Решение № 9160 от 19.10.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Георгиева от гр. Враца, чрез пълномощника й адв. В. Чернев, против Решение 57 от 09.02.2022 г., постановено по адм. дело 470/2021 г. на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата й против заповед РД15-066 от 14.07.2021 г. на началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) за преназначаването й на посочената в заповедта длъжност. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда, неправилно приложение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че Административен съд - Враца не е изследвал предпоставките на чл. 83, ал. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл) а безкритично е възприел тезата на административния орган за приложението на чл. 82, ал. 1 от ЗДСл. Твърди се, че следва да намери приложение именно нормата на чл. 83, ал 3 и ал. 4 от ЗДСл, като след преназначаването се запази размера на възнаграждението до преместването. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно, претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - началникът на Дирекция за национален строителен контрол, в писмен отговор, чрез процесуалния си представител А. Сибинова, както и в съдебно заседание чрез А. Сибинова и Р. Душкова - служители с юридическо образование, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита съдебното решение за правилно и предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред първоинстанционния съд е законосъобразността на Заповед РД-15-066/14.07.2021 г. на началника на ДНСК, с която жалбоподателката Т. Георгиева е преназначена на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДСл. от длъжност "началник" на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - Враца, към Главна дирекция "Строителен контрол" при ДНСК, с V старши ранг на длъжност "главен инспектор" в РДНСК - Враца към Главна дирекция "Строителен контрол" при ДНСК, длъжностно ниво 9, експертно ниво 5, с V старши ранг, с основна месечна заплата от 1800 лева. Първоинстанционният съд е събрал релевантните за спора доказателства и след като подробно ги е обсъдил е установил вярно фактите по спора, като фактическите му констатации не се оспорват понастоящем. Приел е за установено, че със Заповед РД-15-1335/29.07.2019 г. на началника на ДНСК, на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДСл, жалбоподателката е преназначена от длъжност "главен инспектор" в РДНСК на длъжност "началник" на РДНСК, считано от 01.08.2019 г., с основна месечна заплата от 1500 лева, която със Заповед РД-15-538/10.09.2020 г. на началника на ДНСК е увеличена на 2243 лева. С влязло в сила решение 413/03.12.2020 г., постановено по адм. дело 372/2020 г. на Административен съд Враца, оставено в сила с решение 8386 от 12.07.2021 г. по адм. дело 863/2021 г. по описа на Върховния административен съд, е отменена Заповед РД-15-372/03.08.2020 г. на началника на ДНСК, с която е прекратено служебното правоотношение на М. Николов, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл поради съкращаване на длъжността, считано от 04.08.2020 г. М. Николов до съкращението си е заемал длъжността "началник" на РДНСК. След отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с Николов, с писмо изх. ЧР-480-02-711/14.07.2021 г. на началника на ДНСК на жалбоподателката е предложено да заеме длъжността "главен инспектор" в РДНСК, считано от 19.07.2021 г. поради възстановяване на Николов на длъжността "началник" на РДНСК, в изпълнение на цитираното съдебно решение. Жалбоподателката е заявила писмено съгласието си за преназначаване на 14.07.2021 г. Последвало е издаване на оспорената заповед на същата дата, с която на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДСл, Т. Георгиева е преназначена. При тези данни от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган началника на ДНСК, в качеството му на орган по назначаването, съгласно чл. 6, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на Дирекцията за национален строителен контрол и при спазване на материалния закон. - чл. 82, ал. 1 от ЗДСл, съгласно който държавен служител може да бъде преназначен на друга длъжност в същата администрация, ако отговаря на условията за назначаване и е изразил предварително писмено съгласие за заемането й. В случая са налице и двете предпоставки на нормата - налице е предварително изразено писмено съгласие от страна на служителя за заемане на предложената длъжност, както и служителят отговаря на условията за назначаване на длъжността, на която се преназначава и която вече е била заемана от него, което имплицитно съдържа съответствие с условията за заемане. Решаващият съд е отхвърлил доводите относно това, че е следвало да бъде приложена нормата на чл. 83, ал. 3 от ЗДСл, касаеща преместване в същата администрация поради служебна необходимост, като е посочил, че преназначаването е извършено, за да бъде освободена заеманата от нея длъжност за възстановяване на служителят, който я е заемал, по силата на съдебно решение. Като ирелевантно е отхвърлено и възражението относно приложението на чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл и по-специално дали е налице налице хипотезата на възстановяване на същата длъжност, тъй като този въпрос би имал значение само в случай на прекратяване на служебното правоотношение. Релевантни в случая са обстоятелствата, че преназначеният държавен служител е изразил предварително писмено съгласие за заемане на длъжността, на която е преназначен в същата администрация и отговаря на условията за назначаване. Така постановеното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороците, сочени в касационната жалба, както и други, които да се отразяват на валидността, допустимостта и правилността на решението. Съдебното решение е обосновано, като изводите на съда от фактическа и правна страна са съобразени с данните по делото и приложимите материални норми. Не са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като твърдението за такива в касационната жалба е бланкетно и не се сочи никакви конкретни нарушения, които е допуснал съда. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДСл, като съдът е извършил коректно тълкуване и правилно е приложил нормата, като е изследвал предвидените в същата две кумулативно изискуеми условия за приложението й - наличие на предварително дадено съгласие от държавния служител за преназначаването му, както и същия да отговаря на условията, изискуеми за длъжността. В случая, с оглед данните по делото и двете условия са налице, поради което обосновано и при правилно приложение на закона съдът е приел, че заповедта е съобразена с материалния закон. Безспорно е, че същата е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, спазени са административно процесуалните правила за издаването й, изискано е съгласие от държавния служител за преназначаването му. Първоинстанционният съд правилно е отхвърлил доводите за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради това че административният орган не е приложил нормата на чл. 83, ал. 3 от ЗДСл. Същото възражение се релевира и с касационната жалба и е неоснователно. Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗДСл, при служебна необходимост държавният служител може да бъде преместван да изпълнява временно друга служба в рамките на същата администрация, като преместването се извършва със заповед на органа по назначаването в същото населено място за срок не повече от 45 календарни дни през една календарна година (ал. 2). Съгласно ал. 3 на разпоредбата, със съгласието на държавния служител, изразено в писмена форма, той може да бъде преместен на по-ниска длъжност или в друго населено място, в който случай същият според ал. 4 на нормата получава заплата, съответна на заеманата длъжност, но не по-малка от получаваната до преместването. В случая не са налице данни за наличие на основанията по чл. 83 от ЗДСл. Не става дума за временно преместване за изпълнение на друга служба в същата администрация, в това число за преместване на по-ниска длъжност или в друго населено място при дадено съгласие от страна на държавния служител. Нормите на чл. 83, ал. 1 - ал. 4 от ЗДСл уреждат временно преместване при служебна необходимост. Липсва легална дефиниция на понятието "служебна необходимост", което предоставя преценката за такава необходимост на административния орган, като го задължава да я мотивира във всеки конкретен случай, при въведена от законодателя гаранция временното преместване на друга служба да не бъде за срок по-дълъг от 45 календарни дни през една календарна година. В случая не са налице подобни обстоятелства. Жалбоподателката е преназначена на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДСл, което е по-благоприятно разрешение, в сравнение с възможността служебното правоотношение на същата да бъде прекратено при условията на чл. 107, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, в който случай органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие, когато заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност. Първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение, за един юрисконсулт, което следва да бъде определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложими на основание чл. 144 от АПК в размер на 200 лева. Този размер е съобразен с фактическата и правна сложност на делото и извършената от процесуалния представител работа. По изложените съображения и на основание, чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,