Решение № 121 от 26.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6810/2014 г.

Решение № 121 от 26.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6810/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба на Н. Й. К. чрез пълномощник адв. М. М. за отмяна на влязлите в сила решения от 9.06.14 г. и от 5.12.13 г., постановени по в. гр. дело № 2343/13 г. на Районен съд-Пазарджик, тъй като между същите страни за същото искане и на същото основание е постановено решение от 31.03.2009 г. по гр. дело № 320/09 г. на Районен съд - Пазарджик, което им противоречи. С определение № 404 от 1.12.2014 г. настоящият състав на IV г. о. на ВКС е допуснал до разглеждане молбата за отмяна като е приел, че е подадена в срока по чл. 305, т. 4 ГПК и е процесуално допустима. Ответниците по молбата Е. А. К. и С. Й. К. не заявяват становище. По съществото на молбата за отмяна Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното: С влязло в сила решение № 275 от 31.03.2009 г. по гр. дело № 320/09 г. на Пазарджишкия районен съд е допусната съдебна делба между С. Й. К., Н. Й. К. и Е. А. К. на следните недвижими имоти: 1. дворно място, състоящо се от 1690 кв. м., представляващо УПИ в кв. 27 по плана на [населено място], обл., ведно с масивна жилищна сграда със застроена площ от 70 кв. м. и сайвант от 30 кв. м., при съседи: изток - УПИ, запад -УПИ - при квоти: за С. К. - 2/3 ид. ч. и за Н. К. - 1/3 ид. ч.; 2. гараж с площ от 36 кв. м. и лятна кухня с площ от 25 кв. м., застроени в УПИ в кв. 27 по плана на [населено място], обл. при квоти: за С. К. - 1/6 ид. ч., за Н. К. - 1/6 ид. ч. и за Е. К. - 4/6 ид. ч. Във втората фаза по извършване на делбата гр. дело № 320/09 г. е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК по взаимно съгласие на страните с оглед постигане на спогодба и тъй като не е възобновено в шестмесечен срок, производството е прекратено. С решение на Пазарджишкия районен съд от 9.06.2014 г. по гр. дело № 2343/13 г. между съделителите С. Й. К., Н. Й. К. и Е. А. К. е извършена съдебна делба на следните недвижими имоти: Поземлен имот, съставляващ УПИ кв. 27 по плана на [населено място], обл. с площ от 1690 кв. м., ведно с построените в същия имот масивна жилищна сграда, със застроена площ от 70 кв. м., ведно със сайвант с площ от 30 кв. м., ведно с масивен гараж със застроена площ от 36 кв. м. и ведно с лятна кухня с площ от 25 кв. м., при съседи на поземления имот: на изток УПИ, запад УПИ, УПИ и УПИ, на юг УПИ, на север - улица. Делбата е извършена, като на основание чл. 349, ал. 2 ГПК гореописаните недвижими имоти са поставени в дял на съделителката Е. А. К., като същата е осъдена да заплати на другите двама съделители уравнения на дела им в съсобствения имот. Решението е влязло в сила на 27.06.2014 г. Дяловете на съделителите в съсобствените имоти, допуснати до делба, са определени с решение на Пазарджишкия районен съд от 5.12.13 г., постановено по гр. дело № 2343/13 г. в първата фаза на делбата и са както следва: С. К. - 3/6 ид. ч. от всички допуснати до делба имоти, за Е. К. - 2/6 ид. ч. от всички допуснати до делба имоти и за Н. К. - 1/6 ид. ч. от всички допуснати до делба имоти. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Такава е допустима във всички случаи, когато двете противоречиви решения решават въпросите по даден спор със сила на пресъдено нещо между едни и същи страни. В случая с влязлото в сила решение по гр. дело № 320/09 г. на Пазарджишкия РС въпросите за собствеността на делбените имоти и квотите на съделителите в съсобствеността са решени със сила на пресъдено нещо. Влезлите в сила решения по гр. дело № 2343/13 г. на Пазарджишкия районен съд пререшават въпросите на собствеността и квотите между същите страни и за същите имоти, предмет на делбата по гр. дело № 320/09 г. Противоречието се състои в това, че по гр. дело № 320/09 г. по отношение на дворното място и жилищната сграда Е. К. е изключена от съсобствеността, което обстоятелство се е отразило на квотите на страните в посочените имоти и на възможността за съделителката Е. К. да направи възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК. ВКС намира, че спорът е разрешен правилно с влязлото в сила решение по гр. дело № 320/09 г. на Пазарджишкия районен съд. Общият наследодател на страните Й. Й. К., починал на 5.06.1997 г. е придобил собствеността върху процесното дворно място и построената в него масивна жилищна сграда в изключителна собственост по наследство. Неправилността на решението по гр. дело № 2343/13 г. произтича от неправилния анализ на договореното в съдебната спогодба от 20.04.1987 г. От съдържанието на същата е видно, че няма парично уравнение за дела на Й. К. на неговата сестра, а отношенията между съделителите са уредени по друг начин. В решението по гр. дело № 320/09 г. този факт е оценен правилно, в което е прието, че наследственият му имот не е придобил статут на съпружеска имуществена общност. Делбените квоти са определени съобразно правата на страните, като е съобразено, че Е. К. е прехвърлила на дъщеря си С. К. собствените си 1/3 ид. ч. от дворното място и построената в него масивна жилищна сграда. По изложените съображения следва да се отмени влязлото в сила решение от 5.12.13 г. по гр. дело № 2343/13 г. на Пазарджишкия районен съд, както и постановеното по същото дело решение от 9.06.14 г., с което имотът е възложен на съделителката Е. К. С оглед на правилото, че се отменя неправилното решение, а в случая това са решенията, с които е разрешен спора по същество, съгласно разпоредбата на чл. 307, ал. 3 ГПК делото следва да се върне за разглеждане на Районен съд - Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия по гр. дело № 320/09 г. На молителя следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 200 лв, в какъвто размер е заплатен адвокатския хонорар на адв. М. По изложените съображения, Върховният касационен съд, IV г. о.