Решение № 2452 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15671/2009 г.

Решение № 2452 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15671/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на началника на Митница Пловдив, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Василева, срещу решение № 1311 от 21.10.2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. дело № 1171/2008 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение за промяна на митническа стойност № 532/14.03.2008 г., издадено от началника на Митница Пловдив, потвърдено от директора на РМД - Пловдив с решение № 1-4412-0315/24.04.2008 г. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, по делото е установено, че процесната фактура е издадена от "Българско морско дружество" ЕООД на "ЗИМ" ЕООД. Поради това, законосъобразно при определяне на митническата стойност е прибавена и стойността на транспорта по тази фактура. Неправилни са изводите на съда относно липсата на реквизити на фактурата, тъй като подписът на получателя не е задължителен реквизит съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч.). Наличието на тази фактура и установеното плащане по нея от страна на "ЗИМ" ЕООД показват, че не е спазено условието на договора за доставка "DDU - Солун". Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "ЗИМ" ЕООД. Ответникът по касационната жалба - "ЗИМ" ЕООД - гр. Пловдив оспорва същата чрез процесуалните си представители адв. Рискова и адв. Иванов. Заинтересуваната страна - директор на ТД на НАП - Пловдив - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. За да постанови това решение съдът е приел, че обжалваното решение за промяна на митническа стойност е постановено при последваща проверка на ЕАД № 3000/4-68335/28.11.2005 г., с който е оформен режим внос на детски играчки с приложена фактура на стойност 9146,32 щ. д., с изпращач на стоката UNI-REGENT HOLDINGS LTD, КОЛОН, Хонконг. В кл. 20 на ЕАД е декларирано условие на доставка DDU Tessaloniki (Солун), което съгласно ИНКОТЕРМС 2000 означава, че доставчикът ще заплаща разходите по доставката до местоназначението, без дължимото мито (Delivered Duty Unpaid). При извършения последващ контрол е установена разлика между декларираните транспортни разходи по ЕАД - 620 лв., и тези по издадените от "Българско морско дружество" ЕАД ("БМД" ЕАД) към жалбоподателя "ЗИМ" ЕООД фактури за транспорт № 05-11-17/25.11.2005 г. и № 05-11-17-III/14.12.2005 г., на обща стойност 7416,58 лв., поради което е прието от проверяващия административен орган, че тези по-високи разходи трябва да бъдат прибавени към митническата облагаема стойност на внесените стоки. Предвид това е извършена корекция на митническата облагаема стойност и на съответните задължения, като е определена разлика за доплащане в размер на 2048 лв., от които мито 469 лв. и ДДС 1579 лв., ведно със законните лихви, считано от 28.11.2005 г., за което е постановено решение за промяна на митническа стойност № 532/14.03.2008 г. на началника на Митница - Пловдив, което е потвърдено по реда на административното обжалване от директора на РМД - Пловдив с решение № 1-4412-0315/24.04.2008 г. За да отмени обжалваното решение съдът е приел, че с оглед на представената фактура на продавача UNI-REGENT HOLDINGS LTD № S187/24674/9.10.2005 г., включваща плащането на транспортните разходи по доставката на стоката до Солун, следва да се приеме, че не се налага промяна в митническата стойност на стоките по цитираното ЕАД. Приел е също, че по делото не е установено заплащането от "ЗИМ" ЕООД на разходите по транспорта на процесните стоки от Шанту до Солун по фактура № 05-11-17-III/14.12.2005 г. Съдът е посочил, че липсва подпис за "получател" върху посочената фактура, както и осчетоводяване на същата в счетоводството на жалбоподателя. Предвид това в мотивите на решението е направен изводът, че неправилно тази фактура е включена при определяне на митническата стойност на основание чл. 38, ал. 1, т. 5 ЗМ. Касационният състав на съда намира следното по така постановеното решение: Безспорно е установено по делото, че "ЗИМ" ЕООД, гр. Пловдив е осъществило внос на детски играчки съгласно ЕАД № 3000/4-68335 от 28.11.2005 г., като в кл. 20 на ЕАД "Условие на доставка" е декларирано DDU Солун, което означава, съобразно Международни правила за тълкуване на търговските термини ИНКОТЕРМС 2000, че продавачът поема всички рискове и разходи за доставката на стоките до тяхното местоназначение, без съответното мито. Това условие е включено и в представената по делото фактура за доставка на процесните стоки. Спорен е въпросът доколко тези условия на доставка са били изпълнени от страните и кой е платил транспортните разходи от Шанту до Солун. По делото не са представени доказателства за плащане на транспортните разходи от продавача, като например счетоводни или платежни документи. От представените по делото доказателства - фактура № 05-11-17/25.11.2005 г. за международен транспорт от Солун до Пловдив на стойност 620 лв. (относно транспорт на контейнер TPHU 493970-7) и фактура № 05-11-17-III/14.12.2005 г. за международен транспорт от Шанту до Солун на стойност 7416,58 лв., издадени от "БМД" ЕООД с получател "ЗИМ" ЕООД, както и доказателства за плащане в брой - приложен към последната фактура фискален бон се установява, че платец на транспортните разходи е бил вносителя. Поради това договорените и декларирани в ЕАД условия на доставката са били на практика различни от реалното изпълнение на договора. От процесната данъчна фактура за транспортни услуги от Шанту до Солун, която представлява първичен счетоводен документ и издадения към нея фискален бон се установява, че е извършено плащане в брой от страна на получателя "ЗИМ" ЕООД. Налице са валидни счетоводни документи, ползващи се с доказателствена сила и доказващи плащането на транспортните разходи от страна на това дружество. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводната експертиза се установява, че и двете фактури за транспорт са надлежно отразени в счетоводството на "БМД" ЕООД. Неправилен е изводът на съда, че липсата на подпис върху фактурата от страна на получателят я прави негодно доказателство. В чл. 7 ЗСч не е предвидено като задължителен реквизит за валидност на фактурата да има подпис на получателя. Необосновано съдът е приел, че предвид липсата на подпис върху фактурата от страна на получателя, не е установено реално плащане. Фактурата за транспорт от Солун до Пловдив също не е подписана, но е осчетоводена от "ЗИМ" ЕООД и същият не оспорва доказателствената й стойност. Съдът е допуснал нарушение на материалния закон като е приел, че неправилно е приложена нормата на чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗМ при определяне на митническата стойност, при което към реално платената стойност на стоката е прибавена стойността на транспорта от Шанту до Солун в размер на 7416,58 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗМ, митническата стойност на внасяни стоки, определена по този член, е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, коригирана съгласно чл. 38. Съгласно текста на чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗМ, при определяне на митническата стойност съгласно чл. 35 към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки следва да се прибавят и разходи за транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България. Затова, след като е установено, че дружеството-вносител е извършило реално разходите за транспорт от Шанту до местоназначението на стоката - Солун, с тези разходи следва да се коригира митническата стойност, декларирана от вносителя, независимо от договорените условия на доставка, доколкото липсват убедителни писмени доказателства за плащането на такива разходи от страна на продавача на стоката. По изложените съображения, правилно митническите органи са определили митническата облагаема стойност на стоката и съответния размер на митническите задължения. Като е отменил обжалваното митническо решение първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Спорът е изяснен и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отхвърлена подадената жалба от "ЗИМ" ЕООД против митническото решение. При този изход на спора не се присъждат разноски, тъй като касаторът не е претендирал такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,