Решение № 2835 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7503/2009 г.

Решение № 2835 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7503/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенцията за приватизация, гр. София, чрез надлежно упълномощения юрисконсулт Гергана Славкова, против Решение № 580 от 08.04.2009 г., постановено от Административен съд - гр. Варна, по адм. д. № 2301/2008 г. по описа на същия съд, с което Агенцията за приватизация (АП), гр. София е осъдена да заплати на Божидарка Тодорова Енчева от гр. Варна, на основание чл. 4, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, сумата от 1 059 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на 01.10. 2003 г., в резултат от незаконни действия и бездействия на служители на административния орган, ведно със законната лихва, както и разноски в размер на 119 лева. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК; иска се отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен. Касаторът твърди, че не е налице фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на АП за обезщетяване на вреди, защото не се установяват незаконосъобразни действия на служители на АП, тъй като те само извършват техническа дейност по регистрация на прехвърлянето на инвестиционните бонове, регламентирана в Наредбата за условията и реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции - собственост на държавата (НУРОПЦПТПАСД) и Инструкцията за приложението й. Неправилно е определен и паричния еквивалент на един инвестиционен бон - 1 лев. Касационният жалбоподател моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение. Ответникът - Божидарка Тодорова Енчева, чрез процесуалния си представител- адвокат Пелтеков, оспорва касационната жалба като неоснователна; претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава заключение за не основателност на касационната жалба. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по делото, за която решението е неблагоприятно и в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба на АП е неоснователна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е по реда на глава единадесета от АПК. Образувано е по искова молба, подадена от Божидарка Енчева, против Агенцията за приватизация, гр. София, за заплащане на сумата от 1 059 лева, представляваща обезщетение за преки имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска. Също така претендира и присъждане на сумата от 2 000 лева неимуществени вреди. В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на 1 059 инвестиционни бонове (ИБ), с надлежно открита бонова сметка и обслужващо звено. По повод направена справка е установила, че ИБ са прехвърлени на друго лице, без негово съгласие и упълномощаване. Предвид тези обстоятелства е била лишен от възможността да се разпорежда със собствените си инвестиционни бонове, в резултат на незаконните действията на Държавата в лицето на служителите на Агенцията за приватизация, без нейно съдействие или вина, поради което иска от съда, след установяване на твърдяното да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение за вреди в размер на 1 059 лева, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба. За преживян стрес, безпокойство и дискомфорт, свързани разследване по образувано досъдебно производство и невъзможността да разполага с инвестиционните си бонове - Енчева претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди - 2 000 лева. От доказателствата по делото Административен съд - Варна е установил, че ищецът е имал открита през месец август 2003 г.- бонова сметка, по чл. 11, ал. 1 от НУРОПЦПТПАСД, със 1500 инвестиционни бона. Установено е, че на 01.10.2003 г. е извършено прехвърляне на всички ИБ, собственост на ищцата на друго физическо лице, прехвърляне извършено в друго регионално звено. При така установени факти първоинстанционният съд е възприел фактическия състав на хипотезата на чл. 1 от ЗОДОВ, според който се изисква наличието на незаконни действия или бездействия на длъжностни лица на ответника, които представляват административна дейност; претърпяна от ищеца вреда и причинна връзка между тях. В мотивите на обжалваното решение е прието, че такива действия са налице, тъй като прехвърлянето на ИБ е служебна дейност на АП, извършвана от служителите й и тази дейност е административна по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. Дейността по прехвърлянето на ИБ е уредена в НУРОПЦПТПАСД и в Инструкция на АП за приложението й, като необходимите документи, които се представят на служителите на АП, и проверката която следва последните да извършват във връзка с това прехвърляне - са посочени в чл. 13 - 15 от Наредбата. При липса на доказателства, за промяна на обслужващото звено от ищцата по реда на чл. 4 от Наредбата и при събраните доказателства по делото, установяващи твърденията в исковата молба, съдът е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 15 и чл. 16, ал. 1 от Наредбата, изискващи проверка от служителите на АП на подадените документи за съответствие на посочените в тях данни, а такива несъответствия по делото са установени. Също така е прието, че когато прехвърлянето се извършва от пълномощник по чл. 17, ал. 7 от Наредбата, макар и да няма изискване за нотариалната му заверка, също следва да бъде упражнен контрол от служителите на АП, регистриращи прехвърлянето. С оглед на фактическите констатации първоинстанционният съд е приел незаконосъобразни действия от служителите на АП, които са в причинна връзка с вредоносния резултат. Стойността на вредите е определен в съотношение ИБ за един лев и искът за имуществени вреди е уважен като основателен в пълния му размер. Искът за обезвреда на неимуществените вреди е отхвърлен от съда като неоснователен и недоказан. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото е установено, че Енчева действително е имала открита лична сметка в инвестиционни бонове, регистрирана по реда на чл. 11 от Наредбата, в размер на 1500 инвестиционни бона. Към делото е представена справка, от която е видно, че на 01.10. 2003 г. инвестиционните бонове от сметката на ищцата са прехвърлени на друго физическо лице - Иван Иванов Арменчев с нареждане за прехвърляне и пълномощно, като регистрацията на прехвърлянето е станало в регионално бюро в град Враца, като няма данни ищецът да е променил обслужващото го бюро в гр. Варна. При така приетите за установени фактически обстоятелства по делото правният извод на съда, че искът е основателен и доказан, е правилен като обоснован и законосъобразен. Правилни са правните изводи на съда, че регистрацията на прехвърляне на инвестиционни бонове е служебна дейност на Агенцията за приватизация, която е административен орган, и дейността, която се осъществява от нейните служители по реда на Наредбата, е административна по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Редът за регистрация, разпореждане и прехвърляне на инвестиционните бонове е уреден в Наредбата и административната дейност се извършва в звената, обслужващи регистрацията и посочени в чл. 3 от Наредбата, а промяната на обслужващото звено е по реда на чл. 4 от Наредбата. Съдът обстойно е посочил реда, документите и необходимата служебна проверка на приложенията, за да се приеме от обслужващата звеното администрация, че е направено валидно искане от притежателя на боновете чрез подаване на нареждане за прехвърляне на инвестиционни бонове - образец № 1 от приложение № 2 към чл. 17, ал. 2 от Наредбата. Делин не е променил обслужващото звено и на основание разпоредбата на чл. 4 и чл. 16, ал. 2 и 3, във вр. с чл. 17, ал. 2 от Наредбата прехвърлянето на инвестиционни бонове на друго физическо лице следва да се извърши чрез звеното на АП, което се явява обслужващо звено на основание регистрацията на лицето и откриването на личната му бонова сметка. Въз основа на съдебно-графологична експертиза е прието, че подписите за упълномощител в пълномощното и за прехвърлител в нареждането не са положени от Божидарка Енчева. Доколкото, както правилно е приел и първоинстанционният съд - служителят на агенцията е бил длъжен поне да поиска документ за самоличност на пълномощника по чл. 17 от Наредбата, което задължение няма данни да е изпълнено (има различие в личните данни), то е станало възможно с фалшиво нареждане и фалшиво пълномощно да бъдат прехвърлени на 01.10.2003 г. инвестиционните бонове на името на Иван Иванов Арменчев. Изложените съображения за допуснатите нарушения на Наредбата от служители на АП са достатъчно основание, за да се приеме за установено, че е налице неизпълнение на служебна дейност по глава пета и шеста от Наредбата - нарушен е редът за прехвърляне на инвестиционни бонове и не е осъществен необходимият административен контрол, вследствие на което са причинени имуществени вреди на ищецът, изразяващи се в неправомерно прехвърляне на непарични платежни средства - инвестиционни бонове. Съдът законосъобразно е приел, че за процесния случай имуществените вреди са в размер на нормативно определените стойности на 1 инвестиционен бон за 1 лв. на основание чл. 5, ал. 5 от Закона за приватизационните фондове (ЗПФ), тъй като към датата на прехвърлянето (на увреждането) - октомври 2003 г., за инвестиционните бонове нямат пазарна цена, но тези инвестиционни бонове могат да се използват по реда на този закон. Отговорността по предявения иск по чл. 1 ЗОДОВ на държавата, за конкретния случай на АП, е невиновна, обективна отговорност за вредите, причинени от чужди незаконни действия или бездействия на служители при и по повод изпълнение на възложена им административна дейност. Неоснователен е доводът, поддържан в писмената защита на касационния жалбоподател, че няма претърпени вреди, защото към момента на предявяването на иска емитирането на бонове е преустановено поради тяхната валидност до 30.06.2005 г. Така е, защото вредата е настъпила към 2003 г, преди влизане в сила на § 22 от ПЗР на ЗПСК. За да възникне правото на иск по чл. 1 ЗОДОВ за обезщетение за вреди, законосъобразно съдът е приел, че следва да са налице няколко изброени кумулативни предпоставки, но основната преценка за отговорността за обезщетение е наличието на вреда и причинна връзка между незаконни действия на органи на държавата и на длъжностни лица и претърпяната вреда. За конкретния случай Енчева е регистрирала лична бонова сметка в определено звено на АП и на основание разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Наредбата като лице, което има открита сметка в инвестиционни бонове по реда на Наредбата, следва да се счита за регистриран за участие в централизирани публични търгове. Към датата на регистриране на прехвърлянето инвестиционни бонове са валидни, а след тази дата в резултат на извършения трансфер към друго физическо лице боновият баланс на сметката на ответника по касационната жалба е станал нула инвестиционни бонове. След прехвърлянето на инвестиционните бонове ищецът е престанал да бъде регистрирано лице за участие в централизирани публични търгове. Увреждането му е настъпило към 01.10.2003 г., защото в резултат на незаконните действия за прехвърляне на инвестиционните бонове на трето лице са прекратени неговите права за участие в централизирани публични търгове - т. е. заличен е като титуляр на бонова сметка към АП. С оглед неоснователността на жалбата касатора следва да заплати на Енчева сумата от 310 лева разноски за тази инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,