Решение № 1456 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12493/2015 г.

Решение № 1456 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12493/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба М. Л. С., гражданин на Гвинея, чрез адв. А. срещу решение № 5234/22.07.2015 г., постановено по адм. дело № 2417/2015 г. на Административния съд - С.-град. В жалбата са развити доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован не се явява. Представлява се от процесуалния му представител адв. Н., който поддържа жалбата и не сочи нови доказателства. Ответникът по касационната жалба - Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в представени по делото писмени бележки, чрез процесуалния си представител юрк. Славова, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението на административния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. В съдебно заседание ответникът по касация се представлява от юрк. Славова, която оспорва касационната жалба и представя писмо на директора на РПЦ - С. до директора на Дирекция "Миграция" - МВР, че производството по подаване на молба за закрила от М. Л. С. е приключило, като същият е подал молба за отказ още в хода на производството по реда на приложимата редакция на глава 6, раздел 1-а от ЗУБ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени данните по делото, обсъди доводите на страните и провери оспореното решение при спазване на разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), административният съд е отхвърлил предявения иск от М. Л. С., гражданин на Гвинея срещу Държавна агенция за бежанците при МС - гр. С., за сумата 1 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи отрицателни и неприятни емоции, като тревоги, страх, душевен дискомфорт и стрес в периода 11.12.2012 г. - 20.03.2013 г., вследствие на бездействието на органите на ДАБ да го регистрират и настанят в РПЦ. Съображенията на административния съд за това са били, че действително служители на агенцията не са регистрирали и настанили Сила в 15-дневния срок от подаване на молбата - 11.12.2012 г. по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ в РПЦ, като касаторът е бил регистриран едва на 20.03.2013 г., което е почти два месеца след подаване на молбата за закрила. Решаващият съд е приел, че в конкретния случай е налице първата кумулативна предпоставка на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразно бездействие. Направен е бил извод обаче, че от събраните по делото доказателства, не се установява настъпването на твърдените от Сила неимуществени вреди, включително и пряката им връзка с бездействието на администрацията на ДАБ, поради което съдът е отхвърлил предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Така постановеното решение е правилно. Отговорността на държавата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е обективна, безвиновна отговорност на юридическото лице, което се представлява от държавния орган или длъжностното лице, от чийто незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие са настъпили вреди, които са пряка и непосредствена последица от този акт или действие. В настоящия случай, касационния жалбоподател е бил задържан в Специален дом за временно настаняване на чужденци в кв. Б. (СДВНЧ), след опит за преминаване от Р. Т. за Р. Б. не през определените за тази цел места и без документи за самоличност. Тези обстоятелства са станали причина за издаването на заповед № ОЧ-864/06.12.2012 г. на ВНД началника на ГПУ - Е., с която на чужденеца е наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Р. Б.". Съгласно чл. 44, ал. 6 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ), чужденците, на който е издадена заповед за принудително отвеждане до границата на Р. Б., могат да бъдат настанени с друга заповед на компетентния административен орган в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудителното им отвеждане до границата на Р. Б. или експулсирането им, в случаите, когато възпрепятстват изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване. В конкретния случай чужденеца е пребивавал в СДВНЧ на законно основание с оглед наличието на заповед за принудителното му отвеждане до границата на Р. Б., а също и на заповед по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ е извършена регистрация. Безспорно е налице първата кумулативна предпоставка за основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразно бездействие на администрацията на ДАБ, да регистрира Сила съобразно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ЗУБ, към момента на подаване на молбата. Първоинстанционният съд е направил законосъобразни изводи, като е приел, че не са доказани останалите предпоставки за основателността на иска. Видно от доказателствата представени по делото е, че касационният жалбоподател не е ангажирал доказателства за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в огорчение, подтиснатост и отчаяние. В този смисъл обоснован се явява извода на съда, че касаторът е следвало да докаже наличието на претърпените неимуществени вреди, тяхното конкретно проявление, реалното им изтърпяване, чрез конкретни факти и обстоятелства, за които да са събрани надлежни доказателства, както и причинно-следствената им връзка с бездействието на органа. С определение от 18.05.2015 г. първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест, като е указал изрично на касационния жалбоподател, какви доказателства може да ангажира, за да докаже наличието на претърпените от него неимуществени вреди. Правилно е прието от съда, че претърпените болки и страдания не се доказват и с приложения от ищеца доклад на "Отворено общество", защото се касае за лични и субективни преживявания на лицето, а доклада представлява обобщение на гражданско наблюдение в СДВНЧ за период януари - юни 2011 г., което е преди процесния период 11.12.2012 г. - 20.03.2013 г. Неоснователни се явяват доводите на Сила, че не познава правилата на държавата, поради което не е могъл своевременно да организира защитата си. Видно от протокол от 07.07.2015 г. касаторът е ползвал адвокатска защита в съдебно заседание пред първоинстанционния съд. Следователно, като е отхвърлил предявеният от ищеца иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, против Държавна агенция за бежанците при МС, съдът е постановил един законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК,