Решение № 10349 от 24.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4932/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А. Д., чрез адв. Г. Юрукова против решение 1200 от 05.03.2025г., постановено по адм. д. 598/2024 г. по описа на Административен съд-Благоевград. Касаторът обжалва съдебното решение с твърдения, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и да бъде отменена Заповед БЛ -3 -746/23.04.2024 г. на и.ф. директор на Областната дирекция по безопасност на храните Благоевград. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът - директор на Областната дирекция по безопасност на храните Благоевград(ОДБХ- Благоевград) в представен по делото писмен отговор, чрез процесуален представител юрк. Пандева изразява становище за неоснователност на касационната жалба с доводи за правилност на оспореното решение. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението като правилно да остане в сила. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 1200 от 05.03.2025г., постановено по адм. дело 598/2024 г. по описа на АС-Благоевград е отхвърлена жалбата на М. Д. против Заповед БЛ - 3 - 746/23.04.2024г. на и.ф. директор на ОДБХ - Благоевград, с която на осн. чл.31 от Устройствения правилник на БАБХ, чл.117, ал.1, т.1,2,7,8,9 и 12, чл.126, ал.3 от ЗВМД и Делегиран регламент (ЕС) 2020/689 на Комисията от 17 декември 2019г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета и във връзка с констатирано огнище на болестта Бруцелоза по едрите преживни животни в животновъден обект с рег. 2758 -0073 за отглеждане на ЕПЖ, собственост на М. Д., находящ се в землището на [населено място] и съгласно получен лабораторен резултат с протокол от изпитване О - 373 - А/1 -10/К от 22.04.2024г. от НДНИВМИ гр. София : 1. Обявено е първично огнище за наличие на болестта Бруцелоза в животновъдния обект; 2. Забранено е движението на животни от и към животновъдния обект; 3. Наредено е да се предприемат следните мерки в обекта: - умъртвяване по хуманен начин на едрите преживни животни, показали положителен резултат за болестта Бруцелоза в обекта; - обезвреждане на труповете на животните да се извърши съгласно Регламент 1069/2009г.; почистване и дезинфекция на помещенията и инвентара в стопанството; вземане на официални кръвни проби за изследване на Бруцелоза от всички преживни животни в обекта, собственикът да бъде обезщетен съгласно чл.47, ал.1 от ЗВД при спазване на СОП - ЗХОЖ -33, както и предприемане на законовите мерки за намаляване риска от разпространение на заповедта. За да се произнесе по спора, административният съд е обосновал извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, предвид чл.126, ал.3 от ЗВМД, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване административен акт. Обосновано и при съобразяване с всички събрани по делото доказателства, първоинстанционният съд правилно е установила фактическата обстановка по спора, въз основа на която е формирала законосъобразни правни изводи, които при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК не се налага да бъдат аргументирани допълнително. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилен извод на АС-Благоевград, че оспореният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма и съдържа законоустановените реквизити по чл.59, ал. 2, т.1- 8 от АПК, в т.ч. фактическите и правни основания за неговото издаване. Атакуваната пред първата инстанция заповед е издадена в писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 59 от АПК, включително фактическите и правни основания. Правилно съдът е преценил, че волята на административния орган е ясно и точно изразена в заповедта и са посочени фактически основания, включително и чрез препращане към протокол от изпитване О - 373 - А/1 - 10/К/22.04.2024г. на НДНИВМИ - София, установяващ наличието на болестта Бруцелоза в животновъдния обект на касатора. Посочените в заповедта фактически основания кореспондират на правните такива и дават в достатъчна степен яснота на засегнатото лице за причините за издаването на акта с обективирания в него резултат. Оплакването е неоснователно, било е разгледано подробно от първоинстанционния съд и настоящата инстанция споделя изцяло изводите му в оспореното решение, поради което не е необходимо да се преповтарят. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за незаконосъобразност на изводите на АС - Благоевград за липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения акт. Съдът е проследил хронологично извършените в хода на административното производство действия от страна на административния орган по откриване на производството, спазване на предвидения законов ред по вземане и изследване на пробите от животните в процесния обект, участието на собственика на животновъдния обект в проведеното производство и е стигнал до верен извод, че заповедта е издадена след като са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, поради което не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да представляват самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на акта. Не се споделят доводите в касационната жалба за липсата на мотиви в оспореното решение, защо съдът е приел и дал вяра на една част от заключението на вещото лице по приетата експертиза, а в другата част изобщо не е обсъждал при извеждане на правните си изводи. Противно на оплакванията в касационната жалба, съдът е обсъдил заключението на вещото лице в цялост като е изложил собствени правни изводи, базирани на заключението на вещото лице, относно причината за различен брой болни животни при направените изследвания, извън това в националната референтна лаборатория. На стр.11 от решението си, съдът е обсъдил дадените обяснения на в.л. М. за латентния характер на инфекцията и възможността в определени периоди от време, в които да не се установяват антитела, както и при последващо изследване те да не бъдат открити в достатъчна концентрация, че да дадат положителна реакция. След подробно обсъждане именно на обясненията на вещото лице, съдът е дал отговор на въпроса за относимостта към издадената заповед на отрицателния резултат от изследването със скринингов РБТ в протокол за изпитване 1873 - ЗЖ/05.06.2024г., изготвен почти два месеца след вземане на първоначалните проби и изготвените резултати. Споделят се изцяло изводите на АС - Благоевград, че оспорената заповед е издадена в съответствие с изискванията на приложимите материалноправни разпоредби и оплакванията в касационната жалба са неоснователни. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства като детайлно е представил тяхното съдържание и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка по спора, които е ценил съвкупно със заключението на приетата и неоспорена, включително и от касатора СВМЕ и при извършения анализ е преценил правилно правното значение на всички факти, които е приел за доказани. Бруцелозата е инфекциозно заболяване при животни и хора, включено в обхвата на мерките - Приложение III от Делегиран регламент (ЕС) 2020/689 на Комисията от 17.12.2019г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парлманет и на Съвета по отношение на парвилата за надзор, програмите за ликвизиране и статута "свободен от болест" за някои болести от списъка и нововъзникнали болести. На национално ниво, контролът и наздорът на бруцелозата по едри преживни животни (ЕПЖ) се извършва съгласно Програма наздор и контрол на болестта бруцелоза по ЕПЖ в Република България. Със заповед РД 11 - 280 от 10.02.2023г. на изпълнителния директор на БАБХ е утвърдена Инструкция за реда и начина на действие при потвърждаване на случаи на бруцелоза при преживните животни" - приложение към заповедта. В посочената като правно основание за издаване на оспорената заповед разпоредба на чл.117, ал.1, т.1 до т.14 от Закона за ветеринаромедицинската дейност са предвидени прилаганите от БАБХ мерки за прифилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните при осъществяване на контрола по здравеопазването на животните. Тези мерки кореспондират на посочените в чл. 61, чл.73 и чл.80 от Регламент (ЕС ) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016г. за заразните болести по животните. При правилна преценка на представените по делото протоколи от изпитване 0 -373 -А/1-10 от 17.04.2024г. и коригиран протокол от изпитване 0 -373 -А/1-10/К от 22.04.2024г. на Национален център по здравеопазване на животните - национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт "Проф. Д- р Г. Павлов" гр. София, акредитирана НРЛ "Бруцелоза", заповед РД 11 -280 от 10.02.2023г. и утвърдената от изпълнителния директор на БАБХ Инструкция за реда и начина на действие при потвърждаване на случаи на бруцелоза при преживните животни, в съвкупна преценка на приетото и неоспорено заключение на изготвената СВМЕ, съдът е стигнал до верен извод за наличието на потвърдено заболяване "Бруцелоза" по отношение на 10бр. ЕПЖ в животновъден обект, собственост на касатора, предмет на оспорената заповед. Правилни са изводите на АС - Благоевград, че пробите от животни са взети и и извършени от посочената акредитирана лаборатория, съгласно изискванията на Инструкцията и Националната програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните, включително зоонозите в Република България. От съдържанието на приложения протокол от изпитване на НРЛ "Бруцелоза", ценено в съвкупност с неоспореното заключението на вещото лице се налага извод, че изпитването на пробите за Бруцелоза е извършено при спазване на методите, посочени в раздел VI, т.1 - 6 от Инструкцията за реда и начина на действие при потвърждаване на случаи на Бруцелоза при преживните животни. В представеният и посочен в оспорената заповед протокол за изпитване на НРЛ "Бруцелоза" 10 -те серумни проби са дали положителна реакция и по трите метода за изпитване - РБТ, ELISA и РСК , а съгласно раздел VII от цитираната Инструкция "Действия, които се предприемат вследствие на положително реагирали проби за бруцелоза при преживните животни", т.1 за положително реагирали за забаляването Бруцелоза по преживните животни, ще се считат всички положително реагирали проби, респективно животни, при изпитването им по метода за реакция за свързване на комплемента ( РСК) в НРЛ "Бруцелоза" , ето защо и в т.1 с оспорената заповед правилно е обявено първично огнище за наличие на болестта Бруцелоза в животновъдния обект, собственост на касатора. Представеният по делото протокол от изпитване 1873 - ЗЖ/05.06.2024г., издаден почти два месеца след оспорената заповед от 23.04.2024г. е неотносим към законосъобразността й, освен поради времевото му несъответствие към проведеното административно производство, така и поради съставянето му, извън методите и изискванията на одобрената Инструкцията от компетентната акредитирана НРЛ "Бруцелоза" . Предприетите мерки в т.2 и следващите от оспорената заповед с оглед констатираните положителни проби за заболяването Бруцелоза, кореспондират напосочените в раздел VII, т.2 от от цитираната Инструкция, а именно тези по Делегиран регламент (ЕС) 2020/689 на Комисията от 17 декември 2019 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правилата за надзор, програмите за ликвидиране и статута свободен от болест за някои болести от списъка и нововъзникващи болести, както и на посочените в чл.117, ал.1 ЗВМД и Националната програма за профилактика, надзор,, контрол и ликвидаране на болестите по животните, включително зоонозите в Република България. Правилни са изводите на АС - Благоевград и относно верността на отразеното в официалните свидетелстващи документи - протоколите от изпитване и неуспешно проведено оспорване по реда на чл.193, ал.1 от ГПК от страна на касатора. Правилно в съответствие с разпоредбата на чл.194 от ГПК при извършената проверка от страна на съда с останалите безспорни доказателства и заключението на вещото лице, съдът е стигнал до верен извод, че оспорването на протоколите не е доказано от касатора. Противно на твърдението в касационната жалба правилен е изводът на съда, че оспоренета заповед е издадена в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа на съразмерност. Предприетите с оспорената заповед конкретните мерки, посочени в чл.117, ал.1 от ЗВМД и Делегиран регламент (ЕС) 2020/689 на Комисията от 17 декември 2019 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета при констатираното инфекциозно заболяване Бруцелоза имат за цел неговото неразпространение и ограничаване и защита и опазване на животът и здравето, както на животните, така и на хората. Правилно съдът е счел, че е спазен принципа на съразмерност по чл.6, ал.2 от АПК, доколкото всички 10 разпоредени за умъртвяване животни подлежат на обезщетяване по реда на чл.47 от ЗВМД. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. При липса на основателни касационни оплаквания обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК, което съдът определя в размер на 200 лв. на осн. чл.37 от Закона за правната помощ. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение