Решение № 3221 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9947/2013 г.

Решение № 3221 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9947/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Хидроенерджи Груп" ООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ЕИК 200688940 срещу решение № 884 от 21.05.2013 г., постановено по адм. дело № 115/2013 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли атакуваното решение да бъде отменено, а делото - върнато във вид на преписка на административния орган с указания за издаване на исканото разрешително. Ответникът, директорът на Басейнова дирекция за управление на водите - Западнобеломорски район /БДУВЗБР/ с център Благоевград, редовно призован, се представлява от юриск. Димова, която оспорва касационната жалба, а по същество моли съдебното решение на АС - Благоевград да бъде оставено в сила като правилно по съображения, подробни изложени в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение АС - Благоевград е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Хидроенерджи Груп" ООД - гр. София срещу Решение № ПО-01-11 от 09.01.2013 г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите Западнобеломорски район /БДУВЗБР/ при Министерство на околната среда и водите, с което на основание чл. 61, ал. 5, чл. 52, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 3, чл. 62, ал. 1, т. 1, т. 2, чл. 68, т. 3 и т. 3а, чл. 118ж, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 5 от Закона за водите е отказано издаване на разрешително за водовземане и ползване от/на воден обект - река Доспат в землището на с. Црънча и с. Бръщен, община Доспат, област Смолян с цел на водовземането и ползването на водния обект- производство на електроенергия от МВЕЦ 5 с водохващане и сграда на МВЕЦ на кота 965 м по заявление вх. № РР-01-180/12.06.2012 г. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваното решение на административния орган е постановено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, спазени са приложимите материалноправни разпоредби и актът е в съответствие с целта на закона, поради което е законосъобразен. Съдът е приел за безспорно установено по делото обстоятелството, че участъкът, предвиден за изграждане на МВЕЦ, попада изцяло в границите на защитена зона " Родопи -Западни", включена в списък на защитените зони с Решение № 122/02.03.2007 г. на Министерския съвет /обнародвано в ДВ бр. 21/09.03.2007 г./. Предвид този факт АС - Благоевград е приел, че правилно административният орган е отказал издаването на разрешителното, тъй като е налице забрана по чл. 118ж, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ за водовземане за производство на електрическа енергия. Съдът е заключил, че неиздаването на заповед на министъра на околната среда и водите за одобряване на защитената зона по смисъла на чл. 12, т. 6 от Закона за биологичното разнообразие е ирелевантно за конкретния спор, доколкото на цитираното по-горе решение на МС за включване на територията на "Родопи - Западни" в списъка на защитените територии е допуснато предварително изпълнение по смисъла на чл. 60, ал. 1 от АПК. АС - Благоевград е приел за неотносимо към предмета на настоящия спор направеното в хода на съдебното производство пред него твърдение за нищожност на допуснатото предварително изпълнение на решението на МС за приемане на списък на защитените зони. Съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен и на второ основание, посочено в същия акт, а именно: за участъка от река Доспат, за който се отнася инвестиционното намерение, е налице забрана за изграждане на МВЕЦ по одобрения План за управление на речните басейни в Западнобеломорски район, утвърден със Заповед № 291/22.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите. С оглед това обстоятелство съдът е приел, че инвестиционното предложение не отговаря на обществените интереси по смисъла на чл. 62, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗВ, поради което правилно административният орган е отказал издаване на разрешително на основание чл. 68, т. 3а от ЗВ. Съдебното решение е правилно. Правилно съдът е приел, че при извършената преценка по чл. 62, ал. 1 от Закона за водите се установява наличието на основания по чл. 68, т. 3 и 3а, установяването на които задължават директора на БДУВЗБР да се произнесе при условията на обвързана компетентност и да откаже издаване на исканото разрешително. Обосновано съдът е приел, че, доколкото местоположението на проектираната МВЕЦ 5, за изграждане на която е поискано разрешителното за водовземане, попада изцяло в територията на защитена зона "Родопи - Западни", налице е забрана за издаване на разрешително по чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от Закона за водите /ЗВ/. Съгласно цитирания законов текст не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5, обявени за опазване на местообитания и биологични видове. Настоящата касационна инстанция споделя развитите от административния съд съображения, че защитената зона "Родопи - Западни" се явява очертана и налична дори без заповед на министъра на околната среда и водите за определянето й, тъй като на решението на МС за утвърждаване на списъка със защитените зони е придадено предварително изпълнение. Не на последно място следва да бъде отчетено и обстоятелството, че крайният срок за издаване на заповед за определяне на защитените зони по чл. 11, ал. 2 от Закона за биологичното разнообразие, е шест години от датата на одобряване на списъка на защитените зони от страна на Европейската комисия - срок, който, предвид датата на обявяване на одобрения от МС списък в "Държавен вестник" не е изтекъл. Недоказани остават твърденията на касатора за това, че в землището на с. Бръщен и Црънча не се установява наличието на тревни видове и хабитати от вида на тези по Приложение I на Директива 92/43/ЕЕС, установени в ЗЗ"Родопи-Западни". Евентуално, дори да се приеме, че поради неиздаването на заповед по чл. 11, ал. 2 от Закона за биологичното разнообразие защитената зона"Родопи - западни" не е обособена и не съществува /каквото не е становището на настоящия съдебен състав/, то и в този случай отказът на директора на БДУВЗБР да издаде разрешително за водовземане за изграждане на МВЕЦ е законосъобразен, тъй като същият е постановен и на още едно основание - чл. 118ж, ал. 1, т. 5 от ЗВ - когато са въведени ограничения и забрани в плана за управление на речните басейни, свързани с постигане на целите по чл. 156а. Неоснователни са развитите от касатора доводи за това, че съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, с Плана за управление на речните басейни /ПУРБ/ в Западнобеломорски район, утвърден със заповед № 291/2010 г. на министъра на околната среда и водите, не била въведена забрана, а само било предложено въвеждането на забрана за изграждане на ВЕЦ. Видно от съдържанието на експертизата, местоположението на МВЕЦ 5 е върху водно тяло с код BG4DO135R118 - р. Доспат. В таблица I. 9 от ПУРБ под пореден номер 113 е записана "р. Доспат от язовир Доспат до българо-гръцката граница". Именно в тази част на р. Доспат, видно от приложение 14 и 15 към експертизата, попада проектираната за изграждане МВЕЦ. За тази част от река Доспат не е предложено въвеждане на забрана за изграждане на ВЕЦ в някакъв бъдещ момент, а такава забрана е въведена със самия ПУРБ, видно от извадка от плана - л. 170 по делото. Самото вещо лице е коригирало заключението си, като в съдебно заседание от 11.04.2013 г. е заявило устно, че ..." има забрана за изграждане на ВЕЦ-ове в този участък на реката. Конкретно това е посочено в Приложение № 13 към експертизата и се съдържа в плана за управление на речните басейни, в последната графа за намаляване на негативното въздействие върху видовете, е записано "Забрана за изграждане на ВЕЦ". По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд - III отделение,