Решение № 6070 от 17.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9547/2023 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. И. Б. от гр. София, подадена чрез процесуалния представител адв. А. Машев против Решение 5049/25.07.2023 г., постановено по адм. дело 635/2023 г. по описа на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане да бъде отменено първоинстанционното решение и да се постанови отмяна на оспорения административен акт. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) София град, чрез главен юрисконсулт И. Бабурска изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане решението да бъде оставено в сила като правилно. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С Решение 5049/25.07.2023 г., постановено по адм. дело 635/2023 г., Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Б. И. Б. срещу Решение 1040-21-963/20.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което са потвърдени Разпореждане 214-00-879-4/28.10.2022 г., Разпореждане 214-00-879-5/28.10.2022 г. и Разпореждане 214-00-879-6/28.10.2022 г., издадени от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ София град и е присъдил разноски. Съдът е приел, че с оглед представените доказателства за Б. Б. не е възникнало правото на получаване на парично обезщетение, тъй като не е бил осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и обезщетението за настъпил социален риск не му се полага. Формирал е извод, че административният акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган в предвидената форма, при липсата на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че със Заявление вх. 1015293 от 18.01.2022г., Б. И. Б. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) по реда и условията на чл. 54а от КСО. С Разпореждане 214-00-879-1 от 16.02.2022г. обезщетението е отпуснато за периода от 17.01.2022 г. до 16.11.2022 г. в размер 37.07 лв. дневно. Във връзка с подадената информация по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от осигурител ЕТ ГРУП ООД, на основание чл. 54г, ал, 4 от КСО, с Разпореждане 214-00-879-2/11.07.2022 г., е спряно изплащането на отпуснатото ПОБ с мотив, че се извършва проверка в ЕТ ГРУП ООД, ЕИК 203015269 от компетентен орган. В резултат на проведената проверка е бил съставен Констативен протокол КВ-5-21-01179364/05.08.2022г. Контролните органи са установили, че дружество ЕТ ГРУП ЕООД е вписано на 09.04.2014 г. в Търговския регистър (ТР) и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с едноличен собственик на капитала и управител Т. С. Т.. Считано от 19.01.2016 г. в ТРРЮЛНЦ за едноличен собственик на капитала и управител е вписан П. П. М. (по данни от ТР лицето е собственик/управител на 16 дружества). На 25.04.2016 г. дружеството е преобразувано в ООД. По данни на Агенцията по вписвания са публикувани годишни финансови отчета от извършвана дейност до 2020 г. вкл. Управителят на дружеството - П. П. М. е починал на 31.10.2021 г., като в ТР няма данни за назначен нов управител. От контролните органи на ТП на НОИ - София град е извършено посещение на адреса на дружеството, но не е установен офис, не е осъществен контакт с представител и е съставен протокол за извършените фактически действия (Протокол ПТ-5-21-01057006/10.01.2022 г). От информационната система (ИС) на НОИ Регистър на трудовите договори, от страна на дружеството за периода май 2014 г. - май 2022 г. са установени 73 записи на подадени уведомления по реда на чл. 62, ал. 4 от КТ за сключени трудови договори с 68 лица (при данни за 17 непрекратени трудови договори). Дружеството е подавало данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от м. 07.2014 г. до м. 05.2022 г. За периода от м.07.2014г. до м.05.2022г. не са налице данни за преведени от дружеството осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, като дължимите невнесени осигурителни вноски са в особено големи размери. ЕТ ГРУП ООД не притежава активи, поради което производството по принудително изпълнение е прекратено на основание чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК и дългът е категоризиран като несъбираем. За периода 2014 - 2020г. от страна на дружеството има данни за подадени годишни данъчни декларации (ГДД) по чл. 92 от ЗКПО от 2014 г. до 2016 г. вкл. За 2018 г., 2019 г. и 2020 г. са подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО с отчетени счетоводни загуби. Данните по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са подавани по електронен път и ползване на електронните административни услуги, предоставяни от НАП с КЕП. На основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, на осигурителя ЕТ ГРУП ООД, са издадени Задължителни предписания ЗД-1-21-01176368/05.08.2022г. за заличаване на подадените данни за осигурителен стаж и осигурителен доход в Регистъра на осигурените лица за периодите от 01.11.2021г. до 31.05.2022г., в т.ч. и за Б. И. Б. с вид осигурен 01 за периода от 01.11.2021 г. до 16.01.2022г. След като задължителните предписания са влезли в сила са били предприети действия за служебното заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, за указания период. С Разпореждане 214-00-879- 4/28.10.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е отменено Разпореждане 214-00-879-1/16.02.2022 г. за отпускане на ПОБ и с Разпореждане 214-00-879-5/28,10.2022 г. е отказано отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО, поради неизпълнени условията на чл. 54а от КСО. Ръководителят по осигуряването за безработица с Разпореждане 214-00-879-6 от 28.10.2022 г. е постановил на основание чл. 114, ал. 3 и във връзка с чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, че изплатените суми за ПОБ за периода от 17.01.2022 г. до 31.05.2022 г. в размер на 3373.37 лв. следва да бъдат възстановени от Б. И. Б.. Б. е обжалвал по административен ред разпорежданията, с които е отказано отпускането на ПОБ и възстановяване на добросъвестно полученото ПОБ за периода от 17.01.2022 г. до 31.05.2022 г. Директорът на ТП на НОИ София - град с Решение 1040-21-963/20.12.2022г. ги е потвърдил като законосъобразни. По делото са били разпитани и свидетели. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че досежно събраните доказателства Б. Б. не е имал право на парично обезщетение за безработица, тъй като не попада в приложното поле на осигурено лице. Разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 от КСО определя задължителните предпоставки, обуславящи възникването на правото на парично обезщетение за безработица за лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от КТ. Безспорно основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване е трудовата дейност (общ принцип изведен в чл.10 от КСО). Съгласно действащите към момента нормативни разпоредби на чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.4 или 4а, ал.1, и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. По делото е установено, че Б. не е упражнявал трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Съгласно константната съдебна практика, защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали, като наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване правото на обезщетение, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Процесните административни актове са издадени след заличаване на първоначално подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и след събиране на необходимата информация, даваща основание да се стигне до извод, че през спорния период, лицето не е полагал труд в дружеството което изключва качеството му на осигурено лице, имащо право да получи парични обезщетения за безработица. Съгласно подадените баланси, има декларирани само краткотрайни активи, дружеството не притежава недвижими имота и моторни превозни средства, няма подавани декларации по чл. 55 от ЗДЦФЛ във връзка с платен наем, от който би могло да се направи обоснован извод, че са наемани активи от физически лица, в които да се извършва дейността. Съгласно данните в подадените уведомления по чл. 62 от КТ има назначени лица на длъжност касиер и други с икономическа дейност хотели и подобни места за настаняване, като същевременно не са налице данни за наличие на фискално устройство в такъв обект, както и няма назначени лица на длъжност рецепционист и др., с които да се докаже, че такава дейност действително е извършвана. Към м. февруари 2022 г. са налице 25 действащи трудови договори с посочен код по КИД 5510, без да съществува регистрирано фискално устройство. Последното фискално устройство в обект механа е регистрирано за един ден, без регистрирани обороти. Правилно Административен съд София-град е направил извод, че не се доказва извършването на дейност в ресторанта и заведения за бързо обслужване. По отношение на друго фискално устройство, регистрирано в обект магазин, не са налице данни за служители, които са обслужвали дейност, тъй като няма назначени лица като продавачи и други подобни, свързани с търговия на дребно. По данни от ТР, управителят на дружеството П. П. М. е починал на 31.10.2021 г., като същевременно за дружеството продължават да се подават осигурителни декларации със задължения. По данни от ИС на НАП е установено, че П. П. М. е представлявал и други 14 фирми, в това число и дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на НАП, както и със задължения към бюджета в особено големи размери, както и че същият е длъжник като физическо лице, със задължения в особено големи размери. Видно от данните в ТР, след смъртта на управителя П. П. М., продължават да се подават осигурителни декларации със задължения, като същевременно няма постъпили данни в Агенция по вписванията относно вписване на друг управител. Възражението на касатора, че правоизключващите предпоставки, обуславящи липсата на качеството му на осигурено лице и на лице, имащо право на парично обезщетение за безработица не са били доказани от административните органи, не кореспондират със събраните и неоспорени по делото доказателства, налични в приетата административна преписка. Правилно първоинстанционният съд е достигнал до извод, че в случая законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО, посочена като правно основание за процесното Разпореждане 214-00-879-6 от 28.10.2022 г. Разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО предвижда, че когато след изплащането на обезщетенията са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане, какъвто е съставения констативен протокол за извършена проверка и задължителни предписания, изплатеното ПОБ по отмененото разпореждане следва да бъде възстановено на осигурителния орган. В този аспект издадените нови писмени документи във връзка с настъпването на правоизключващите факти, които имат значение за претенцията на Б. да получи следващото се обезщетение за безработица, са послужили като фактическо основание органът с обжалваното по делото решение, да приложи законосъобразно разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т.2 КСО и да разпореди връщане на неоснователно полученото осигурително плащане за безработица в посочения размер. Процесните разпореждания са издадени след събиране на необходимата информация, даваща основание да се стигне до извод, че Б. не е полагал труд в дружеството, което изключва качеството на осигурено лице, имащо право да получи парични обезщетения за безработица и след заличаване на първоначално подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, акцесорната претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на ответника следва да бъде удовлетворена, на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК, и в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,