Решение № 7967 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5192/2011 г.

Решение № 7967 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5192/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "ТС 2005" ЕООД - гр. София, представлявано от управителя Райна Стоилова, чрез пълномощника адв. Х. Митровски, против решението от 1.02.2011 г., постановено по адм. дело № 02675 от 2006 г. по описа на Софийския градски съд - административно отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против данъчен ревизионен акт (ДРА) № 1761 от 16.08.2005 г., издаден от началник сектор "Ревизии" при ТДД - гр. София, мълчаливо потвърден с решение на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София, относно определените задължения на дружеството по ЗДДС за м. 09 и м. 10 на 2004 г. по фактури издадени от "Митрил" ЕООД. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен ДРА в обжалваната част. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София при ЦУ на НАП, заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Софийския градски съд - административно отделение, е отхвърлена жалбата на "ТС 2005" ЕООД, против данъчен ревизионен акт (ДРА) № 1761 от 16.08.2005 г., издаден от началник сектор "Ревизии" при ТДД - гр. София, мълчаливо потвърден с решение на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София, относно определените задължения на дружеството по ЗДДС за м. 09 и м. 10 на 2004 г. по фактури издадени от "Митрил" ЕООД. За да постанови това решение съдът е приел, че атакуваният пред него ДРА е издаден от компетентен орган, в кръга на определените му правомощия и по установения в закона ред и форма. За процесните данъчни периоди на месец септември и октомври 2004 г. по издадените фактури от "Митрил" ЕООД, съдът е приел, че са налице основанията на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.), за да се откаже на дружеството правото на данъчен кредит. До този извод е стигнал предвид констатациите направени при ревизията, че доставчикът не е намерен на адреса и не е представил изисканите му доказателства във връзка с доставката, счетоводната отчетност за нея, предходни доставки и др. Освен това съдът е посочил, че жалбоподателят не е доказал с допустимите в закона доказателствени средства, че за него е възникнало правото на данъчен кредит по процесните доставки, което е в негова тежест т. е. не са налице доказателства за изпълнението на кумулативните изисквания на чл. 64, ал. 1 ЗДДС. Съдът е обсъдил и заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, като е отбелязано, че заключението е само въз основа на данни по счетоводните регистри, които обаче не носят подпис на управителя. Вещото лице също не е открило прекия доставчик на адреса и не е извършило проверка в счетоводството на дружество. Предвид това съдът е приел, че няма данни за редовно водено счетоводство след като не е проверена счетоводната документация, поради което заключението не е взето предвид относно данните за начисляване на ДДС от доставчика. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и изводите които е направил са в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон. Налице са както основанията за отказ на право на приспадане на данъчен кредит по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) - непредставяне от доставчиците на доказателства за реално извършени доставки и начисляване на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), така и не са доказани наличието на кумулативно необходимите предпоставки по чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗЗДС и чл. 6 ЗДДС (отм.) за възникване на право на приспадане на данъчен кредит - начисляване на данъка от доставчика чрез издаване на фактура, отразяване на данъка като задължение към бюджета в счетоводството и включването му в дневниците за продажба. В съответствие с доказателствата, събрани при ревизията и в производството по обжалване на ДРА, както и с правилата за разпределение на доказателствената тежест първоинстанционният съд обосновано е приел, че не е доказано реалното извършване на доставките на услуги, удостоверени с процесните фактури и че не е налице основание да бъде признато правото на данъчен кредит. Наличието на реална доставка по издадените фактури следва да бъде доказано, независимо че от формална страна са изпълнени останалите изисквания по чл. 64, ал. 1, т. 1 ЗДДС (отм.), както и че доказателствената тежест за това се носи от ревизирания субект, който е декларирал право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури. Този извод произтича от основния принцип за разпределение на доказателствената тежест, според който всяка страна следва да докаже фактите, от чието настъпване черпи изгодни за себе си правни последици. Данъчната фактура представлява частен свидетелстващ документ, поради което не се ползва с материална доказателствена сила. Затова, независимо че фактурите са издадени от доставчика и че са изпълнени формалните изисквания по счетоводното им отразяване и за начисляване на ДДС (което в случая също не е доказано), то само издаването на фактури и отразяването им в счетоводните регистри не доказва, че удостоверените с тях доставки на стоки и услуги са действително осъществени, т. е. че съдържанието на фактурите съответства на обективната действителност. Именно поради това при извършваните данъчни ревизии органите по приходите имат задължението и правомощието да извършват проверки относно всички факти и обстоятелства, които пряко или косвено имат значение за преценката относно реалността на доставките. В настоящия случай такава проверка не е могло да бъде извършена при доставчика, който не е намерен на декларирания адрес, както от проверяващите органи на НАП така и от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Наличието на кумулативните изисквания на чл. 64 ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит не се доказват и от представения пред настоящата инстанция ДРА на предходния доставчик. Както много пъти Върховният административен съд е приемал в свои решения наличието на издаден РА на доставчика, който включва и периода на процесните доставки и липсата на корекции в тях, не доказва, че доставките са реални и че за получателя по тях са налице изискванията на чл. 64 и сл. ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит. Предвид изложеното и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна следва обжалваното решение като правилно и обосновано да се остави в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,