Решение № 1789 от 21.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8372/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на У. Л. Х., гражданин на Иран, подадена чрез процесуален представител адв. Шейредов, срещу Решение 1965 от 25.03.2024г., постановено по адм. дело 1435/2023г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Отказ на виза, издаден от Завеждащ консулската служба при Посолството на Република България в Атина, Гърция, по заявление от 29.11.2022 г. за издаване на дългосрочна виза вид "D". В жалбата са релевирани касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК неправилно приложение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му с постановяване на друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Претендират се разноски. Ответникът Завеждащ консулската служба при Посолството на Република България в Атина, Гърция, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на У. Л. Х., гражданин на Иран, срещу постановен на основание на основание чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ Отказ за издаване на виза, издаден от Завеждащ консулската служба при Посолството на Република България в Атина, Гърция, по заявление от 29.11.2022 г. за издаване на дългосрочна виза вид "D". С оспорения акт, органът е приел, че документите и установените факти, не доказват по убедителен и надежден начин, че целта на заявеното пребиваване е действителна. Административният съд установил, че, между заявителят У. Л. Х. и В. Д. С. има сключен граждански брак съгласно представено Удостоверение за граждански брак от 20.09.2022г., издадено от Община Две могили. По делото е представено и Удостоверение за раждане на Д. В. Д., издадено на 17.11.2020 г. от Община Русе, в което не са вписани данни за бащата. Според събраните в хода на съдебното производство свидетелски показания на С., баща е именно заявителят, но не е вписан поради липса на документи. Посочил, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства, справка в АИС-Граничен контрол за преминавания на У. Л. Х. и на В. Д. С. през ГКПП на страната от ГД "Гранична полиция" МВР и писмо рег. 5373р-2843/13.12.2022 г. на Началника на група "Миграция" при ОДМВР-Русе до Директора на дирекция "Миграция" в МВР не се установявало намерение на Х. да се установи продължително или постоянно в Република България. Административният съд е отхвърлил жалбата, като е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като не са били допуснати съществени нарушения на материалния закон и на административнопроизводствените правила, обосноваващи неговата отмяна. От правна страна приел, че са налице основанията за постановения отказ, а именно, че заявителят не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 17 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, според който се отказва издаването на виза на чужденец, който не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснената фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е изложил верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. При преценка на наличните доказателствени средства, обосновано е прието, че чужденецът не е доказал достоверно целта и условията на заявеното пребиваване в Република България, с което са осъществени предпоставките по чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ. Отказът е съставен на формуляр по образец, съгласно Приложение 7 към чл. 34, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим /НУРИВОВР/. Обосновани са причините за постановяването му, включително е посочено правното основание за издаването му - чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ. От приетите по делото писмени и гласни доказателства, представеното становище от Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), писмо с рег. 5373р-2843/13.12.2022 г. от Началника на група "Миграция" при ОДМВР-Русе до Дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи и извършената справка в АИС-Граничен контрол за преминавания на У. Л. Х. и на В. Д. С. през ГКПП се установява, че е правилен и обоснован извода на първоинстанционния съд, че по делото не е доказано, че целта и условията на заявеното пребиваване в страната са действителни, както и че са налице основателни съмнения, че бракът е фиктивен и сключен единствено с цел заобикаляне на правните норми, уреждащи статута на чужденците в Република България. Административният съд е извършил обстоен анализ на относимите разпоредби на чл. 21, § 1 и чл. 32, § 1 от Визовия кодекс /Регламент 810/2009 на Европейския парламент и Съвета/, като е прието, че в случая е налице надлежно изпълнение на задължението на националните органи да преценяват дали кандидатът за пребиваване представлява риск за незаконна имиграция и дали съществуват основателни съмнения относно заявени обстоятелства. Събраните доказателства установяват основания и за дерогация на установеното в чл. 8 от ЕКПЧОС, право на личен и семеен живот. С оглед на изложеното, обосновано и правилно съдът е констатирал законосъобразност на оспорения отказ за издаване на виза за продължително пребиваване на жалбоподателя, който отказ съответства на приложената разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ. По изложените съображения обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,