Решение № 8599 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1406/2014 г.

Решение № 8599 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1406/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Николай Анестиев Кокинов против решение по адм. д. № 10656/2013 г., чрез адвокат Петя Милкова с искане за отмяна поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че не са обсъдени всички негови доводи и не са взети предвид всички събрани доказателства. Решението на дисциплинарния състав е обосновано с аудиозаписи, направени без надлежно разрешение за използване на специално техническо средство за негласно събиране на информация., но съдът необосновано приема, че са ползвани писмени обяснения от прокурорска преписка № 6410/2013 г. Цитатите в решението са изведени от контекста реплики, иначе неотносими съм твърдените нарушения. Съдът не е взел предвид писмените обяснения на още пет лица, а се е позовал само на писмените обяснения на Мирослав Найденов. Това означава субективно кредитиране на показания само на едно лице без мотиви защо са ценени точно тези обяснения. Недоказано е нарушението за даване на информация по висящо наказателно производство и обясняване на "последващи стратегии по разследване". Твърди, че е бил изолиран от предварителното производство срещу М. Найденов, поради което е коментирал само изнесени вече в медиите факти. Обясненията на В. Стефанова и К. Накова от 16.05.2013 г. доказва, че никога не е предлагана сделка на жената, с която живее М. Найденов за целите на разследването. Обсъждана е само информация изнесена в медиите. Коментарите са в частен разговор, а не при публична изява, срещата не е планирана с цел обсъждане на производството срещу М. Найденов. Никъде в писмените обяснения не са посочени имената на лицата, чиито лични и професионални качества са обсъждани. Първоинстанционният съд неправилно ги е извел от аудиозаписите. Няма доказателства да е търсил политическа подкрепа. Срещата е била по покана на Б. Борисов, а не по инициатива на Кокинов. Няма как да предвиди последиците от разговора, след като се е състоял в частен дом. Няма мотиви са съразмерността на наказанието, не е обсъдено поведението на Кокинов след настъпилия широк обществен отзвук и неговото желание да бъдат ограничени вредите- доброволно даване на обяснения пред ВКП и подаване на оставка като ръководител и магистрат. Поради незаконен начин за придобиване на записите, те не следва по никакъв начин да бъдат кредитирани. След като нарушенията са установени с негодни и неправомерни доказателства дисциплинарното наказание следва да се отмени.

Ответната страна Висшият съдебен състав оспорва касационната жалба като неоснователна. Не цитатите от аудиозаписа, а установените в хода на изследваните от дисциплинарния състав фактически обстоятелства са довели до извода за редица нарушения на КЕПБМ изпълващи съдържанието на чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ. Разпространените аудиозаписи са повода за започване на проверка от ВКП и на дисциплинарното производство пред ВСС. Правилно са кредитирани обясненията на М. Найденов като участник в разговора свидетел. Изводът на жалбоподателя за липсата на вина се извежда не от допуснатото противоправно поведение на магистрата, а от "изваждането на бял свят" на разговора. Наказанието е съразмерно, предвид обстоятелството, че е налице предходно дисциплинарно наказание по д. д. № 6/2013 г. приключило със "забележка". Нямат значение по сега действащите етични правила усилията на Кокинов да предотврати негативните последици от разпространения аудиозапис.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е обосновано с доказателства. Приобщени са обясненията на М. Найденов, Н. Кокинов и Б. Борисов дадени в хода на прокурорската проверка. Съдържанието на разговора, иначе записан по незаконен ред, е потвърден от М. Найденов. Посещението в дома на политик на висок държавен пост поставя под съмнение независимостта на магистрата, който е и административен ръководител на Софийска градска прокуратура. Коментарите върху висящо наказателно производство рефлектират върху прокуратурата и създават впечатление за пристрастност и предубеденост. Непочтено и укоримо е коментирането на личния живот на колеги. Търсенето на съдействие за кариерно израстване сочи за користни подбуди за контрол върху границата на Западна България. Касационният жалбоподател не се е съобразил с етичните норми, задаващи на магистрата модел за поведение, осигуряващ доверие на обществото. Съобразени са обстоятелствата по чл. 309 от ЗСВ за тежестта на наложеното наказание. Действията накърняват престижа на съдебната власт и са конституционно основание за освобождаване от длъжност.

Върховният административен съд, II колегия, петчленен състав, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от процесуален представител с надлежно пълномощно за страна от първоинстанционното съдебно производство, в срока по чл. 211 от АПК и срещу неблагоприятно за жалбоподателя решение, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 16685/12.12.2013 г. по адм. д. № 10656/2013 г. по описа на Върховния административен съд, VI отделение, е отхвърлена жалбата на Николай Анестиев Кокинов против решение по т. 60 от протокол № 27 от заседание на Висшия съдебен състав, проведено на 11.07.2013 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание с правно основание чл. 308, ал. 1, т. 6 от Закона за съдебната власт за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от Закона за съдебната власт.

Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК предмет на касационната проверка са само посочените в жалбата пороци на съдебното решение. Решението е правилно по следните правни съображения:

1. Не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Съгласно чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда, като няма процесуална пречка съдът да събира и нови доказателства допустими по ГПК.

Първоинстанционният съд е установил, че решението на Висшия съдебен съвет е мотивирано и е издадено при спазване на административнопроизводствените правила за установяване на факти и обстоятелства от значение за случая по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 и чл. 35 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Предвид чл. 39 от АПК доказателствени средства са обяснения на страни, сведения и други средства, които не са забранени със закон. Един и същ факт може да е относим, както за административно, така и за наказателното производство, стига да е установен по съответните правила на АПК и НПК. В случая доказателственото средство е обяснение, дадено в хода на прокурорска проверка по реда на НПК, поради което представлява допустимо доказателствено средство за установяване на факти, релевантни за дисциплинарното производство.

Неоснователно е оплакването, че в мотивите на решението на дисциплинарния състав са цитирани само части от аудиозаписа, направен незаконно, а съдът е изградил правни изводи въз основа на недоказана с допустими доказателствени средства фактическа обстановка. На стр. 5 от Решение № 10-00-018/2.07.2013 г. на Дисциплинарния състав (ДС)-л. 77 от делото, изрично е посочено, че към дисциплинарната преписка са приложени доказателствата по пр. пр. № 6410/2013 г. Обясненията на Николай Кокинов и Мирослав Найденов са приложени към нея. Цитатите в решението на дисциплинарния състав са направени във връзка с основанието за образуване на дисциплинарното производство - разпространени на 26 април 2013 г. в публичното пространство 18 аудиозаписи със съдържание възпроизведено на стр. 2-5 от решението на ДС. В протокола от обяснението на Мирослав Найденов е отразено признанието му, че разговор с подобно съдържание, което е разпространено в медиите, наистина се е състоял (л. 140). Николай Кокинов също признава (обяснение от 29.04.2013 г. - л. 207): "Този разговор, който проведох с Борисов не е целия, както е изнесен в медиите. Или има редактиране или съкращаване на записа" . И не отрича, че точно изнесеното в медиите отговаря на съдържанието на разговора с Б. Борисов и М. Найденов от 15.04.2013 г. Следователно цитираните от тричленния съдебен състав части от обясненията на Николай Кокинов и Мирослав Найденов не са изведени от контекста.

Неоснователно е твърдението, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е направил едностранчиво обсъждане на доказателствата без да са взети предвид обясненията на Б. Борисов и други разпитани лица. На разговора от 15.04.2013 г. сутринта в дома на бившия премиер Б. Борисов са присъствали Н. Кокинов, М. Найденов и домакина Б. Борисов. От участниците в разговора само Б. Борисов не е посочил никакви подробности относно съдържанието на проведения разговор, а останалите разпитани лица К. Накова и В. Стефанова не са присъствали на проведената среща. Следователно необсъждането на обяснения, с които не се установяват релевантни за делото факти не представлява нарушение на съдопроизводствените правила.

1. Правилен и обоснован е правният извод на тричленния съдебен състав за материална законосъобразност на решението за налагане на дисциплинарно наказание.

Дисциплинарните нарушения са доказани и са приведени към хипотезиса на чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от Закона за съдебната власт- действия, с които е нарушен Кодекса за етично поведение на българските магистрати и накърняващи престижа на съдебната власт. В първоинстанционното съдебно решение са изложени подробни мотиви за действията на жалбоподателя, доказани пред дисциплинарно-наказващия орган със съдържанието на дадените обяснения.

Срещата е рано сутринта на 15.04.2013 г. по инициатива на Б. Борисов в деня на брифинга на Прокуратурата за обявяване на резултати от приключила проверка за незаконно използвани СРС. Н. Кокинов е дал конкретна информация за резултата от проверката и предстоящото повдигане на обвинение срещу конкретно лице от изпълнителната власт. Това е доказано с обясненията на М. Найденов - л. 140. Не са събрани доказателства жалбоподателят да е предал писмен доклад от тази проверка, но и гласното предоставяне на предварителна информация от магистрат на ръководен пост на представител на изпълнителната власт преди Прокуратура официално да обяви резултата от проверката си, осъществява нарушение по т. 1.4 и т . 2.3 от КЕПБМ, в какъвто смисъл са правните изводи и на тричленния съдебен състав. М. Найденов в обяснението си на л. 141 посочва, че след като Н. Кокинов си е тръгнал, Б. Борисов веднага е провел разговор с лицето, срещу което ще бъде повдигнато обвинение, за да го информира какво му е казал Н. Кокинов за констатациите на проверяващите прокурори.

Обстоятелството, че Николай Кокинов е бил "изолиран от предварителното производство срещу Мирослав Найденов" не изключва нарушение по чл. 2.3 от КЕПБМ. Жалбоподателят признава, че на срещата е обсъждал факти по делото срещу М. Найденов (л. 207), коментирал "клюката", че важен свидетел по делото се е отказал от показанията си и че приятелката на М. Найденов, с която той живее ще свидетелства срещу него. На тази среща именно М. Найденов е научил от Н. Кокинов кой е поръчал неговото дискредитиране (виж л. 140 обяснение на М. Найденов).

Правилно съдът приема, че в случая е извършено нарушение по т. 2.3, изр. 1 от КЕПБМ и не е налице изключението по т. 2.3, изр. 2 от КЕПБМ, разпоредба разрешаваща обсъждането на "подобни производства" извън съдебни заседания в предвидените от закона случаи, какъвто не е настоящият. Няма доказателства по делото Н. Кокинов, чиято е доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК да установи факти, на които основава защитната си теза, да е коментирал само информация, която вече е била известна на медиите и обществото. Акцентирано е в мотивите към решението на първоинстанционния съд на обстоятелството, че жалбоподателят е бил административен ръководител на Софийска градска прокуратура към този момент и пред нея е било висящо предварителното производство срещу М. Найденов. От това е направен и извод за неправомерно използване на информация, станала му известна при осъществяване на неговите функции на ръководител, с което е нарушена т. 7.2 от КЕПБМ.

Безспорно е установено в административното производство нарушение на т. 5.9 от КЕПБМ. Съдът е обсъдил разговора, проведен между Б. Борисов и Н. Кокинов (обяснение на М. Найденов, л. 213) относно търсената политическа подкрепа за кариерно израстване. Жалбоподателят и не отрича, че е "споделил" приятелски за намерението си да кандидатства за апелативен прокурор (обяснение на Н. Кокинов - л. 208). Защитната теза на жалбоподателя е, че не е търсил подкрепа, защото не е инициирал срещата. Няма значение по какъв повод Н. Кокинов е поканен на среща в дома на Б. Борисов. Но след предоставяне на информация за резултата от прокурорската проверка е изложил желанието си да стане апелативен прокурор.

Нарушението на т. 5.2 и т. 5.3 от КЕПБМ обосновано е прието от съда за доказано. В обясненията на М. Найденов и Н. Кокинов няма посочени конкретни имена на лица (съдържат се в аудиозаписите), за чиито лични качества са правени коментари. По време на прокурорската проверка въобще не е отречен такъв разговор. Само е обяснена причината за подобни оценъчни коментари - разговор между мъже в частен дом (стр. 213, обяснение на М. Найденов и стр. 206 -207 обяснение от Н. Кокинов). Срещата обаче е между представители на изпълнителната и съдебната власт, заемащи ръководни постове, поради което правилно съдът приема, че даденото обяснение не може да замени истинската същност на разговора.

Участието на Н. Кокинов в разговора от 15.04.2013 г., представлява действие, което по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ накърнява престижа на съдебната власт. Записан по незаконен начин, но разпространен в публичното пространство и станал достояние на обществото, разговорът разкрива модел на поведение на магистрат на ръководен пост в съдебната система, несъвместим с етичните задължения по Кодекса за етични правила на българските магистрати и очакванията на обществото.

Правилен и обоснован е правният извод на първоинстанционния съд, че е налице доказано виновно поведение, резултат по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ и причинна връзка между тях. Това, че жалбоподателят няма как да предвиди възможността да бъде незаконно подслушван в дома на министър-председателя (довод в касационната жалба), не означава липсата на виновно субективно отношение към действията, с които е нарушил етичните правила за поведение на българския магистрат и е накърнил престижа на съдебната власт.

Неоснователно е оплакването за несъответствие на наказанието с извършеното дисциплинарно нарушение. Решението на ВСС съдържа мотиви за изключителната тежест на дисциплинарните нарушения на Кодекса за етични правила на българските магистрати и негативните последици върху престижа на съдебната власт. Първоинстанционният съд е посочил изрично наличието и на друго предходно дисциплинарно производство № 10-00-016/21.06.2013 на ДС на ВСС с предложение за налагане на дисциплинарно наказание "забележка", в хода на което са извършени действията, послужили като основание за дисциплинарното уволнение. Това друго дисциплинарно дело не променя правните изводи на съда за съответствие на наказанието с тежестта на нарушението.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, II колегия, петчленен състав