Решение № 5273 от 4.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8457/2018 г.

ВАСV отделение04.05.2020 г.докладчик т Здравка Шуменска

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 2942 от 02.05.2018 г. по адм. дело № 1433 по описа за 2018 г. на Административен съд - София град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ оспорването на А. М. на заповед № 228 з-17 от 10.01.2017 г. на началника на 4 РУ - СДВР относно наложено дисциплинарно наказание. ОСЪЖДА А. М. да заплати на СДВР сумата 200. 00 лв., съдебни разноски. ВРЪЩА делото на АССГ за провеждане на производство по реда на чл. 175 от АПК. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5273 от 4.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8457/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началника на 4 РУ – СДВР, чрез процесуален представител юрисконсулт В. Пашунов, срещу решение № 2942 от 02.05.2018 г. по адм. дело № 1433 по описа за 2018 г. на Административен съд – София град (АССГ). С него по жалба на А. М. е отменена негова заповед № 228 з-17 от 10.01.2017 г. относно наложено дисциплинарно наказание. В касационната жалба са развити съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне оспорването на заповедта и присъждане на съдебни разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора. Ответната страна по касационната жалба – А. М. оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител адв. К. Ангелов. Претендира заплащане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била заповед № 228 з-17 от 28.10.2018 г. на началника на 4 РУ-СДВР, с която на основание чл. 206, ал. 1 - ал. 4, чл. 204, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР на А. М. е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 6 месеца. В мотивите на обжалваното решение е изложена фактическата страна по спора, а именно по повод извършеното деяние от А. М., квалифицирано като дисциплинарно нарушение, както и във връзка с реализираното дисциплинарно производство. Административният съд е счел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, в съответната писмена форма, съдържа изискващите се реквизити. При постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е обосновал извод за нарушаване на материалния закон при постановяването му. По делото не се оспорва, че служителката е напуснала РБългария в лек автомобил през ГКПП Калотина на 17.06.2017 г. в 11. 15 ч. и на същия ден е влязла обратно в страната. На 29.07.2017 г. в 12. 38 ч. отново, но през ГКПП Стрезимировци е напуснала РБългария с лек автомобил и на същата дата се е върнала в 16. 12 ч. Понеже лицето заема длъжността "началник сектор "Разследване" (главен разследващ полицай), и че от 2014 г. е получило разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификацията "Строго секретно", то в нарушение на законови и подзаконови норми не е депозирало уведомление до директора на СДВР за предстоящи задгранични пътувания. В мотивите на оспорената заповед дисциплинарнонаказващият орган (ДНО) се е позовал на нарушаване на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. След описание на деянието е посочил, че като служител лицето е нарушило чл. 18, ал. 2 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Освен това служителят е нарушил и заповед № 8121з-1591 от 20.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи (т. 1. 1), изразяващо се в неуведомяване писмено на организационната единица, в нарушение на чл. 18, ал. 4 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Изводът на административният съд за материална незаконосъобразност на оспорената заповед се основата на направена от него преценка, че служителката не е осъществила дисциплинарно нарушение. Конкретно това е неизпълнение на заповед № 8121з-1591 от 20.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, като не е уведомила писмено ръководителя на организационната единица, с което е нарушила разпоредбите на чл. 18, ал. 2 и ал. 4 от ЗЗКИ. Според него това се обуславя от безспорно установения факт, че та не е била запозната с тази заповед, видно от писма от 18.09.2017 г. на началник отдел "ЧР" при СДВР и от 6.11.2017 г. на зам.-директора на Дирекция "ЧР" при МВР. След като тя не е запозната с нея, не може да й се вмени задължение да я спазва, респ. не може на служителката да й бъде търсена дисциплинарна отговорност. Освен това разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 3 от ЗМВР има предвид неизпълнение на заповеди, а като се има предвид, че лицето не е запознато с посочената заповед, то не може да му се търси отговорност поради неизпълнение на разпоредби от закон, различен от ЗМВР и конкретно тези на чл. 18, ал. 2 и ал. 4 от ЗЗКИ. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, като споделя направените от съда изводи по повод фактическата страна по спора и липсата на допуснати нарушения в дисциплинарното нарушение. Следва с оглед на така установените по делото факти да се приеме, че е реализиран състава на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, понеже по делото се установява по категоричен начин извършеното нарушение от страна на служителката, а именно напускане на територията на страната без предявяване на писмено уведомление до организационната единица за това. Задължението за подаване на уведомления произтича от вменените й задължения по специфичната й длъжностна характеристика (стр. 89, 91, 92 от съд. досие) – "познава нормативните документи" и от факта, че лицето е било с достъп до класифицирана информация с ниво на класификацията "Строго секретно". Именно поради последното обстоятелство за него възникват задължения и по конкретните разпоредби от ЗЗКИ. Стеснителното тълкуване, което съдът дава на разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, а именно прилагането й само в случаите на нарушаване на ЗМВР, не може да бъде споделено в конкретния спор, и то се явява в нарушение на целта на посочените норми. Налице е неизпълнение на служебни задължения произтичащи от специфичната длъжностна характеристика, която тя познава. Освен това по делото са представени уведомления, които служителката е предявявала на организационната единица, включително и за процесната година по повод на други пътувания извън границите на РБългария. Също така в защитната й теза в дисциплинарното производство, а именно в писмените си обяснения тя изрично твърди, че такова е подала по повод второто й напускане на страната – на 29.07.2017 г. Поради това следва категорично да се приеме, че служителката е допуснала твърдяното нарушение, въпреки че е знаела и изпълнявала служебните си задължения в подобни на процесния случай. Обжалваното решение следва да се отмени и постанови друго по съществото на спора с отхвърляне оспорването на заповедта за налагане на дисциплинарно нарушение. Освен това съдът констатира, че в съдебното досие на стр. 10 и 17 са представени два броя от оспорената заповед, заверени с оргинала от процесуалния представител на ответната страна и от този на жалбоподателката. В тях заповедта е с № 228 з-17 от 10.01.2017 г. В мотивите и в диспозитива на обжалваното решение е посочена датата 10.01.2018 г., налице е допусната очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 175 от АПК. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски представляващи такива за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за правната помощ общо в размер на 200. 00 лв. за двете съдебни инстанции. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

1