Решение № 425 от 13.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 39/2011 г.

Решение № 425 от 13.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 39/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на третото лице-помагач ЗК [фирма], [населено място], срещу решение от 16.07.2010 г., постановено по в. гр. д. № 264/2010 г. на Великотърновски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 18.06.2009 г. по гр. д. № 8/2010 г. на Ловешки окръжен съд за уважаване на предявения от К. М. И. срещу Х. К. Б. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Касационното обжалване е допуснато с определение № 974 от 02.08.2011 г. поради противоречива практика по въпроса за допустимостта на иск за присъждане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане както от прекия причинител на увреждането, така и от застрахователя, когато е налице и настъпване на застрахователно събитие, е разрешен от въззивния съд при противоречива съдебна практика, както и въпросът обусловена ли е основателността на иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД от сключено извънсъдебно споразумение на пострадалия със застрахователя, при когото е застрахована гражданската отговорност на деликвента. Настоящият касационен състав споделя становището, че искът е допустим, а сключено извънсъдебно споразумение на пострадалия със застрахователя, при когото е застрахована гражданската отговорност на деликвента, е от значение за неговата основателност и е въпрос по съществото на спора. По въпроса за значението на извънсъдебното споразумение със застрахователя за основателността на иска срещу деликвента, противоречивата практика е уеднаквена с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС - решение № 478 от 22.07.2010 г. по гр. д. № 943/2009 г. на ВКС, IV г. о. решение № 306 по гр. д. № 1556/2009 г. на ВКС, IV г. о. Прието е, че ако застрахователят по задължителна застраховка "гражданска отговорност" е заплатил обезщетение въз основа на споразумение с увредения, с което последният е признал, че тази сума напълно го обезщетява за съответната вреда, при положение, че споразумението му със застрахователя е валидно и покрива изцяло всички вреди или някои от тях, пострадалият няма основание да търси репарация за същите отново по съдебен път, нито от застрахователя, нито от деликвента. Налице е неудовлетворена вреда, само при търсене на обезщетение за вреди, които не са били предмет на споразумението - други по вид или новонастъпили /напр. при ексцес, последващи разходи за лекарство и лечение и пр./; поради нищожност на споразумението или унищожаването му, както и, когато споразумението е било ограничено в лимита на сключената застраховка, която обаче не покрива вредите - тогава отговорността на деликвента може да се ангажира за разликата. Даденото разрешение се възприема от настоящия съдебен състав. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и по съображения в жалбата се иска да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба К. М. И. оспорва жалбата като неоснователна. Представя писмени бележки. Претендира разноски. Ответникът по касационната Х. К. Б. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение за уважаване на предявения от К. М. И. срещу Х. К. Б. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата 50 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина му С. К. И. на 13.05.2007 г. в резултат на пътно-транспортно произшествие, причинено от ответника. Решението е постановено при участието на третото лице ЗК [фирма] - помагач на страната на ответника, при когото е застрахована гражданската му отговорност. Въззивният съд е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя, че с оглед на постигнатото извънсъдебно споразумение между него и ищеца, въз основа на което е изплатена на последния сумата в размер на 30 000 лв., преклудира възможността третото увредено лице да търси обезвреда от прекия причинител. Решението е неправилно. Установено е, че на 13.05.2007 г. при управление на лек автомобил Х. К. Б. е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на С. К. И., за което с влязла в сила присъда № 348 от 05.06.2008 г. по нохд № 591/2007 г. от Плевенски окръжен съд е признат за виновен и му е наложено съответно наказание. К. М. И. е баща на С. И. и единствен негов наследник. Гражданската отговорност на водача, виновен за пътно-транспортното произшествие, е застрахована при ЗК [фирма], видно от застрахователна полица № 000-9-209/23.07.2006 г. Със споразумение № 058 от 19.02.2009 г., сключено между К. И. и ЗК [фирма], последният се задължил да заплати на И. сумата в размер на 30 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, причинени на лицето, вследствие на застрахователно събитие, настъпило на 13.05.2007 г., свързано със смъртта на С. И.. Сумата е изплатена на ищеца. В споразумението е отразено, че страните заявяват, че със споразумението уреждат извънсъдебно отношението си по образуваната щета, във връзка с настъпването и последиците от застрахователното събитие. Лимитът по сключената застраховка "гражданска отговорност" е 700 000 лв. Сключеното извънсъдебно споразумение изразява ясно волята на страните, обхваща претенцията за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото застрахователно събитие и по категоричен начин установява, че чрез взаимни отстъпки страните са целели окончателното уреждане на възникналото между тях правоотношение относно обезщетението за неимуществени вреди. Предвид наличието на изрично сключено споразумение с ищеца като наследник на починалото лице относно размера на дължимото му се и вече изплатено застрахователно обезщетение ищецът няма основание да търси репарация за същите вреди по съдебен път нито от застрахователя, нито от деликвента /от последния с оглед функционалната връзка с деликта - основанието, от което е възникнало задължението на застрахователя за обезщетение/. Предявеният от него срещу деликвента иск не се основава на други или новонастъпили неимуществени вреди. Не е налице и хипотезата споразумението да не е било ограничено в лимита на сключената застраховка, която обаче не покрива вредите, в която хипотеза отговорността на деликвента може да се ангажира за разликата. Със сумата по извънсъдебното споразумение на третото увредено лице със застрахователя по сключената застраховка "гражданска отговорност", по изрично съгласие на третото увредено лице са възмездени причинените му неимуществени вреди от деликта и няма законова възможност за същите вреди да бъде отново ангажирана и деликтната отговорност на деликвента. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение в обжалваната част и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 1 и ал. 2 от ГПК въззивното решение следва да се отмени в обжалваната част и искът да се отхвърли като неоснователен и в тази част. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение