Решение № 11389 от 13.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7057/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Я. А. А., гражданин на Сирийска арабска република, подадена чрез адвокат И. Иванов, срещу решение 14118/24.04.2025 г., по адм. дело 3435 по описа за 2025 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу решение 1908/25.02.2025г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при МС. Твърди се, че решението е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Развиват се подробни доводи в подкрепа на становището за незаконосъобразност на съдебното решение, свързани с несъобразяване на разпоредбите, касаещи провеждане на административно производство спрямо малолетно лице и в частност, осигуряване на участието на социален работник или друг подходящ специалист, с оглед защита правата и интересите на детето. Изложени са и доводи, свързани с несъобразяване от страна на съда на обстановката в Сирия и възможността за неблагоприятно въздействие върху търсещото закрила лице при връщането му в страната. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт, отмяна на административния акт и връщане на преписката за ново произнасяне. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет на Република България, чрез редовно упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба, счита решението за правилно и моли да бъде оставено в сила. Представя актуални справки относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 21.07.2025 г. и 30.09.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на Я. А. А., гражданин на Сирия, роден на [дата]., против Решение 1908/25.02.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал.1, т.2 и т.4, вр. с чл. 8 и чл.9 от ЗУБ, на лицето е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, жалбата е оставена без уважение. За да се произнесе, съдът е приел за установено, че А. е подал до ДАБ при МС молба за предоставяне на международна закрила, която е входирана под ОК- 13-1542/13.08.2024 г. по описа на Регистрационно-приемателен център - София към ДАБ при МС. В същата е заявил, че се казва Я. А. А., гражданин на Сирия, роден [дата] в [населено място], обл. Дейр Алзор, Сирия, гражданин на Сирия, [заличен текст] по народност, вероизповедание: [заличен текст], семейно положение - неженен. С оглед обстоятелството, че лицето е непридружен непълнолетен, с Решение 2580 от 18.10.2024г. на председателя на Националното бюро за правна помощ (НБПП) му е предоставена правна помощ под формата на представителство от адвокат. С писмо рег. 16249/16.10.2024г., началник отдел ПМЗ - кв. Овча купел е уведомил директора на Дирекция Социално подпомагане Красно село, на основание чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет), за интервюто с непридружения непълнолетен кандидат за закрила. На 13.11.2024г. с търсещото закрила лице в присъствието на назначения му представител е проведено интервю, в хода на което е събрана необходима на административния орган информация. На 29.01.2025г. с вх. 16249 е постъпил социален доклад с изх. СГ/Д-С-КС/1238-001/29.01.2025г. от директора на ДСП Красно село, в който на база на събраната информация отдел Закрила на детето при ДСП Красно е дадено становище, че основаните права на непридружения чужденец не са нарушени, към момента не съществуват преки и непосредствени рискове за физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето и в негов интерес е да получи закрила в България. В резултат на така проведената процедура административният орган с Решение 1908/ 25.02.2025г., на основание чл. 75, ал.1, т.2 и 4, вр. с чл.8 и чл.9 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Я. А. А.. В хода на съдебното производство е постъпил социален доклад изх. ПР/Д-С-КС/308-001/09.04.2025г., изготвен от Дирекция Социално подпомагане на основание чл. 15, ал.6 от ЗЗДет, според който е в интерес на детето да получи статут в България. При така установеното от фактическа страна, съдът е достигнал до извод за неоснователност на депозираната пред него жалба. Прието е, че жалбоподателят е информиран писмено на разбираем за него език за реда, по който ще се води производството, за правата и задълженията му, както и за организациите, които предоставят правна и социална помощ на чужденци. Спазено било изискването на чл. 25, ал.1 ЗУБ непридруженият непълнолетен чужденец, търсещ международна закрила, да се представлява в производството по този закон от адвокат, вписан в регистъра за правна помощ на Националното бюро за правна помощ, определен от председателя на бюрото или от оправомощено от него длъжностно лице. Представителят присъствал при провеждане на интервюто с А.. Съдът е приел, че в изпълнение на чл. 15, ал.6 от ЗЗДет, административният орган е уведомил дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която е предоставила социален доклад, който е обсъден в мотивите на решението. Прието е, че решение на административния орган е издадено в съответствие с материалния закон, при установена липса на основания за предоставяне на лицето на статут на бежанец или хуманитарен такъв. Настоящият съдебен състав не споделя формулирания в първоинстанционното съдебно решение извод за липса на допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В хода на производството не се е оспорвало обстоятелството, че кандидатът за международна закрила е непридружен непълнолетен по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗУБ, а съобразно чл. 6а от ЗУБ, при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, като същия се преценя при съобразяване с разпоредбите на Закона за закрила на детето. Това си качество Я. А. А. не е загубил и към настоящия момент. В хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на приложимите процесуални правила, изразяващо се в неспазване на изискванията, въведени с текста на чл. 15, ал. 4, изречение второ от ЗЗДет. От събраните по делото доказателства се установява, че при провеждането на интервю с непридружения непълнолетен не присъства социален работник, съобразно изричното изискване на описаната законова разпоредба. Съгласно същата, на изслушването и консултирането на детето (в случая при провеждането на интервю) задължително присъства социален работник от Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, а при необходимост - и друг подходящ специалист, т.е. разпоредбата е императивна по своя характер и гарантира в най-висока степен защитата на специфичните по своя характер интереси на търсещото закрила на територията на Р България дете, като част от призната от закона уязвима група. Този порок, допуснат в хода на производството пред административния орган, не би могъл да бъде саниран с представения по делото социален доклад, тъй като той се издава на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет и няма как да замести задължителното присъствие на социален работник от Дирекция "Социално подпомагане" при провеждане на интервюто на детето. Касационната инстанция намира, че от събраните по делото доказателства не се установява обстоятелството Дирекция Социално подпомагане да е осъществила значим за настоящото производство контакт с детето. Представения пред административния орган социален доклад е с изх. СГ/Д-С-КС/1238-001 от 29.01.2025г. , а интервюто с непълнолетното лице е проведено повече от два месеца по-рано, т.е. не е възможно административния орган или негови служители да са го взели предвид при осъществяване на законовите си функции по изясняване на релевантни за производството обстоятелства, съобразени в последствие от издателя на оспореното пред съда решение за отказ за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут на А.. Присъствието в хода на проведеното интервю на назначен по съответния ред адвокат на непълнолетното лице, не води до възможност за игнориране на неизпълнението от страна на административния орган на императивните изисквания на чл. 15, ал. 4, изречение второ от Закона за закрила на детето. Правото на правна помощ е отделно право на детето по смисъла на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето. Разпоредбата на националния закон в този смисъл следва да се разглежда и във връзка с прилагане на принципа за висшия интерес на детето , установен в Конвенцията на ООН за закрила на детето, който е от основополагащо естество и всички публични органи следва да му отдават първостепенно значение, когато предприемат мерки, свързани с деца. Този принцип е залегнал в актовете на ЕС по въпросите за убежището, а непридружените малолетни и непълнолетни лица се разглеждат като уязвима група, нуждаеща се от засилени средства за защита и за гарантиране на правата. Принципът е изрично закрепен в законодателството на ЕС. Настоящият съдебен състав приема, че несъобразяването от страна административния орган на разпоредбата на чл. 15, ал. 4, изр. 2 от ЗЗДет, води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а от там и до незаконосъобразност на оспореното пред съда решение 1908/25.02.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал.1, т.2 и т.4, вр. с чл. 8 и чл.9 от ЗУБ, на лицето е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. При наличието на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо самостоятелно до незаконосъобразност на административния акт, пространните мотиви, свързани с липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут на Я. А. А. не следва да бъдат обсъждани. Като е приел противното и е отхвърлил жалбата, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и вместо него да се постанови отмяна на оспорения административен акт и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата за закрила на Я. А. А. - непридружен непълнолетен, гражданин на Сирия, при стриктно съобразяване с изискванията на чл. 15 от ЗЗДет. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение