Решение № 12840 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8307/2014 г.

Решение № 12840 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8307/2014 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адвокат Екатерина Василева, като пълномощник на Христо Илиев Стоянов, от гр. Пловдив, подадена срещу решение № 1128/28.04.2014 г. постановено по адм. дело № 709/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че по отношение на стажа от 7.12.1971 г. до 23.10.1978 г. следва да се съобразят следните обстоятелства: СУ "Водострой" гр. Пловдив е специализирана строителна организация, която освен строителни работи поддържа в предприятието производствени бази за производствена дейност и за ремонтна дейност. Трудът е полаган в цех "Заготвителен" в специализирана строителна фирма. Заеманата длъжност "стругар" в цех "заготвителен", поради което следва да се приложи т. 66и от ПКТП (отм.) независимо дали стругът като машина може да се използва и за други дейности в други отрасли на стопанството. По отношение на стажа от 14.06.1979 г. до 20.03.1981 г. с продължителност от 01 г., 09 м., 06 д. на длъжността "монтажник" в АПК "Родопска яка" гр. Пещера се поддържа, че трудът е полаган в АПК, "монтажно звено" Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът - директорът на ТП на НОИ-Пловдив, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на Христо Илиев Стоянов против Решение № 410/17.01.2013 г. на Ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив, потвърждаващо Разпореждане № 5209204629/Протокол ПР-47/6.01.2012 г. издадено от Ръководителя на Пенсионното осигуряване при РУ "СО" гр. Пловдив, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен страж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на ответника направените по делото разноски. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че производството пред административния орган е започнало по повод заявление вх. № МП - 85803/30.12.2011 г., с което жалбоподателят е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Претенцията е била за зачитане от втора категория на труда, положен от него като "стругар" в заготвителен цех в СУ "Водстрой" гр. Пловдив /с правоприемник СПБ "Водно стопанство" гр. Пловдив/ за периода от 07.12.1973 г. до 23.10.1978 г. - 04 години 09 месеца 12 дни и като "монтажник" в АПК "Родопска яка" гр. Пещера за периода от 14.06.1979 г. до 20.03.1981 г. - 01 г. 09 месеца 06 дни по т. 26 от ПКТП (отм.). С процесното разпореждане № 5209204629/Протокол ПР - 47/ от 6.01.2012 г. е зачетен осигурителен стаж, положен за времето от 24.02.1970 г. до 28.12.2010 г., както следва: 13 години 05 месеца и 25 дни от втора категория и 24 години 04 месеца 04 дни от трета категория труд. На основание чл. 104 от КСО общият осигурителен стаж на С., превърнат към трета категория труд е приет, както следва: 41 години 02 месеца 13 дни. Относно осигурителния стаж, положен в СПБ "Водно стопанство" гр Пловдив на длъжността "стругар" за периода от 7.12.1973 г. до 23.10.1978 г. с обща продължителност от 04 години 09 месеца 12 дни органите при РУ "СО" - гр. Пловдив са изискали от жалбоподателя да уточни работещ непосредствено на обекти в строително - монтажната дейност ли е полагал трудът, с оглед прилагането на разпоредбата на т. 26 от ПКТП (отм.), и съответно за признаване на труда като такъв от втора категория. В регламентирания 3 - месечен срок по чл. 1, ал. 5 от НПОС, жалбоподателят не е представил изисканите документи, касаещи преценката относно правото на пенсия при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР КСО. Въз основа на тези данни, и позовавайки се на т. 26 от ПКТП (отм.);, Ръководителят на "ПО" при РУ "СО" гр. Пловдив е приел, че положения осигурителен стаж от жалбоподателя като "стругар" в заготвителен цех във СПБ "Водно стопанство" гр. Пловдив за периода от 07.12.1973 г. до 23.10.1978 г. - 04 години 09 месеца 12 дни и като "монтажник" в АПК "Родопска яка" гр. Пещера за периода от 14.06.1979 г. до 20.03.1981 г. - 01 г. 09 месеца 06 дни, не следва да се зачете като труд от втора категория, а като такъв от трета категория, съгласно чл. 66 от ПКТП (отм.);, тъй като същият не е представил доказателства, въз основа на които да е възможно да се категоризира осигурителния стаж, като втора категория при условията на т. 26 от ПКТП (отм.). При тези данни законосъобразно. Ръководителят на Пенсионното осигуряване при РУ "СО" гр. Пловдив, е постановил процесното разпореждане, с което на жалбоподателя е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тъй като е като е прието, че не е изпълнено условието за наличие на най-малко 15 години осигурителен стаж от втора категория. Обжалваното решение е правилно. От втора категория по т. 26 от ПКТП (отм.) е трудът на строително-монтажни работници (без дърводелец по ремонт и поддържане, стъклар, гипсаджия, дърводелец-паркетчия, работници по подови покрития и настилки, строителен бояджия, тапетаджия и фаянсаджия), работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност (включително ново строителство, реконструкция, модернизация и ремонт), във водопроводно, инженерно, мостово, пътно, мелиоративно и минно строителство, монтаж на машини и електро-технологични съоръжения и оборудване, строителство и монтаж на енергийни обекти и съоръжения, както и на съобщителни мрежи и съоръжения в специализираните строителни, монтажни и ремонтни фирми и организации. Специализирани строителни, монтажни и ремонтни фирми и организации са тези, които отчитат своята дейност в отрасъл "Строителство" и които изпълняват посочените в точката дейности по проекто-сметна документация. Строително-монтажните работници в обособени групи/звена/ в предприятията и организациите извън отрасъл "строителство" могат да ползват правата по тази точка при условие, че са звена обособени на самостоятелна стопанска сметка, заплаща им се по разценките на строителството, дейността им се отчита в отрасъл "строителство" и извършват целогодишно строително-монтажна дейност на обекти с проектно-сметна документация. В случая по отношение на жалбоподателя тези предпоставки не са налице. С оглед правилното категоризиране на осигурителния стаж положен на длъжността "стругар" във "Водстрой" осигурителят е издал удостоверение изх. № 02-508/9.11.2011 г. от което е видно, че жалбоподателят фигурира в записите на изплащателните ведомости на заготвителен цех намиращ се на територията на база "Карловско шосе"- "Водстрой Пловдив" АД, който не е в обсега на т. 26 от ПКТП (отм.)-работници, работещи непосредствено на строителни обекти. Осигурителният стаж за времето от 14.06.1979 г. до 20.03.1981 г. положен в АПК "Родопска яка" гр. Пещера на длъжността "монтажник" е такъв положен в предприятие извън отрасъл "Строителство". И тук не са налице условията регламентирани в т. 26 от ПКТП (отм.) за категоризиране от втора категория на труда. В случая липсват първични писмени източници от които да се заключи, че трудът през този период е положен в звено обособено обособено на самостоятелна стопанска сметка, чиято дейност се отчита в отрасъл "Строителство" и извършва цeлогодишно строително-монтажна дейност на обекти с проекто-сметна документация, каквито са изискванията на т. 26 от ПКТП (отм.) за стаж, положен извън отрасъл "Строителство". В случая не са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 66и от ПКТП (отм.), тъй като обхваща труда на работници от специализирани строително-монтажни фирми и организации, работници от специализирани ремонтни бригади и звена, извършващи ремонт на място, на строителни и пътностроителни машини в строително-монтажната дейност и производството на строителни заготовки. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ-Пловдив претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 350,00 лева. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,