Решение № 200 от 8.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11110/2012 г.

Решение № 200 от 8.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11110/2012 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Сергей Романович Илс, руски гражданин, с адрес в гр. Русе, подадена чрез пълномощника му, против решение № 26 от 17.07.2012 г., постановено по адм. д. № 220/2012 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отхвърлено неговото оспорване на заповед рег. № з-1757 от 27.04.2012 г. на директора на ОД на МВР - Русе за прилагане на принудителна административна мярка "отнемане правото на пребиваване в Република България". Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания индивидуален административен акт. Ответникът директорът на Областната дирекция на МВР - Русе не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил релевантната фактическа обстановка, като е обсъдил обстойно и задълбочено представените доказателства. Безспорно е, че Сергей Илс е притежавал разрешение за продължително пребиваване в страната на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ със срок до 17.11.2012 г., тъй като е осъществявал търговска дейност на територията на страната като чл. на Съвета на директорите на "Топлофикация - Русе" ЕАД. Въз основа на писмо от 3.04.2012 г. на дружеството до директора на ОД на МВР - Русе е образувано административно производство по прилагане на ПАМ, тъй като поради прекратяване на договора за управление и контрол с дружеството и отстраняването му от длъжност е отпаднало основанието за продължителното пребиваване на руския гражданин в страната. Не се спори, че спрямо Илс е образувано досъдебно производство в ОП - Русе за престъпление по чл. 255, ал. 4, вр. с ал. 3, вр. с ал. 1 от НК. Със заповед рег. № з-1757 от 27.04.2012 г. на директора на ОД на МВР - Русе на чужденеца е приложена принудителна административна мярка "отнемане правото на пребиваване в Република България" на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Въз основа на правилно преценените факти и доказателства е възприет обоснован извод за наличието на условията и предпоставките на закона за прилагане на принудителната административна мярка. След като спрямо адресата на разрешителното за продължително пребиваване в страната е отпаднал един от задължителните елементи от фактическия състав на правната норма, то компетентният административен орган е длъжен да реализира диспозицията на чл. 40, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ. Неоснователно е касационното възражение, че съдът не е съобразил заложения с чл. 6, ал. 5 от АПК принцип за съразмерност и поддържаното твърдение, че административният орган не е следвало да прилага принудителната административна мярка, тъй като с нея се причиняват вреди на адресата, явно несъизмерими с преследваната цел. Съответен на материалния закон е първоинстанционният извод, че заповедта е издадена в условията на обвързана компетентност на органа. Самият законодател е преценил, че в конкретната хипотеза преследваната от закона цел е съразмерна със степента на защита на обществения интерес. Законът определя условията и реда за влизане, пребиваване и напускане на чужденците в Република България, като при уреждане на тези обществени отношения законодателят изрично е разписал основанията и предпоставките за пребиваването на чужденците. В конкретния случай с чл. 40, ал. 1 от ЗЧРБ не е предоставена правна възможност за самостоятелна преценка от страна на органа (за която законодателната техника използва трето лице на глагола "може"). Неоснователно е възражението, че съдът не е съобразил допуснато от издателя на акта съществено нарушение на административнопроцесуалните правила. Според касатора, административното производство е следвало да се спре до приключване на образуваното срещу Сергей Илс досъдебно производство. Както правилно е прието в обжалваното решение, не са били налице предпоставките на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. Касае се за две различни производства, а останалите, развити от Илс съображения, се отнасят до изпълнението на издадения административен акт и са ирелевантни за спора. Неоснователен е и касационният довод за нарушение на чл. 6, т. 3 от ЕКПЧОС, тъй като осигуряване правото на справедлив наказателен процес не е елемент от проверката за законосъобразност на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка. На Сергей Илс не е приложена нито забрана за влизане в страната, нито е постановено принудително извеждане от нея. Лицето може да пребивава в страната по ред и условия, предвидени в специалния закон. Като е отхвърли жалбата на Сергей Илс, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд