Решение № 5103 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5115/2010 г.

Решение № 5103 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5115/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Георги Иванов Георгиев и Венетка Иванова Златинова - двамата от гр. Варна, против решение № 89 от 15.01.2010 г., постановено по административно дело № 105/2009 г. по описа на Административен съд - Варна. Касаторите релевират доводи за неправилност на обжалваното решение на трите касационно отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения за неправилност на извода на съда за законосъобразност на одобрения от областния управител ПНИ. Твърдят, че не е доказано право на собственост на заинтересованите лица върху процесните имоти, респ. е допуснато нарушение на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, предвид заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ. Молят решението да бъде отменено и постановено друго, с което подадената срещу него жалба да бъде уважена, претендират разноски . В откритото съдебно заседание пред ВАС не се явяват и не изпращат представител. Ответната страна: Областен управител на област Варна не изпраща представител, нито становище по жалбата. Заинтересованите страни не се явяват. В писмен отговор Т. М. Мартинов оспорва жалбата, като прилага Определение по гр. дело № 762/2009 г. на ВКС. Мария Христова Пейчева, представлявана от адв. Чаков, оспорва касационната жалба, прилага решение № 198/15.02.2010 г. по гр. дело 1944/09 г. на Варненски окръжен съд. Претендира разноски за защита пред ВАС, за което прилага и списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на оспорения съдебен акт. Посочва, че са обосновани правните изводи на съда по предмета на спора, касаещ производство по реда на § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, в което се преценява законосъобразността на одобрения от областния управител ПНИ и доколко на всеки правоимащ по смисъла на § 4а и 4б ПЗР на ЗСПЗЗ е определен имот, съгласно изискванията на § 4з ПЗР на ЗСПЗЗ, като правоимащо е лицето, чието право на ползване се трансформирало в право на собственост. Счита, че съдът правилно е кредитирал заключението на назначената СТЕ. Намира жалбата за неоснователна, поради което предлага решението да бъде потвърдено. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от активнолегитимирани страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, отхвърлил като неоснователна жалбата на настоящите касатори против Заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на областния управител на област с административен център - Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за селищно образувание в местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище Варна в частта за имоти № 1480,1482, 1483,1484, 1487 и 1488. За да постанови решението си съдът приел, че жалбоподателите се легитимират като лица с признати права на собственост по наследствено правоприемство и реституция, в качеството си на наследници на Желязка Парушева Кълчаклиева, съгласно удостоверение за наследници и решение № 673/26.01.2000 г. на ПК Варна при Община- Варна, с което е признато правото на собственост върху земеделска земя - лозе от 4,365 дка в местността "Чучурка", землище Варна, находящо се в терен по § 4, който включва части от имоти пл. № № 1482, 1483,1484 и № № 1487 и 1488. Съдът обсъдил представените титули за собственост на заинтересованите страни с оглед възраженията на оспорващите досежно записването на спорните имоти, и кредитирал неоспореното заключение на вещото лице. С последното установил, че новообразуван имот № 1480 с площ от 370 кв. м не попада в имота, възстановен на наследодателката на жалбоподателите, новообразуван имот № 1482 с площ от 571 кв. м е вписан М. Л. Матев въз основа на нотариален акт № 70/94 г., имот № 1483 по ПНИ, с площ от 905 кв. м е записан на наследниците на Желязка Парушева Кълчаклиева, т. е. на жалбоподателите, имот № 1484 е с площ от 600 кв. м, имот № 1487 с площ от 681 кв. м е записан на Д. Н. Николова въз основа на нотариален акт № 121/02 г., а за имот № 1488 с площ от 743 кв. м е вписан А. М. Кателиев въз основа на оценителен протокол № 2508/23.09.1994 г. Съобразно горните установявания, съдът обсъдил приложимата редакция на § 4к, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и тази на чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ и приел, че не е налице техническа възможност за обособяване на самостоятелен парцел от разликите над 600 км. м от имотите попадащи в имота възстановен с Решение № 673 от 26.01.2000 г. на ПК гр. Варна. За посочената като единствена възможност част от имот № 1483 по ПНИ, представляваща разликата над 600 кв. м, а именно 305 кв. м да се присъедини към новообразуван имот № 4383, съобразил, че последният е записан на името на наследодателката на жалбоподателите, поради което приел, че е извън предмета на делото. По тези съображения приел издадената заповед за законосъобразна и отхвърлил жалбата срещу нея. Така постановеното съдебно решение е правилно. При напълно изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е стигнал до законосъобразни правни изводи. В плана на новообразуваните имоти (ПНИ) се нанасят имотите на три категории лица: 1. ползватели, на които по един от предвидените от законодателя процедури правото на ползване се е трансформирало в право на собственост чрез заплащане цената на земята; 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от поземлена комисия или от общинска служба по земеделие и гори право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - като приобретатели от първите две категории, или на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост. Съгласно разпоредбата на § 4к, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ за земите, предоставени на граждани въз основа на актове по § 4, се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти, а според ал. 2 помощният план съдържа данни както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на трудовокооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства. Съгласно на ал. 4 съдържанието на плана на новообразуваните имоти по ал. 1 и редът за изработването му се определят с Правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ с плана на новообразуваните имоти по § 4к от ЗСПЗЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4 "к", ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от закона. Планът следва да съдържа данните, посочени в същата разпоредба, като данните за собственост се записват в регистъра на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти. Съобразен с доказателствата по делото е изводът на съда, че с ПНИ са определени имоти за всички ползватели при довършена процедура по трансформация на правата им и при спазване на изискванията предвидени в чл. 28б, ал. 8 и ал. 9 ППЗСПЗЗ. Неоснователен е доводът на касаторите за нарушение на материалния закон. Правната норма на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ определя, че разликата над 600 кв. м, респ над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот (имоти) с размер не по-малък от 250 кв. м, като всеки нов имот се образува от една или повече съседни разлики, които се възстановяват на един и същ собственик, а разликите, от които не може да се образува нов имот, остават в имота, определен за ползвателя. В случая процесните имоти пл. № № 1482, 1484 и № и 1488 правилно са записани на ползвателите с трансформирано право на собственост, които са заплатили стойността за 600 кв. м. Записването за имот № 1488 по ПНИ е също правилно, тъй като Д. Николова се легитимира като лице от третата група правоимащи - лице, придобило собствеността върху имота от правоимащите по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ за площ от 680 кв. м, съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот 121/02 г., а новообразуван имот № 1480 с площ от 370 кв. м въобще не попада в имота, възстановен на наследодателката на жалбоподателите. Предвид горното, основният касационен довод - че лицата, за които са отредени процесните имотите не са правоимащи, респ. че не били спазени изискванията за обособяване на имот за възстановените собственици, обосноваващ претенцията им всички имоти да бъдат определени за касаторите като наследници на възстановения собственик, не намира опора в закона. Доводът, изложен едва в касационната жалба, че Мария Христова Пейчева владее техния имот - пл. № № 1483, освен че е недоказан, е и неотносим към въпроса за законосъобразността на заповедта на областния управител, предмет на спора. Последният довод-за наличие на висящност на спорове за два от процесните имоти, освен че е неотносим към предмета на настоящото дело, по аргумент от чл. 142, ал. 1 АПК, не отговаря на действителното положение, предвид представените от заинтересованите страни копия от влезлите в сила решение № 198/15.02.2010 г. по гр. дело 1944/09 г. на на Окръжен съд - Варна и определение № 916/2009 г. по гр. дело № 762/2009 г. на ВКС. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на Административен съд - Варна е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касаторите за присъждане на разноски по делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на заинтересованата страна Мария Пейчева, представлявана от адв. Чаков за присъждане на разноски по настоящото дело за защита пред ВАС е основателно, по арг. от чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 228 АПК. Тази страна, чрез представляващия адвокат Чаков, в о. с. з. е поискала присъждане на разноски. Оспорващите следва да бъдат осъдени да й ги заплатят в доказания размер на 700 лева, видно от приложеното на л. 61 от настоящото дело адв. пълномощно, установяващо, че тази сума действително е внесена за адвокатски хонорар на упълномощения адвокат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,