Решение № 1524 от 18.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10803/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) Търговище, чрез главен юрисконсулт Б. Калбурджиев против решение 582/25.07.2024 г., постановено по адм. дело 190/2023 г. по описа на Административен съд Разград,в частта му с която е отменено Решение 2153-25-25 от 16.05.2023 год. на ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Търговище и потвърдено с него разпореждане [номер] от 29.03.2023 год. на ръководител ПО при ТП на НОИ Търговище и преписката е върната за ново произнасяне на административния орган. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Подадени са и касационни и частна жалба от А. Н. А. от гр. Опака против решение 582/25.07.2024 г., в частта му, скоето е отхвърлена жалбата против Решение 2153-25-29 от 03.07.2023 год. и срещу Решение 2153-25-31 от 20.07.2023 год., издадени от ръководителя на Териториално поделение на НОИ Търговище,както и против решение 740/10.10.2024 г. и против определение 741/10.10.2024 г., постановени по адм. дело 190/2023 г. по описа на Административен съд Разград. Релевират се доводи за недопустимост и неправилност на съдебните актове касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. В законоустановеният срок са подадени отговори срещу касационните и частната жалба от директора на ТП на НОИ Търговище, като твърди за същите, че са неоснователни. Идентично е твърдението на касатора А. Н. А. досежно касационната жалба на Директора на ТП на НОИ Търговище,изразено в с.з. и чрез неговия особен представител- адв. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби,както и на частната жалба. Върховен административен съд, състав на шесто отделение като взе предвид касационните и частна жалби и доводите в тях, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационните и частната жалба са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: По отношение на касационната жалба подадена от директора на ТП на НОИ Търговище и А. Н. А. против решение 582/25.07.2024 г., постановено по адм. дело 190/2023 г., Административен съд Разград,в посочените по горе части: С решение 582/25.07.2024 г., постановено по адм. дело 190/2023 г., Административен съд Разград е отменил решение 2153-25-25 от 16.05.2023 год. на ръководителя на ТП на НОИ Търговище и потвърдено с него разпореждане [номер] от 29.03.2023 год. на ръководител ПО при ТП на НОИ Търговище, върнал е административната преписка на административния орган за ново произнасяне по същество, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението и е отхвърлил оспорването на А. Н. А. срещу решение 2153-25-29 от 03.07.2023 год. и решение 2153-25-31 от 20.07.2023 год., издадени от ръководителя на ТП на НОИ Търговище. Съдът е приел, че решение 2153-25-25 от 16.05.2023 г. е постановено при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като е нарушен принципа на истинността, регламентиран в чл. 7 от АПК, принципа на служебното начало по чл. 9 и на чл. 35 от АПК. По отношение на решение 2153-25-29 от 03.07.2023 г. и решение 2153-25-31 от 20.07.2023 г. е обосновал законосъобразност на оспорените административни актове, тъй като са постановени от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и са в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона,респективно е отхвърлил подаданета срещу тях от А. жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че с разпореждане [номер] от 19.11.2020 год. на А. е била изменена отпуснатата лична пенсия за ИОЗ считано от 21.06.2020 г. до 01.07.2020 г. Актът е издаден на основание чл. 99, ал. 1, т. 2 б. д от Кодекс за социално осигуряване (КСО) във връзка с ЕР 1843 от 26.06.2020 г. на ТЕЛК към МБАЛ Търговище АД. На лицето е била определена 80% ТНР, с дата на инвалидизиране 01.06.2020 г. и срок за една година до 01.06.2021 г. Бил е признат и осигурителен стаж по чл. 75, ал. 1 от КСО до 21.06.2020 г. в размер на 28 г., 10 м. и 27 дни и осигурителен стаж по чл. 75, ал. 2 от КСО в размер на 5 г. 9 месеца. Съгласно признатия осигурителен стаж по чл. 75, ал. 2 от КСО, пенсионният орган е приложил коефициент 0,7 на основание чл. 75, ал. 2, т. 2 от КСО. Била е определена лична пенсия за ИОЗ в размер на 245, 69 лв., считано от 21.06.2020 г. и в размер на 262,50 лв. считано от 01.07.2020 г. С последващо разпореждане пенсията е била преизчислена на основание чл. 102, ал. 1, т.1 от КСО с допълнително придобит осигурителен стаж от 1 месец и 2 дни след отпускане на ЛП за ИОЗ. Бил е признат осигурителен стаж по чл. 75, ал. 1 от КСО до 21.06.2020 г. в размер на 28 г., 10 м. и 27 дни, осигурителен стаж след датата на инвалидизиране в размер на 01 м. и 02 дни и осигурителен стаж по чл. 75, ал. 2 от КСО в размер на 5 г. 8 месеца, съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Определен му е размер на пенсията за получаване от 01.04.2021 г. в размер на 315 лв. Със заявление вх. ТГ-З-304 от 19.05.2022 г. до ТЕЛК чрез РКМЕ гр. Търговище А. е поискал да бъде преосвидетелстван за ТНР поради изтичане срока на последното експертно решение. Към заявлението са били приложени медицинско направление за ТЕЛК от личен лекар с приложени към него медицински документи. В заявлението е посочил адрес за кореспонденция в гр. Варна. С ЕР на ТЕЛК 101 от 15.02.2023 г. на А. А. е призната ТНР от 50%, с дата на инвалидизиране 21.06.2020 г., със срок за една година до 01.02.2024 г. В ЕР е посочено, че същото е взето по документи на основание чл. 40, ал. 1, т.1 , от ПУОРОМЕРКМЕ. Същото е влязло в сила на 07.03.2023 г. Със заявление вх. 2107-25-18 от 15.02.2023 г. до ръководителя на ТП на НОИ Търговище е поискано от А. да му бъде отпусната лична пенсия за ИОЗ. С оглед на ЕР 101 от 15.02.2023 г., с което на А. е призната ТНР от 50%, компетентния орган е възобновил и намалил пенсията считано от 15.02.2023 г. до 01.02.2024 г. Пенсионният орган е приложил коефициент 0,5, съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 2, т. 3 от КСО. Недоволен от постановения административен акт, А. е подал жалба пред ръководителя на ТП на НОИ Търговище. С Решение 2153-25-25 от 16.05.2023 г. жалбата е била отхвърлена. С последващ акт, а именно - разпореждане [номер] от 26.05.2023 г. на основание чл. 102, ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 5 от КСО служебно е преизчислена личната пенсия за ИОЗ на лицето, считано от 01.04.2023 г. Размерът на пенсията е бил изчислен по реда на § 7ж от ПЗР на КСО в размер на 406.86 лв. и по реда на § 7, ал. 1, т. 1 и 2 в размер на 316, 22 лв. При тези данни и позовавайки се на § 7, ал. 3 от ДР на КСО на А. е била определена лична пенсия за ИОЗ в размер на 406.86 лв. лв., считано от 01.04. 2023 г. Била е подадена жалба срещу акта и с решение 2153-25-29 от 03.07.2023 г. ръководителят на ТП на НОИ Търговище я е отхвърлил. С молба вх. 1030-25-287 от 11.07.2023 г. А. е поискал да му бъде изпратено разпореждане, касаещо увеличението на пенсията му. разпореждане [номер] от 30.06.2023 г. му е било връчено, с което на основание чл. 100 от КСО във вр. с решение на Надзорния съвет на НОИ по протокол 7 от 05.06.2023 год. и Закона за бюджета на ДОО е осъвременена личната му пенсия за ИОЗ. Разпореждането е обжалвано пред ръководителя на ТП на НОИ Търговище с жалба вх. 01012-25-45 от 13.07.2023 год. С Решение 2153-25-31 от 20.07.2023 год. ръководителят на ТП на НОИ Търговище е отхвърлил жалбата и е потвърдил обжалваното разпореждане. Правилни са изводите на Административен съд Разград по отношение на отмяната на решение 2153-25-25 от 16.05.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ Търговище и потвърдено с него разпореждане [номер] от 29.03.2023 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ Търговище. Липсата на фактически основания за издаване на акта е нарушение на изискванията за форма, тъй като лишават както адресата, така и контролната инстанция от възможност да прецени фактите, а оттам и приложимия закон. Неспазването на административнопроизводствените правила по чл.35, чл.36 от АПК е съществено и води до нарушаване на принципа по чл.7 от АПК. Доказването в административния процес е дейност по издирване и установяване на правнозначимите факти тоест на фактите, които биха допринесли за изясняването и правилното решаване на спора. Разпоредбата на чл.35 АПК е една от импликациите на принципа за участие за страните, както и за постигане на обективната истина. Нормата на чл.35 АПК създава насрещно задължение на административния орган да приеме и разгледа обясненията и възраженията на заинтересованите лица. Тази превантивна защита се намира в пряка връзка с разпоредбите на чл.34 АПК и се явява тяхно логическо продължение, както и във връзка с принципа на истинност, установен в разпоредбата на чл.7 АПК. Не на последно място, значение има и фактът, че пълното изясняване на фактическата обстановка има определящо значение за коректната правна квалификация на всеки конкретен случай и хипотеза. В производството по отпускане, прекратяване и възобновяване на лична пенсия за ИОЗ, компетентен по отношение на това дали преосвидетелстването е извършено след изтичане на срока до който е отпусната пенсията по неуважителна или уважителна причина за лицето или по негова вина, е органът по пенсионно осигуряване. Текстът на чл. 69, ал. 3 от НМЕ гласи, че в решението си ТЕЛК отбелязва само закъснението и причината за това, когато преосвидетелстването е след крайната дата на инвалидизиране. Не може да изследва дали тези причини са уважителни или неуважителни за лицето и по чия вина. Правилно съдът е приел, че административният орган е следвало да събере всички необходими доказателства дори да няма искане на заинтересованото лице, както и да му окаже процесуално съдействие в административното производство за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая с оглед постановяване на законосъобразен административен акт.Безспорни са фактическите установявания на първоинастнционния съд, касаторът А. да не се е явил пред ТЕЛК, още по-малко пък това да е станало по неуважителни за него причини или по негова вина, което да е довело до преосвидетелстването му след изтичане на срока до който е била отпусната личната му пенсия за ИОЗ 31.12.2022 год.Ето защо и приложимо се явява правилото на чл.30 ал.3изр. трето от НПОС. Правилни са изводите на Административен съд Разград по отношение на законосъобразността на решение 2153-25-29 от 03.07.2023 г. и решение 2153-25-31 от 20.07.2023 г., издадени от ръководителя на ТП на НОИ Търговище.Същите са постановени от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и са в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съгласно §7з от ПЗР на КСО, пенсиите за трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31.12.2021 г. вкл., се преизчисляват от 01.10.2022 г. при съответното прилагане на чл. 70, 75 и 79 КСО, като: 1. Средномесечният осигурителен доход за страната, с който е отпусната пенсията, се умножи с индивидуалния коефициент на лицето към 30.09.2022 г. и с продължителността на осигурителния стаж на лицето, зачетен към 30.09.2022 г., умножен със съответния процент за годините и месеците осигурителен стаж, който е определен съобразно действащото законодателство към датата на отпускане на пенсията. За пенсиите, отпуснати с начална дата до 31.12.2007 г. вкл. се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 2007 г. 398,17 лв. ; 2. Определеният по реда на т. 1 размер на пенсията се увеличава за всяка календарна година, следваща годината на отпускане на пенсията, с процент, който е равен на по високия от процента на нарастване на осигурителния доход или процента на нарастване на индекса на потребителските цени през предходната календарна година. За пенсиите, отпуснати с начална дата до 31.12.2007 г. вкл., размерът се увеличава с процентите по изречение първо за всяка календарна година след тази дата. Административният орган е умножил осигурителния стаж от 29 год. и 6 месеца с процент 1,35 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците. Правилно е умножил и признатия по реда на чл. 75, ал. 2 от КСО стаж от 5 г. и 2 с процент 1,35 всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците, което е равно на 6,98 %. Полученият размер на пенсията е осъвременен по реда на чл. 100 от КСО с 5 %, съгласно Решение на Надзорния съвет на НОИ от 03.06.2021 г., а така полученият размер от 315,33 лв. е увеличен, съгласно §7ж от ПЗР на КСО с 10 процента като към полученият размер от 346,86 лв. са прибавени 60 лв. по ПМС 479 от 30.12.2021 г., при което е определен размер на пенсията от 406,86 лв. Административният орган е преизчислил пенсията и по реда на § 7з ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО при което пенсията на оспорващия е в размер на 316.22 лв. и на основание $ 7з, ал. 3 от КСО е определил по-високият размер от 406,86 лв. Определеният размер не е по-нисък от минималния размер на пенсията за инвалидност по чл. 75, ал. 4, т. 3 във вр. с чл. 70, ал. 12 от КСО във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за бюджета на ДОО за 2023 г., който за периода от 01 януари до 30 юни 2023 г. е 396.95 лв. равни на 467 лв. по 85 %. Относно решение 2153-25-31 от 20.07.2023 г., на ръководителя на ТП на НОИ Търговище,решението на първоинстанционния съд също не страда от описаните в касационната жалба пороци: Съгласно чл. 100, ал. 1 от КСО, пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година. С т. 1 от Решение от 05.06.2023 г. Надзорният съвет на НОИ е приел пенсиите отпуснати до 31.12.2022 год. да се осъвременят от 01.07.2023 год. с 12 %. Задължението на административния орган е да изчисли новия размер на пенсията, като умножи получавания към 30.06. на съответната година размер на пенсията с процента на осъвременяване, както и да съобрази дали така определеният размер не е по-малък от минималния размер на пенсията за инвалидност, регламентиран в разпоредбата на чл. 75, ал. 4 от КСО. Към 30.06.2023 г. личната пенсия за ИОЗ на А. е била в размер на 406.86 лв., определена с разпореждане [номер] от 26.05.2023 г. Съгласно този размер е приложен коефициента за осъвременяване от 12 %, при което осъвремененият размер на пенсията на адресата е 455.68 лв. С оглед на изложеното следва да се приеме, че решението не съдържа пороци за отмяна на основанията по чл. 209 т. 3 АПК поради което следва да бъде оставено в сила. По отношение на касационната жалба на А. Н. А. против допълнително решение 740/10.10.2024 г., постановено по адм. дело 190/2023 г. по описа на Административен съд Разград: С обжалвания съдебен акт, Административен съд Разград е отхвърлил искането, обективирано в молба с вх. 1284 от 13.08.2024 год. на А. Н. А., съдът да постанови допълнително решение, с което да допълни решение 582 от 25.07.2024 год., постановено по адм.д. 190/2023 год. по описа на Административен съд Разград. Приел е, че решението е изчерпало предмета на делото и след неговото постановяване не са останали висящи части от правния спор. Решението е правилно. В настоящия случай не се доказва наличие на основанието по чл. 176 АПК. За да е налице хипотеза на непълно решение, е необходимо съдът да не се е произнесъл по направеното искане в неговата цялост, т.е. да е налице абсолютна липса на формирана в диспозитива на съдебния акт воля на съда относно спорния по делото предмет като цяло или в отделна негова част. Предметът на спора се определя въз основа фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на жалбата, и от съдържанието на претендираното право. По така определения предмет на спора сезираният съд дължи проверка, която обаче следва да бъде съобразена с императивните правила на процесуалния закон. В мотивите на решението съдът е изложил фактическите и правните основания въз основа на които е приел, че първият оспорен административен акт е неправилен, както и фактическите и правни основания, въз основа на които е приел, че останалите два оспорени акта са правилни и законосъобразни. Отговорил е на възраженията на А. и относно приложените от административния орган коефициенти по чл. 75, ал. 2 от КСО. По изложените съображения, не се установява с решение 740/10.10.2024 г., постановено по адм. дело 190/2023 г. по описа на Административен съд Разград да е пропуснал да се произнесе по някой от елементите на спорния предмет по делото, поради което настоящата инстанция счита, че оспорения понастоящем съдебен акт не страда от касационни основания по чл.209 т.3 АПК. По отношение на частната жалба против определение 741/10.10.2024 г., постановени по адм. дело 190/2023 г. по описа на Административен съд Разград настоящият състав на Върховния административен съд приема следното: Първоинстанционният съд е оставил без разглеждане молбата вх. 1283 от 13.08.2024 г., подадена от А., с която е поискал съдът да измени постановеното по делото Решение 582 от 25.07.2024 г. в частта за разноските, като осъди Териториално поделение на НОИ - Търговище или алтернативно Националния осигурителен институт да заплати по сметка на Административен съд - Разград 10 лв. държавна такса и е прекратил производството в тази му част. Текстът на чл. 77 от ГПК гласи, че ако страната остане задължена за разноски, съдът постановява определение за принудителното им събиране. В случая молбата се е отнасяла до искане на А. да бъдат присъдени разноски и такси, засягащи интересите на другата страна по делото. Правилно Административен съд Разград е приел, че така подадено искането е недопустимо за разглеждане, тъй като не се отнася до искане за заплащане на разноски в полза на жалбоподателя, а се отнася до разноски и такси на други страни по делото което е извън правния му интерес. За А. няма предвидена законова процесуална възможност да упражнява чужди права и да претендира осъществяване на чужди задължения в съдебното производство, не свързани с неговите права и интереси в процеса.Изложеното води до извода,че оспореното определение следва да се остави в сила. При този изход на спора и неоснователност на касационните и частната жалба разноските на страните се компенсират и не се дължат взаимно. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,