Решение № 1314 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4491/2007 г.

Решение № 1314 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4491/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във вр. с чл. 218и и чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). С решение от 9.07.2007 г. по гр. д. № 382/2007 г. Врачанският окръжен съд, при повторно въззивно разглеждане на делото след отменителното решение по гр. д. № 571/2006 г. на ВКС, е оставил в сила първоинстанционното решение от 8.11.2005 г. по гр. д. № 238/2004 г. на О. районен съд, с което е прекратено производството по предявения от С. Х. К. против ОСлС - гр. В. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ, на основание чл. 224, ал. 1 ГПК (отм.). Въззивното решение е обжалвано от С. и Х. К. с к. жалба, подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.). Поддържат оплаквания за неговата неправилност и молят да бъде отменено и делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав, с оглед произнасяне по същество на спора. Прокуратурата на РБ, чрез прокурора от ВКП С., оспорва жалбата и поддържа становище за неоснователността й. При извършената проверка на основание чл. 218ж от ГПК (отм.) касационният съд установи следното: За да остави в сила първоинстанционното решение, с което производството по предявения от С. К. иск е прекратено, въззивният съд приел, че по същия иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, по което ищецът е бил оправдан, е приключило производството по гр. д. № 1122/2002 г. на В. окръжен съд. Решението по него е влязло в сила, поради което и същият спор не може да бъде пререшаван, съгласно чл. 224, ал. 1 ГПК (отм.). Относно претенцията на Х. К. срещу ОСлС - гр. В. производството е приключило с решението при първата касация, поради което въззивният съд не се е произнасял по него в обжалваното решение. Настоящето производство е недопустимо в частта по касационната жалба на Х. К., спрямо която производството е приключило с влязло в сила решение. Върховният касационен съд, при първата касация на въззивното решение го е оставил в сила в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и производството по иска на Х. К. срещу ОСлС - гр. В. е прекратено. Поради това и подадената от нея к. жалба против повторното въззивно решение, по което съдът не се е и произнасял по нейния иск поради липсата на висящност, следва да се остави без разглеждане. Касационната жалба на С. К. против въззивното решение е допустима, но неоснователна, поради следните съображения: Предмет на предявения от него иск против ОСлС - гр. В. е обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане на обвинение срещу него по сл. д. № 48/91 г., за престъпление по чл. 325 НК, по което е оправдан, съгласно уточненията му в молбата от 1.03.2006 г. Този спор обаче е решен с влязлото в сила решение по гр. д. № 1122/2002 г. на В. окръжен съд, както правилно е приел въззивният съд в обжалваното решение, поради което и не може да се пререшава, съгласно чл. 224, ал. 1 ГПК (отм.). Неоснователно се поддържа от касатора, че произнасянето по приложеното решение по предходното цитирано дело касае обвинение по друго следствено дело, както е посочено в диспозитива на решението, тъй като видно от мотивите на решението обвинението е същото - това по чл. 325 НК, по което К. е бил оправдан с влязла в сила присъда. Липсват данни срещу К. да е повдигнато обвинение по чл. 325 НК и по двете цитирани от него сл. д., за да се приеме тезата му за основателна. Независимо от посоченото във влязлото в сила решение по гр. д. № 1122/2002 г. конкретно следствено дело, то от мотивите на самото решение се установява, че присъденото обезщетение в размер на 500 лв. е за претърпени неимуществени вреди от обвинението за престъпление по чл. 325 НК, по което е бил оправдан. Повторен иск на същото основание е недопустим, е видно от уточнителната молба от 1.03.2006 г. претенцията е за същото обезщетение. Такива са и твърденията на касатора в настоящата му жалбата. Затова и правилно производството по предявения от С. К. иск е прекратено, поради което и въззивното решение, с което е оставено в сила първоинстанционното решение в тази му част, е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), настоящият състав на четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд на РБ