Решение № 14948 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9588/2011 г.

Решение № 14948 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9588/2011 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Янчо Дамянов Лимончев против срещу решение № 345/09.06.2011 г., постановено по адм. д. № 97/2011 г. на Административен съд - Хасково, с което е оотхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-149/20.12.2010 г. на Началника на РДНСК Южен централен район. Счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно като се претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на РДНСК-Южен централен регион, чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна. Ответната страна - Министърът на регионалното развитие и благоустройството не се ангажира със становище по касционната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а по съществото е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: За да отхвърли жалбата, административния съд е обосновал нейната допустимост и неоснователност, преценявайки процесната заповед като законосъобразна, постановена в условията на компетентност, спазени процедурни правила и материалния закон. Посочени са разпоредбите, изискващи строителни книжа и към момента на извършването на строежа и понастоящем, обсъдена е липсата на условията за приложимост на § 16 ПР на ЗУТ и обратното - констатирани са предпоставките на чл. 225 ЗУТ, установени от доказателствата, включително и допуснатата експертиза. Решението е правилно. Процесната едноетажна масивна сграда - "Сграда за отдих", представлява строеж пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5а, изградена в чашката на язовир "Ивайловград", землището на с. Камилски дол, Община Ивайловград, м. "Стария мост", отдел 381 ДГФ, Безспорно по делото се установява, че същата е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, незаконен, съобразно чл. 225, ал. 2, т 2 ЗУТ, изграден през 2002 г. без одобрении инвестиционни проекти и разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 ЗУТ. Няма спор, че за него не е инициирана процедура по § 184 от ПЗР на ЗУТ за узаконяване, същият не е и търпим строеж по § 16 от ПР на ЗУТ, доколкото не отговаря на законовите изисквания. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,