Решение № 8046 от 2.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2514/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по две касационни жалби подадени от директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален пълномощник юрк. Ганев, и от И. Иванов, чрез адв. Амуджиев, срещу Решение 1697/17.11.2020 г., постановено по адм. дело 950/2020 г. по описа на Административен съд Варна в съответните му части.

Директорът на Дирекция ОДОП - Варна обжалва горепосочения съдебен акт в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-03000319005461-091-001 от 20.01.2020 г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП - Варна, потвърден с негово Решение 57/01.04.2020 г. В касационната жалба изрично е заявено, че решението не се обжалва в частта, в която е отменен РА за задълженията по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 350 лв. главница и 167,88 лв. лихви, произтичащи от преведена по банков път в полза на РЛ сума в размер на 3 500 лв. от Бепана ЕООД. Излагат се доводи, че решението в съответните му части е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че към 16.04.2014 г. ревизираното лице не е разполагало със сумата от 8 000 лв., които да внесе в касата на Алберта трейдинг корпорейшън ЕООД. Счита, че съдът е направил необосновани изводи относно получените парични средства в размер на 14 750 лева, свързани с продажбата на товарен автомобил Тойота Тундра. Излага съображения, че съдът неправилно е приел, че РЛ е получило доход в размер на 1 000 лв., свързан с продажбата на МПС Лендроувър Дефендер. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на решението в съответните му части и отхвърляне на жалбата срещу РА, ведно с присъждане на разноските

И. Иванов обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу процесния РА. Поддържа, че обжалваният съдебен акт в тази му част е неправилен поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за необоснован извода на съда, че по делото не е доказано получаването на дарение в размер на 10 000 лв. от Ц. и В. Цекови към 11.09.2014 г. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че сумата от 4 850 лв. е получено възнаграждение по договор за мандат с предмет извършване на дейности по придобиване на товарен автомобил. Изразява съображения, че съдът необосновано е приел за недоказано, че получената от К. Димитров сума от 10 060 лв. представлява дарение, тъй като в платежното нареждане това обстоятелство е вписано изрично. В подкрепа на тезата си развива подробни доводи и претендира отмяна на решението в обжалваната му част. Претендира разноски.

В качеството си на ответник всяка от страните оспорва основателността на касационната жалба на насрещната страна и иска първоинстанционното решение в съответната му част да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП Варна и за частична основателност на касационната жалба на И. Иванов.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като съобрази наведените от касаторите касационни основания, намира, че касационните жалби са процесуално допустими.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Варна е законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ Р-03000319005461-091-001 от 20.01.2020 г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение 57/01.04.2020 г. на Директора на Дирекция "ОДОП - Варна при ЦУ на НАП, с който за И. Иванов са установени допълнителни задължения за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 2 550 лв. главница и лихва за забава в размер на 1 223,10 лв., и за 2017 г. в размер на 3 881 лв. главница и лихва за забава в размер на 679,23 лв.

За да достигне до извод за частична незаконосъобразност на обжалвания РА, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:

Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 7 от ДОПК. Установеността им е обоснована с констатирано постъпление по банковите сметки на РЛ през периода 2014 г. 2018 г. от физически и юридически лица, за които суми не са представени доказателства за произхода и предназначението им. Установено е също така, че през ревизирания период лицето не е подавало ГДД. След връчване на уведомление по чл. 124, ал.1 ДОПК са формирани данъчни основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК за 2014 г. и 2017 г. За процесните периоди не е установено превишение на разходите над приходите.

Приходните органи са констатирали, че на 17.02.2014 г. по банковата сметка на жалбоподателя е постъпила сумата от 8 000 лева. Основанието за получаването й е договор за изработка от 11.02.2014 година, сключен с Алберта Трейдинг КорпорейшънЕООД. Органите по приходите не са ценили като годно доказателство квитанция към приходен касов ордер от 16.04.2017 година, с която Иванов е внесъл процесната сума в касата на дружеството след прекратяване на договора. Приели са, че РЛ не е разполагало със сумата, тъй като движението на парични средства по банковите му сметки не обосновава такъв извод.

На 29.07.2014 г. жалбоподателят е получил по банков път сумата от 3 500 лева от БепанаЕООД с посочено основание грешен превод. Органите по приходите са приели, че след като Иванов е изтеглил сумата на 01.08.2014 г. и не е представил доказателства, че я е върнал на дружеството, същата представлява недеклариран доход.

На 11.09.2014 година И. Иванов е внесъл по банковата си сметка сумата от 14 000 лева. Като произход на средствата е посочено, че 4 000 лв. са от лични спестявания, а останалите 10 000 лв. от предоставено дарение. Органите по приходите са приели са, че внесената сума има недоказан произход, поради което следва да се обложи като доход.

Установено е, че жалбоподателят е получил сума в общ размер от 14 750 лева, както следва на 14.08.2017 г. 5 000 лв., 31.08.2017 г. 5 250 лв. и на 27.11.2017 г. 4 500 лв., от Р. Хавеле с посочено основание на банковия превод капаро за автомобил. Органите по приходите са приели, че сумата представлява доход, който не е деклариран от РЛ.

На 11.01.2017 г., 11.01.2017 г. и 18.01.2017 г. РЛ е получило суми в общ размер на 10 060 лева от К. Димитров. Органите по приходите са приели, че получената сума представлява недеклариран доход.

На 11.04.2017 г. жалбоподателят е получил сумата от 3 000 лева от С. Стоянов, като посоченото основание е захранване на сметка. Органите по приходите са приели, че сумата представлява доход с неустановен произход.

На 12.05.2017 г. по сметката на И. Иванов е постъпила сумата от 3 000 лева от И. Вълканов с посочено основание договор. Органите по приходите са приели, че сумата представлява подлежащ на облагане доход.

На 22.11.2017 година жалбоподателят е получил сумата от 3 000 лева от С. Плугчиева с посочено правно основание подготовка на документи за строителство. Органите по приходите са приели, че сумата представлява подлежащ на облагане доход.

Установено е, че Иванов е получил сумата от 5 000 лева от Канада Трейдинг Корпорейшън ЕООД , за която не е платил данък.

По делото са извършени първоначална и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи /ССчЕ/, които са кредитирана от съда като обективни и компетентно изготвени.

Разпитан е като свидетел В. Казаков, показанията на който са частично кредитирани от съда.

При тази фактическа установеност, първоинстанционният съд е приел жалбата И. Иванов за частично основателна, като е отменил РА в частта относно установените задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2014 г. за разликата от 1400 лева до 2550 лева главница и за разликата от 675,71 лева до 1 223,10 лева лихви за забава и за 2017 г. за разликата от 2 791 лева до 3 881 лева главница и за разликата от 488,46 лева до 679,23 лева лихви за забава и е отхвърлил жалбата на Иванов срещу РА в останалата част.

Във връзка с предмета на спора, очертан от касационните жалбоподатели се установява следното:

По отношение на получената сума в размер на 8 000 лв. от Алберта Трейдинг Корпорейшън ЕООД, съдът е анализирал представения договор, анекс и квитанция, както и заключението на вещото лице, като е обосновал извод, че сумата е отразена в счетоводството на дружеството като платен аванс към И. Иванов, а впоследствие като върнат от И. Иванов аванс. Преценил е, че предвид направеното оспорване на съдържанието на представената квитанция от страна на органа по чл. 193 от ГПК, жалбоподателят е установил истинността на съдържанието на представения частен документ, с оглед на което сумата от 8 000 лв. необосновано е приета като недеклариран доход.

По отношение на внесената по банков път сума от 14 000 лв. на 11.09.2014 г. съдът е потвърдил изводите на данъчните органи за наличие на недеклариран доход с неустановен произход. Изследвана е възможността на заемодателите / В. и Ц. Цекови родители на съпругата на Иванов/ да предоставят посочените средства, като е обоснован извод, че предвид представените в рамките на първоинстанционното производство доказателства, сем. Цекови са разполагали с излишък от 19 990,88 лв. към началото на 2014 г. В случая съдът се е позовал и на дадените свидетелски показания, като е преценил, че не може да се обоснове извод за реално получаване на сумата от 10 000 лв. като дарение. Решаващият състав не е кредитирал и твърденията на РЛ, че е спестил сумата от 4 000 лв., с оглед на което е счел, че законосъобразно сумата от 14 000 лв. е приета като недеклариран доход.

По отношение на получената сума в размер на 14 750 лв. от Р. Хавале с посочено основание на банковия превод капаро за автомобил, първоинстанционният съд е преценил, че сумата е преведена във връзка с представен договор за покупко-продажба на МПС. Констатирал е, че жалбоподателят е бил пълномощник на Б. Абрамович и Д. Винницка по сделка за закупуване на Тойота Тундра, стойността на която е в размер на 9 900 лв. От заключението на извършената ССчЕ е установено, че товарният автомобил е отразен като ДМА в счетоводството на Хавале ООД с цена на придобиване 9 900 лв. Представена е и разписка от 19.12.2017 г., от която е видно, че жалбоподателят е предал на Б. Абрамович сумата от 9 900 лв. В тази връзка съдът е обосновал извод, че И. Иванов е получил възнаграждение в размер на 4 850 лв. /14 750 лв. 9 900 лв./ по договор за мандат с предмет извършване на дейност по придобиване на товарен автомобил Тойота Тундра, който доход не е деклариран и респективно, не е заплатен дължимия данък.

Във връзка с получената през 2017 г. сума от 10 060 лв. от К. Димитров, с основание на превода дарение, съдът е преценил, че видно от приложения договор и ССчЕ, И. Иванов е действал като пълномощник на Канада Трейдинг Корпорейшън ЕООД за продажба на лек автомобил Лендроувър Дефендер 90, за сумата от 1 000 лв. Въз основа на тези данни, първоинстанционният съд е счел, че предвид на представените доказателства не е установено твърдението, че сумата от 9 060 лв. /разликата между получената сума и продажната цена на автомобила/ е предоставена като дарение, поради което правилно е прието с РА, че същата е с неустановен произход и подлежи на облагане.

По отношение на получените по банков път 3 000 лв. на 22.11.2017 г. от С. Плугчиева, във връзка с представен договор за ПУП от 25.06.2018 г., съдът е потвърдил извода на данъчните органи, че посочената сума е с неустановен произход и следва да се определи като подлежащ на облагане доход.

Решаващият състав е преценил, че с жалбата не са оспорени другите установявания за 2017 г., поради същите не са коментирани в оспореното решение. Предвид на изложените мотиви за незаконосъобразност на обжалвания РА в посочените по-горе части, първоинстанционният съд е преизчислил размера на формираните доходи за 2014 и 2017 г., като е приел, че дължимият данък за 2014 г. е в размер на 1 400 лв., а за 2017 г. в размер на 2 791 лв., ведно в дължимите лихви за забава.

Решението в обжалваните му части е валидно, допустимо и правилно. Постановено е след съвкупен анализ на събраните доказателства, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи.

1.По касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП Варна:

Не са налице посочените касационни основания за отмяна.

Не могат да бъдат споделени изложените доводи относно получената от РЛ сума в размер на 8 000 лв. от Алберта Трейдинг Корпорейшън ЕООД. Съдът правилно е анализирал представените доказателства във връзка с превода на посочената сума, като е достигнал до обосновани изводи, че безспорно е установено, че сумата е върната на дружеството с оглед прекратяване на договора, сключен между страните. Тези изводи са подкрепени от заключението на извършената ССчЕ, съгласно което сумата е отразена в счетоводството на дружеството като платен аванс към И. Иванов, а впоследствие като върнат от И. Иванов аванс. Обосновано АС Варна е приел, че в проведеното производство по чл. 193 от ГПК във връзка с оспорване истинността на представената квитанция, ревизираното лице, чиято е доказателствената тежест, е установило истинността на съдържанието на представения частен документ.

Неоснователни са доводите на касатора, че съдът неправилно е определил като недеклариран доход сумата от 4 850 лв., получена от Р. Хавале. Така посочената сума правилно е формирана като разлика между получените по банков път преводи от Р. Хавале в размер на 14 750 лв. и продажната цена в размер на 9900 лева на товарен автомобил Тойота Тундра, посочена в представения договор за покупко-продажба. Съдът е обсъдил съдържанието на договора, като обосновано е приел, че РЛ е действало като пълномощник на Б. Абрамович и Д. Винницка. От представената разписка за получена сума е установено, че И. Иванов е предал на Б. Абрамович сумата от 9 900 лв. Видно от заключението на вещото лице, автомобилът е осчетоводен като ДМА в счетоводството на Хавале ООД. При тези безспорно установени факти, съдът е формирал правилен извод, че от страна на РЛ е доказано единствено получаването на сумата от 9 900 лв., като правилно е прието, че остатъкът от сумата в размер на 4 850 лв. представлява доход с недоказан произход. Не могат да бъдат споделени доводите в касационната жалба, че представеният договор не може да бъде обвързан с получените от РЛ по банков път суми. Обстоятелството, че преводите на сумите са извършени от банковата сметка на Р. Хавале, а не от сметката на дружеството, не могат да бъдат тълкувани във вреда на РЛ, тъй като видно от доказателствата по делото закупеният товарен автомобил е отразен впоследствие в счетоводството на Хавале ООД като ДМА. В тази връзка следва да се приеме, че независимо, че Р. Хавале е направил банковия превод от личната си сметка, то същият е действал от името и за сметка на дружеството.

Правилен е и изводът на съда досежно получената от РЛ сума от 10 060 лв. от К. Димитров. Съдът подробно е обсъдил представените доказателства, като обосновано е приел, че от представените предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 21.01.2017 г. и разписка за получена сума, безспорно се установява, че И. Иванов е получил сума в размер на 1 000 лв. Настоящият касационна инстанция споделя извода на съда, че от страна на РЛ не са ангажирани доказателства относно твърденията му за получено дарение от К. Димитров до целия претендиран размер. В тази връзка решаващият състав правилно е преценил, че остатъкът от преведената сума в размер на 9 060 лв. е сума с неустановен произход и подлежи на облагане с подоходен данък.

1. По касационната жалба на И. Иванов:

Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на решението в съответната му част.