както и св. П. и св. И.. Настоящият състав намира за правилен възприетия от съда подход за установяване времето на извършване на строежа, а спрямо това и приложимата разпоредба за търпимост. След като в оспорената заповед касаторът е приел дата на извършване- преди 31.03.2001 г., недопустимо е да променя фактическите обстоятелства на заповедта с други и то след издаването й, както и да ангажира доказателства за тях, целейки да установи друг по-благоприятен за него период, в случая - 2002 г. Затова като не е дал кредит на показанията на свидетелите на касатора, съдът не е допуснал нарушение на закона. При положение, че строежът е извършен през м. 01-02. 2001 г., за него е приложим § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Разпоредбата предвижда търпимост на строеж, за който няма строителни книжа, при положение, че е бил допустим по разпоредбите, които са действали по време на извършването му или по сега действащите разпоредби на ЗУТ. Обосновано съдът се е позовал на чл. 112 и чл. 113 от Наредба № 5/17.05.1995 г. за ПНТСУ (отм.); , в сила към м. 01-02. 2001 г. Тези разпоредби са допускали изграждането на сграда на допълващо застрояване, на един етаж, свободно или свързано, в съответствие с предназначението по действащия ПУП, каквато е процесната. Спазени са и отстоянията до страничната регулационна линия на УПИ от запад. В допълнение строежът отговаря и на чл. 41, ал. 1, чл. 42, ал. 1 от ЗУТ, поради което е допустим, а поради това и търпим. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този резултат на ответното дружество се дължи присъждането на разноски за касационната инстанция в размер на 900 лева, съгласно договора за правна защита с адв. Г. и фискален бон за извършено плащане на тази сума - стр. 27 и 28. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение