Решение № 7510 от 29.7.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от: 1. Главния архитект на Столична община, чрез юрк. М. Иванова като процесуален представител и 2. Турист Тръст ЕООД, чрез адв. И. Болярски като процесуален представител против решение 6101 от 26.10.2021 г., постановено по адм. дело 1290/2021 г. по описа на Административен съд София град. Главният архитект на Столична община обжалва решението в частта, в която е отменена негова заповед РА-30-103/08.01.2021 г. относно възлагане на изпълнението й на Държавно горско стопанство София - Териториално поделение (ДГС ТП) на Югозападно държавно предприятие към Министерство на земеделието и храните. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваната му част. Касаторът претендира отмяната му и постановяване на друго, с което жалбата на Държавно горско стопанство София срещу оспорената заповед да се отхвърли. В писмен отговор оспорва касационната жалба на втория касатор. Турист Тръст ЕООД обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед РА-30-103/08.01.2021 г. на главния архитект на Столична община. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в тази част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Касаторът претендира присъждане на направените за двете инстанции разноски. Ответникът Югозападно държавно предприятие, ТП "Държавно горско стопанство София", в писмена молба изразява становище за неоснователност на първата касационна жалба и за правилност на обжалваното решение в отменителната му част. Ответникът Изпълнителна агенция по горите не взема становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за тях в обжалваните части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество са основателни. Пред първоинстанционния съд е оспорена заповед РА-30-103/08.01.2021 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл.225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) и Държавно горско стопанство София, териториално поделение на Югозападно държавно предприятие към Министерство на земеделието и храните, е наредено премахването на незаконен строеж: Едноетажна сграда за КПП, находящ се в ПИ с идентификатор 68134.2097.464, Природен парк Витоша. Заповедта е изменена с последваща такава от 28.01.2021 г., с която на основание чл. 91, ал. 1 АПК от разпоредителната й част по т. 1 отпада ИАГ като неин адресат. С обжалваното решение е оставена без разглеждане жалбата на Изпълнителна агенция по горите като недопустима и производството в тази част е прекратено; оспорената заповед е отменена в частта, в която изпълнението й е възложено на Държавно горско стопанство София териториално поделение на Югозападно държавно предприятие към Министерство на земеделието и храните и жалбата на Турист Тръст ЕООД е отхвърлена като неоснователна. Решението в прекратителната му част не е обжалвано и е влязло в сила. За да отмени оспорената заповед в частта, в която изпълнението й е възложено на Държавно горско стопанство София ТП на Югозападно държавно предприятие към Министерство на земеделието и храните, съдът приема, че нареденият за премахване строеж безспорно е незаконен и същият не попада в предвидените по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ хипотези за търпимост, поради което подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Позовава се на чл. 225а, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ, очертаваща кръга на лицата, на които се възлага изпълнението по премахване на констатираното незаконно строителство. Приема, че в конкретния случай жалбоподателят и настоящ ответник Югозападно държавно предприятие, ТП "Държавно горско стопанство София" не попада в нито една от предвидените хипотези, доколкото извършителят на незаконния строеж е неизвестен. Обосновава извод за приложимост на разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от Наредбата за принудително изпълнение на заповеди по чл. 195, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ, за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях и заповеди по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Столична община, приета от Столичния общински съвет (Наредбата), според която разходите по изпълнение на заповедите по чл. 1, в това число заповеди за премахване на незаконни строежи по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, когато собственикът на строежа е неизвестен, са за сметка на общинския бюджет. При това положение приема, че липсва законово основание изпълнението на процесната заповед да бъде възложено на посочения в нея адресат. По тези съображения достига до извод за незаконосъобразност на административния акт в тази част. Решението в отменителната му част е неправилно. В оспорената заповед е прието, че извършителят на строежа е неизвестен. Принципно правилен е изводът на съда, че задължението за премахване на незаконния строеж е за сметка на неговия извършител, а когато той е неизвестен, отговорността се възлага на лицата, изброени в чл. 225а, ал. 5 ЗУТ. Независимо от това неправилно в обжалваното решение е прието, че Държавно горско стопанство София ТП на Югозападно държавно предприятие не може да е адресат на задължението по премахване, като се позовава на чл. 14, ал. 4 от посочения по-горе подзаконов нормативен акт. С правото на съдебно оспорване срещу акт по чл. 225, ал. 1 и чл. 225а, ал. 1 ЗУТ разполагат следните категории лица: извършителят и/или собственикът на строежа или терена, върху който е изграден, като последният попада в дефиницията на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ. Според § 3, ал. 1 от ДР на Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. Компетентният административен орган разполага с правото да определи адресат сред посочените в чл. 225а, ал. 5 ЗУТ лица, като в случая задължението за премахване предвид липсата на данни за извършителя му е възложено на собственика на терена, чрез упражняващия неговите права субект. По делото е безспорно установено, че процесният незаконен строеж е изпълнен в ПИ с идентификатор 68134.2097.464 по КККР на гр. София, с трайно предназначение на територията: защитена и начин на трайно ползване: друг вид горски имот, който е публична държавна собственост. Като негов собственик в КРНИ е записано Министерство на земеделието, храните и горите. Управлението на горските територии - държавна собственост, които не са предоставени на ведомства или юридически лица се осъществява от държавни предприятия - чл. 163, ал. 1 ЗГ. Имотът, върху който се намира констатираният незаконен строеж, попада в територията на Държавно горско стопанство София, което е териториално поделение на Югозападно държавно предприятие към Министерство на земеделието, храните и горите. Ето защо, няма нормативна пречка като адресат на заповедта да се определи именно този субект - чл. 225а, ал. 5, т. 5 ЗУТ. Въпросът дали Турист Тръст ЕООД е собственик на строежа и на него в това му качество следва да се възложи отговорността за премахването, в какъвто смисъл са доводите в оспорването на Държавно горско стопанство София, е по съществото на спора и едва след изясняването му се дължи преценка относно законосъобразността на оспорената заповед по отношение на определеното за адресат лице. Като отменя административния акт поради допуснато нарушение на чл. 14, ал. 4 от посочената Наредба на Столичния общински съвет, съдът постановява неправилно решение в тази му част, което следва да се отмени. За да отхвърли оспорването на Турист Тръст ЕООД срещу заповедта за премахване, съдът приема, че процесната едноетажна сграда КПП е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ, изпълнен без строителни книжа, поради което е незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Като се позовава на съставянето на актове на държавна собственост (АДС) 5154 и 5149 на 18.08.1980 г., приема, че към тази дата хотел Аглика и вила Аглика са били завършени и представени на УБО за нуждите на Държавния съвет на НРБ, а доколкото процесното КПП има за цел да обезпечи изпълнението на дейностите по охрана на комплекса, то също е построено към този момент. С оглед реализирането му през 1980 г. преценката относно търпимостта на строежа е извършена в хипотезата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. След анализ на относимите нормативни актове, действали към момента на построяване на едноетажната сграда, достига до извод за приложимост в случая на разпоредбите на чл. 108, ал. 1 и ал. 2 ППЗТСУ (отм., в редакцията му към 1980 г.), както и на чл. 168, ал. 1 от Наредба 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (обн. ДВ. бр. 69/1977 г., отм. ДВ. бр.48/1995г., в относимата редакция). Позовава се на чл. 2 и чл. 11 от Закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен план на София (обн. ДВ бр. 89/1961 г., отм. ДВ, бр. 106/2006 г.), съгласно които Народните паркове "Витоша" и "Люлин" в границите на общия градоустройствен план, както и районът на Металургичния комбинат - Кремиковци, се включват в Столичната община, а устрояването на народните паркове "Витоша" и "Люлин" в границите на общия градоустройствен план и околностите на язовир "Сталин" и застрояването в тях на почивни домове, хижи, заслони и други строежи за обществени нужди се извършва от Софийския градски народен съвет или с негово съгласие - от други държавни учреждения, предприятия или обществени организации. Констатира, че съгласно чл. 31 от Правилника за приложение на Закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен план на София (обн., ДВ, бр. 82 от 22.10.1963 г. отм. ДВ, бр. 43/2002 г.) Народните паркове Витоша и Люлин в границите на общия градоустройствен план, както и околностите на язовир Искър и Плана планина в границите на Софийската градска община се устройват и в тях се застрояват почивни домове, хижи, заслони, ресторанти, спортни и обслужващи съоръжения и други строежи за обществени нужди от Софийския градски народен съвет или с негово съгласие от други държавни учреждения, предприятия и обществени организации по паркоустройствени планове, одобрени от градския народен съвет. Посочва, че съгласно чл. 1 и чл. 4 от Наредба за реда и начина на строителството в Народен парк Витоша (отм.), приета от ИК на СГНС с решение по протокол от 31.05.1956 г., строителството в парка се провежда въз основа на одобрен генерален план, частни строежи не се допускат, като строителството се извършва на отредени за това терени съобразно предварително разработени и утвърдени планове. Въз основа на тези норми обосновава извод, че към 1980 г. не е съществувала абсолютна забрана за строителство на територията на Природен парк Витоша, като същото е следвало да бъде в съответствие с Общия градоустройствен план и да се реализира по правилата на ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.), въз основа на предвиждане с паркоустройствения план. Позовава се на чл. 108, ал. 1 и ал. 2 ППЗТСУ (отм., в относимата редакция), съгласно който извън строителните граници на населените места могат да се извършват строежи на учреждения, стопански и обществени организации за задоволяване на специфичните нужди на народното стопанство съгласно строителните правила, норми и нормативи, като строежите се разрешават въз основа на застроително решение съобразно съответните териториалноустройствени планове и действащите разпоредби по проектирането и строителството. Излага съображения, че процесното КПП не попада и не носи характеристиките на строеж за задоволяване на специфичните нужди на народното стопанство, доколкото се касае за обект, чрез който се осъществява пропускателен режим към вила Аглика и хотел Аглика. Отделно от това посочва, че строежът не е предмет на застроително решение съгласно изискванията на чл. 108, ал. 1 и ал. 2 ППЗТСУ (отм.), т. е за него липсва предвиждане в устройствения план. Приема, че дейността не е разрешена и съгласно сега действащите разпоредби на ЗУТ, чл. 13 и чл. 31, т. 9 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и строежът не е предвиден в Плана за управление на Природен парк Витоша 2005 2014 г., приет с решение на МС 305/22.04.2005 г., поради което не е допустим. Обосновава извод за неизпълнение на предпоставките на регламентирания в § 16, ал. 1 ПР ЗУТ режим на търпимост, а с оглед годината на изграждане процесното КПП не попада и в приложното поле на § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. По тези съображения съдът приема, че строежът като незаконен подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, което законосъобразно е разпоредено с оспорената заповед. Решението в отхвърлителната му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В жалбата на Турист Тръст ЕООД до първоинстанционния съд са изложени аргументи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като се твърди, че нареденият за премахване обект е негова собственост, който е законен, придобит от праводателя му в резултат на приватизационна сделка. Развити са съображения и за търпимостта на сградата - КПП по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, което изключва правомощието на органа да разпореди премахване на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Според оспорващото дружество и настоящ касатор процедурата за построяването на бившата правителствена резиденция, ведно с допълващото застрояване и осъществено комплексно благоустройствено мероприятие в прилежащия терен е спазена, въз основа на което е издаден и акт за държавна собственост 5154/18.08.1980 г., като се позовава и на цитираната в него заповед 20/12.09.1969 г. на министерството на финансите и ИК на СГНС, както и писмо-искане от УБО Държавен съвет от 23.07.1980 г. Същите не са приложени по делото. От представения по делото нотариален акт се установява, че през 2002 г. Турист Тръст ЕООД придобива собствеността чрез покупко-продажба върху вила Аглика, находяща се в гр. София, парк Витоша, с разгъната застроена площ съобразно приватизационния договор на праводателя на продавача, състояща се от приземен етаж и два жилищни етажа, гараж и площадка за паркиране, разположена пред вилата. В административното производство дружеството твърди, че вила Аглика и хотел Аглика са отделни обособени части от бивш хотелски комплекс Аглика, състоящ се от хотел и вила, като същите са представлявали бивша държавна (правителствена) резиденция, която е предмет на приватизация по реда на ЗППДОП (отм.), като впоследствие вилата се придобива от него. Твърди, че процесното КПП и две обслужващи постройки, които ползва са налични към момента на изграждане на вилата. Делото не е изяснено от фактическа страна. Не са събрани релевантни за спора доказателства. Действително в тежест на жалбоподателя е да установи фактите, които го ползват, но в случая в нарушение на чл. 171, ал. 5 АПК на същия не е указано, че за обстоятелства от значение по делото не сочи доказателства. Не са приобщени каквито и да било документи, свързани със строителството, за да се направи преценка относно законността на строежа, респ. за допустимостта му съобразно действащия градоустройствен план и съответствието на същия с правилата и нормативите, действали по време на извършването му. Приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза е основано на План за управление на Природен парк Витоша от 2005 - 2014 г. и действащия ОУП на Столична община от 2009 г., но не съдържа констатации относно действащите планове към момента на извършване на строежа. На поставения въпрос IV от експертизата: Предвиждат ли правилата и нормативите, действащи към 1980 г. и към настоящия момент изграждането на строеж като процесния в поземлен имот с идентификатор 68134.2097.464?, вещото лице се позовава на неприложен по делото протокол обр. 16 на приемателна комисия на обект Ограда-Витоша, както и на документите, които го съпътстват от 1986 г. Въз основа на тях прави изводи, че към УБО Държавен съвет е имало създадени структурни единици за извършване на строително-ремонтни работи в специални обекти, но не дава отговор на зададения въпрос дали установеният строеж е предвиден по действащите към момента на изграждането му правила и нормативи. В заключение вещото лице посочва, че по делото липсва достатъчно информация относно начина за осъществяване на строителството в обекти на УБО - Държавен съвет, досежно начина на възлагане, проектиране, съгласуване, изпълнение, както и необходимост от одобряване на инвестиционни проекти, издаване на строителни разрешения за изграждане на такъв вид строежи и изискванията към действащия през 1980 г. пропускателен режим при осъществяване на охраната на висшите държавни служители, при което изрично заявява, че експертизата не може да се произнесе по поставения въпрос. Данните по делото сочат, че вила Аглика е приватизирана. От обстоятелството, че в нотариалния акт, с който дружеството се легитимира като неин собственик и в посочените АДС процесното КПП не фигурира, не може да се направи еднозначен извод относно изпълнението му без строителни книжа, както неправилно приема съдът. Доказателства относно обхвата на приватизационната сделка, от които да се извърши преценка дали в нея е включено и допълващото застрояване към вила Аглика, не са събрани. Изследването на този въпрос е от съществено значение за установяване статута на обекта, респ. за преценката относно неговата законност. В тази връзка е необходимо да се установи фигурира ли процесната сграда в дълготрайните материални активи на приватизираното дружество, респективно включена ли е същата в правния анализ и информационния меморандум и с какви характеристики. Именно в правния анализ следва да са посочени активите на предприятието, вкл. дълготрайните такива - терени, сгради, съоръжения, с обозначени граници, разгъната площ и други технически данни според вида на обекта, издадени строителни книжа, време на придобиване и нормативен акт, по силата на който е осъществено. Следва да се установи спазени ли са действащите по време на извършване на строежа правила и нормативи, като съдът следва да задължи дружеството - жалбоподател да представи описаните в акта за държавна собственост заповед 20/12.09.1969 г. на министерство на финансите и писмо-искане от УБО - Държавен съвет 6205/23.07.1980 г. След събиране на тези доказателства и при необходимост от използване на специални знания съдът следва да назначи съдебно-техническа експертиза, която да извърши проверка в НАГ - Столична Община, отдел Архивно обслужване и дигитален архив, архив инвестиционни проекти и архив застроителни и регулационни планове, вкл. и в Държавен архив, както и в Дирекция Природен парк Витоша към Изпълнителна агенция по горите, след което да даде заключение дали терена, върху който е построена процесната сграда-КПП попада в границите на Общия градоустройствен план, действал към 1980 г. и в съответствие ли е с действащия към този момент паркоустройствен план по смисъла на чл. 31 от Правилника за приложение на Закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен план на София (отм.), налице ли е застроително решение съгласно чл. 108, ал. 2 ППЗТСУ (отм.) за строежа и издавани ли са строителни книжа за него предвид функцията му за осъществяване на пропускателния режим до обекта - бивша правителствена резиденция. Неустановяването на посочените факти води до необоснованост на изводите на съда относно наличието на незаконен строеж и неизпълнението на условията по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като препятства касационната инстанция да извърши проверка за законосъобразност на съдебния акт в частта, в която жалбата на Турист Тръст ЕООД е отхвърлена. Предвид изложеното настоящият състав приема, че обжалваното решение в обжалваните части, както и по отношение на присъдените в полза на Столична община разноски е неправилно, поради което следва да се отмени. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да събере относимите към спора доказателства и в зависимост от тях да направи извод за законосъобразност или не на оспорената заповед. По исканията за присъждане на разноски за настоящото производство дължи произнасяне първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,