Решение № 9624 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 250/2017 г.

Решение № 9624 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 250/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Ч., чрез адв. Дуков като процесуален представител, срещу решение № 1594 от 03.08.2016 г., постановено по адм. дело № 3257/2015 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата й против индивидуален административен акт, обективиран в писмо изх. № 01-268358/21.10.2015 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - П.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и се претендират разноски за двете съдебни инстанции. Ответниците - началникът на СГКК - П., И. В. К., Г. Й. Ш., Е. Н. К., Л. М. К., Ф. Г. Т., Е. Г. И., Д. К. М., С. Г. Г., В. Й. М., Й. Р. П., Я. Р. папазян, В. К. М., М. П. А., С. Д. Г., Р. димитрова Накаленова, Е. Г. Т., И. Д. А., П. Г. А., И. Х. А., Т. Х. А., Д. Т. А., П. М. М., Н. Г. И., М. Й. Ш., В. Г. И., Д. П. Г. и М. Н. Б. не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е отказ, обективиран в писмо изх. № 01-268358/21.10.2015 г. на началника на СГКК - П. по заявление рег. № 01-268358/11.09.2015 г. за изменение на кадастралната карта на гр. П. по отношение на ПИ с идентификатор 56784.510.748. С обжалваното решение жалбата на Н. Г. Ч. е отхвърлена. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган, в предписаната форма, в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Изложил е съображения, че ПИ с идентификатор 56784.510.748 попада в урбанизираната територия на гр. П., за която има одобрен ОУП и предложението на жалбоподателката не е съобразено с предвижданията му, както и липсват доказателства за изменение на ПУП. Посочил е, че след измененията на ЗКИР, ДВ, бр. 49/2014 г. за административния орган е отпаднало задължението да съставя акт за непълноти или грешки в кадастралната карта, поради което наличието на спор за материално право трябва да се преценява от началника на СГКК - П. във всеки конкретен случай. Според съда при липсата на данни за съгласие между жалбоподателката и заинтересованите страни, то може да бъде заместено само от влязло в сила съдебно решение за установяване правата им на собственост. По тези съображения съдът е приел оспореният пред него отказ за законосъобразен. Обжалваното решение е неправилно при следните съображения: Изводът на съда, че писмото е издадено в предвидената форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК е незаконосъобразен. В него действително е обективиран отказ на началника на СГКК - П.. Независимо от липсата на разпоредителна част, волята на административния орган да откаже исканото изменение на кадастралната карта и регистър е ясна, предвид което писмото има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Оспореният отказ не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - в него не са посочени фактическите и правните основания за издаването му. Фактическите основания са констатациите, които е направил административният орган и въз основа на какви доказателства. Законосъобразността на административния акт се преценява в рамките на фактическите основания за издаването му. В случая не става ясно защо се отказва исканото изменение и на какво основание. В писмото е посочено, че ПИ с идентификатор 56784.510.748 попада в обхвата на одобрен устройствен план, като измененията на кадастралната карта за имоти в регулация се извършва след изменение на устройствения план. Тези констатации на органа не са подведени към правни норми, не намират опора в закона и са неотносими към предмета на исканото изменение. Отделно от това не са подкрепени и с никакви доказателства. Видно от приложените към заявлението документи: обяснителна записка и скица - проект жалбоподателката е поискала изменение на кадастралната карта, изразяващо се в нанасяне на нов ПИ (въпреки непрецизната формулировка "разделяне-делба") съобразно правата й на собственост в обхвата на нанесен в одобрената кадастрална карта ПИ с идентификатор 56784.510.748, чрез обособяване на два нови ПИ. Приложен е нот. акт № 34/1997 г. за дарение на недвижим имот, по силата на който е придобила нива от 2, 737 дка, част от общ имот с площ 16, 425 дка, при описани съседи. Жалбоподателката е вписана в КР като собственик на ид. част - 2 793 кв. м от ПИ 56784.510.748 въз основа на посочения нотариален акт. Заинтересованите страни в първоинстанционното производство, съответно техните наследодатели, също са вписани в КР като собственици с различни ид. части в имота. В обжалваното решение съдът е допълнил акта с факти и правни основания, които не могат да бъдат изведени от съдържанието на оспореното писмо. В него при липсата на фактически основания, относими към исканото изменение не може да се направи заключение и за приетата от органа за приложима правна норма, за да се обоснове съответното правно основание. Само поради неспазване на установената форма административният акт е незаконосъобразен съгласно чл. 146, т. 2 АПК и подлежи на отмяна. В случай, че началникът на СГКК - П. е считал искането за неясно или неотговарящо на законовите изисквания, е следвало да укаже на заявителката Чонова да го уточни или да отстрани недостатъците на основание чл. 30, ал. 2 АПК, което в случая не е сторено. От данните по делото се установява, че заинтересованите лица, вписани в КР, не са уведомявани за исканото изменение по реда на чл. 26, ал. 1 АПК. От приложените към заявлението доказателства е видно, че промяната е възможна при условията на чл. 54 ЗКИР в хипотезата на допусната грешка или непълнота. Представеният нотариален акт предхожда одобряването със заповед от 2009 г. на кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. П.. Ако се касае до промяна в кадастралната карта и регистър, която не е резултат на допусната първоначална грешка в тях към момента на одобряването им, а до поддържането им в актуално състояние с оглед настъпили изменения в отразените обстоятелства, вкл. въз основа на делба, то е приложим друг ред - този по чл. 53а във вр. с чл. 52 и чл. 53 ЗКИР. При наличие на някое от основанията по чл. 52, ал. 2 (редакция, ДВ, бр. 49/2014 г., действаща към датата на оспорения отказ) ЗКИР не се извършва процедурата по чл. 54, ал. 1 ЗКИР. Фактите по делото не сочат обаче на такава хипотеза, тъй като със заявлението си до административния орган жалбоподателката е поискала изменение на кадастралната карта и регистър по отношение на процесния имот с идентификатор 56784.510.748, изразяващо се в обособяване на нов ПИ и записването му изцяло на нейно име, но не поради настъпила след одобряването на кадастралната карта и регистър промяна в собствеността. Изводът на административния съд, че оспореният отказ на началника на СГКК - П. е материално законосъобразен, е неправилен и необоснован. Административният орган е следвало да се произнесе по заявеното пред него искане за изменение на кадастралната карта и регистър в производство по реда на чл. 54, ал. 1 във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. С оглед изложеното, обжалваното решение като неправилно следва да се отмени, а вместо него - да се постанови друго, с което да бъде отменен оспореният отказ, обективиран в писмо изх. № 01-268358/21.10.2015 г. на началника на СГКК - П.. Административната преписка следва да се върне на същия орган за ново произнасяне по заявление рег. № 01-268358/11.09.2015 г. при съобразяване с дадените в мотивите на решението указания. При този изход от делото е основателна претенцията на касационната жалбоподателка за присъждане на направените от нея за двете инстанции и доказани разноски в общ размер на 1265 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,