Решение № 10777 от 26.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5728/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Община Приморско,ЕИК[ЕИК], обл. Бургас, против решение 411/17 март 2021 г., постановено по адм. д. 2421/2020 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Профилактика, рехабилитация и отдих" ("ПРО") ЕАД, ЕИК[ЕИК], против отказ на СГКК, гр. Бургас, да извърши изменение на кадастралния регистър (КР) към кадастралната карта (КК) на гр. Приморско по отношение на поземлен имот (ПИ) 58356.503.318, обективиран в Уведомление с изх. 17-274/22 октомври 2020 г. на началника на СГКК Бургас. Съдът е отменил отказа като незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи като резултат, но се налагат следните допълващи мотиви. Според чл. 53, ал. 2 ЗКИР, при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. За процесния ПИ с идентификатор 58356.503.318 са представени документи, доказващи конкуриращи се права за собственост. Административният орган е отказал отразяването в КР на правото на "ПРО" ЕАД. Приел е, че влязлото в сила решение по установителен иск между "ПРО" ЕАД и "Булгарконтрола" ЕООД, което признава за установено, че "ПРО" ЕАД е собственик на 40329 кв.м., посочени в АДС 1327/16 ноември 1994 г., в които попада и процесния имот, води до наличие на спор за материално право и вписване в КР не следва да се извършва. Правилно е преценено, че органът, при наличие на данни за конкуриращи се права спрямо един и същ имот, следва да впише в регистъра собствениците, представили съответните титули за собственост. В същото време, обаче, органът не прави това автоматично, а е длъжен да прецени дали представените доказателства към искането за вписване за годни такива, удостоверяващи наличието на реални права, в частност на конкуриращи се права и именно тази преценка е предмет на последващия съдебен контрол за законосъобразност. ЗКИР е предвидил кадастърът да бъде източник за данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, като в регистъра се отразяват правото на собственост и другите вещни права. Одобрените карти и регистри имат декларативно действие, което означава, че не могат да променят и не променят вещно правния статут на имотите. Вписаните данни създават оборима презумпция за вярност и евентуално неправилно отразяване на право на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. По конкретно - за вписаните в КР данни за носителите на вещни права - тази презумпция дава на записването легитимиращ ефект за акта на собственост. Това записване формира наличието на правен интерес за бъдещ иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, респ. чл. 108 ЗС, за претендиращия за собственост върху целия или част от определен имот ищец, тъй като това записване създава привидност, че този имот (в записания размер) е в действителност на ответника. Това записване е и условие за правилното определяне на дължимата държавна такса при завеждане на гореспоменатите искове, особено когато се касае за установяване на собственост върху реална част от поземлен имот, попадаща в границите на записания на ответника имот. Предмет на иска е спорната част на имота, определяща и съответния размер на ДТ, която следва да бъде внесена от ищеца като необходимо условие за образуване на производство. Не на последно място, от граматическия прочит на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР - изискването е да има документи, удостоверяващи дублиране на носители на правото на собственост, съответно друго вещно право, за един и същ имот - законодателят не уточнява това да касае точните вписани граници , респ. да е налице пълно съвпадение в конкретните граници на спорния имот, тъй като това би било лишено и от формална логика на направеното законово изменение. В мотивите на проекта за ЗИД ЗКИР (ДВ, бр. 57 от 2016 г.) изрично е установено, че това изменение е направено за да бъдат отстранени терминологични несъответствия, както и непълноти и несъвършенства в нормативната уредба, констатирани в приложението на ЗКИР. Верен е изводът на АС Бургас, че в конкретния случай не се касае за отстраняване на непълнота или грешка, т.е. иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, а за вписване по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, където органът трябва да установи от представените му документи налице ли са лица с конкуриращи се права (на собственост или друго вещно право) на база на формално годни от външна страна титули за собственост и съответно да впише в КР тези собственици. В случая доколкото е налице дублиране на субектите на собствеността, предвид факта че заявителят в административното производство и ответник по касация ПРО ЕАД и заинтересуваните страни, каквато е касаторът, се легитимират с конкуриращи се титули за собственост по отношение на имота в границите и обема му, отразени в КК, то това е основание по чл. 53, ал. 2 ЗКИР за вписването на ПРО ЕАД като собственик в КР наред с физическите лица собственици и Общината, които вече са вписани, както правилно е приел и съдът. Правилен е изводът, че в случая не се касае за отстраняване на непълнота или грешка изменението на КР при отстраняване на непълнота или грешка (чл.54, ал.4 ЗКИР) изисква несъответствие в границите на имотите по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР, пред каквото хипотеза административният орган не е бил изправен. Ирелевантни в случая са доводите, сочещи на спор за собственост. В горния смисъл доводът от касационната жалба на Община Приморско, че трябва да бъдат отчетени правата на собственост на вписания в регистъра собственик, какъвто е Общината е неоснователен, тъй като вписвайки в регистъра субектите с конкуриращи се права, без да извършва заличаване на други такива, вече вписани, административният орган изпълнява вменените му със закона задължения да попълни с известните му данни КР, съобразно оповестителната роля, която последния изпълнява. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, при горните допълващи мотиви, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на ответника ПРО ЕАД следва да се заплатят разноски в размер на 900 лева, съобразно представен списък. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав