Решение № 3569 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4647/2017 г.

Решение № 3569 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4647/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Резон" ООД, гр. С., чрез процесуален представител срещу решение № 966 от 20.02.2017 г. постановено по административно дело № 11655 по описа за 2016 г. на Административен съд С.-град (АССГ). Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива съображения, че заявената фигуративна марка се състои от три прости геометрични фигури и три цвята. Твърди, че неправилно е прието от съда, че белият цвят е фон, а не част от марката. Вещото лице не е обсъдило и приложило критериите, предвидени в Методическите указания (МУ) за прилагане на чл. 11 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) и в Насоките за проверка в EUIPO на марки на общността. Отхвърлителните критерии заложени в насоките са неприложими към заявената марка. Неправилно вещото лице е изследвало кой е доминиращ елемент във фамилията от марки с притежател "Резон" ООД. Такова изследване се прави в случай, че се сравняват две марки за наличие или липса на сходство между тях, а не за наличие или липса на отличителност на една марка. Действащите марки на дружеството съдържат изображение на правоъгълник с черен контур, разделен на два трапеца. Тези марки образуват една фамилия от марки, систематично и постоянно налагани на българския пазар и ако бяха сходни в доминиращия си елемент, то тяхната регистрация щеше да бъде ненужна. Сочи, че вече 15 години дружеството налага на българския и международния пазар сходни по елементи марки със заявената, придобили известност и отличителност сред широк кръг от потребители. Иска отмяна на оспорваното решение и постановяване на друго, с което марката да бъде регистрирана или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции. Ответникът - Председателят на Патентно ведомство на Р. Б., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на АССГ следва да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решението на АССГ е отхвърлена жалбата на "Резон" ООД срещу решение № 157 от 16.08.2016 г. издадено за председателя на Патентно ведомство, при условията на заместване, с което е потвърдено решението за отказ за регистрация на марка вх. № 124932 BG, комбинирана, заявена от дружеството за всички стоки и услуги. За да постанови решението си, съдът е изложил, че производството пред административния орган е образувано по заявка за регистрация на марка от 28.08.2012 г., подадена от "Резон" ООД, гр. С., първоначално заявена за стоки и услуги от класове 09, 12, 13, 16, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42 и 45 на Международната класификация на стоките и услугите (МКСУ). По предварителен отказ по чл. 37, ал. 2 от ЗМГО, заявителят е възразил и възражението е намерено за неоснователно от експертизата. Органът се е мотивирал, че заявената марка представлява проста геометрична фигура, частично оцветена в синьо в единия край, където е разположен надпис "BG", указващ географския произход на заявените стоки и услуги от класове 09, 12, 13, 16, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42 и 45 (след предварителния отказ на органа, заявителят се е отказал от стоките от клас 12). Абревиатурата "BG", изписана на латиница, е елементът, указващ географския произход (в случая България) и е изключен от закрила като незащитим елемент в състава на марката. Останалите елементи от марката - проста геометрична фигура и цвят - елипса с оцветяване в син цвят в единия край, са приети за неотличителни елементи. Заявената марка в своята цялост като комбинация от неотличителни елементи, е лишена от отличителност и не може да изпълнява основната функция на марката - да отличава стоките/услугите на едно лице от тези на други лица. С оглед на това и на основание чл. 37, ал. 4 от ЗМГО, е постановено решение за отказ на регистрация на марката. Постановеното решение за отказ е било съобщено на заявителя и обжалвано от него. Председателят на Патентното ведомство е издал решение, възприемайки предложението на помощния орган, за отказ за регистрация на марка вх. № 124932 BG, комбинирана. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че заявената за регистрация марка няма отличителен характер, а представлява комбинация от неотличителни елементи, които в цялост не притежават способност да отличат стоките и услугите на едно лице от тези на друго лице. Приел е, че наличието на абревиатурата "ВG" изписана в бял цвят на латиница върху оцветената в синьо част, е указание за географския произход на заявените стоки и услуги, т.е. с български произход, който елемент се изключва от закрила като незащитим такъв в състава на марката. Приел е, че знаци или означения, които се възприемат от потребителите ясно, точно и еднозначно като указания пряко свързани с конкретни характеристики на заявените стоки и услуги не могат да бъдат обект на изключителни права. Счел е, че установените по делото факти осъществяват приложените от органа основания за постановения отказ за регистрация на заявената марка - чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗМГО. Съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила. След анализ на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗМГО, АССГ е достигнал до извод, че процесното решение е съобразено с материалноправните норми на ЗМГО, а оттам и с целта на закона. Решението е правилно. Съдът е установил точно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция, поради което и не следва да се преповтаря. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната правна уредба, съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 2 от ЗМГО не се регистрира марка, която няма отличителен характер, а според чл. 11, ал. 1, т. 4 от с. з. отказва се регистрация на марка, която се състои изключително от знаци или означения, които указват вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките, начина на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките или услугите. Цитираните норми принадлежат към абсолютните отрицателни предпоставки за регистрация на дадена марка и се отнасят до изпълнението на основната функция на марката, а именно да отличава стоките и/или услугите на едно лице от тези на друго, респ. да гарантира на потребителя или на крайния ползвател идентичността на произхода на марковата стока или услуга, като му позволи да различи без възможност за объркване тази стока от стоките с друг произход. В конкретния казус обосновано АССГ е възприел извода на административния орган, че марката включва словния елемент "BG", изписан на латиница, който се познава като международен код за означаване на България и се възприема относно стоките и услугите, като такива от български произход. В тази връзка марката попада под забраната на чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗМГО, словният елемент "BG" се явява указание за географски произход на заявените стоки и услуги и не може да бъде обект на изключителни права. По отношение на отличителността на марката, за да се прецени изпълнява ли тя функциите си да индивидуализира дадена стока или услуга и да бъде идентификатор, по който потребителят отличава тази стока или услуга от останалите, е необходимо преценката да се извърши по отношение на марката в цялост. В настоящия случай съдът правилно е приел, че заявената марка рег. № 124932 BG комбинирана, представляваща проста геометрична фигура (правоъгълен контур със закръглени ръбове), частично оцветена в синьо в единия край, където е разположен надпис "BG" (незащитим елемент) не изпълнява изискването на чл. 9, ал. 1 от ЗМГО - да отличава във възприятията на потребителите стоките на регистриралото я лице от тези на други лица. Изключение от абсолютните основания за отказ е нормата на чл. 11, ал. 2 от ЗМГО, съгласно която разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 2, 3 и 4 не се прилагат, когато марката в резултат на употреба е придобила отличителност по отношение на стоките или услугите, за които е заявена. Посоченото изключение не е установено в настояшия случай, видно от заключението на приетата по делото съдебно-маркова експертиза (СМЕ). Неоснователни са съображенията в касационната жалба, че съдът неправилно се е позовал на приетата по делото СМЕ. Тя представлява доказателство събрано редовно в проведеното съдебно производство. Съдът е допуснал и събрал относимите за предмета на спора доказателства и е ценил същите правилно, в тяхната съвкупност, взаимна връзка и относимост. Въз основа на тях е достигнал до правилен извод, че са налице предпоставките по чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗМГО, за отказ за регистрация на заявена марка рег. № 124932 BG, комбинирана. Решението не страда от релевираните с касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника Патентно ведомство искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ведомството сумата от 150, 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение