Решение № 966 от 23.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7040/2012 г.

Решение № 966 от 23.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7040/2012 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по реда на чл. 176 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 250 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с § 2 от Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Постъпила е молба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, за допълване на Решение № 3883 от 20.03.2013 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 7040/2012 г. - за произнасяне по касационната жалба на Дирекцията срещу Решение № 182 от 19.04.2012 г., постановено от Административен съд - гр. Велико Търново по адм. д. № 773/2011 г., в частта, с която е отменен и изменен Ревизионен акт № 151003136/22.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 328/8.07.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, относно определените данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г., и по ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. на Атанас Димитров Атанасов като ЕТ "Дианас - 88 - Атанас Атанасов" със седалище в гр. Берковица и адрес на управление ул. "Солунска" № 29, ЕИК по Булстат: 821112672. Молителят претендира допълване на решението в посочените части, а по същество - отмяна решението на АСВТ в обжалваната част и постановяване на ново, с което да се потвърди РА, а при условията на алтернативност моли делото да се върне за ново разглеждане в първоинстанционния административен съд, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В с. з. молителят не изпраща представител. Ответникът - ЕТ "Дианас - Атанас Атанасов" в с. з. не се явява и на се представлява, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на молбата за постановяване на допълнително решение. След като се запозна с обстоятелствата по делото, Съдът намери за установено следното: Производството по делото е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, срещу Решение № 182 от 19.04.2012 г., постановено от Административен съд - гр. Велико Търново по адм. д. № 773 по описа на същия съд за 2011 г., в частта, с която е отменен РА № 151003136/22.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново срещу Атанас Димитров Атанасов като ЕТ "Дианас - Атанас Атанасов" със седалище в гр. Берковица и адрес на управление ул. "Солунска" № 29, ЕИК по Булстат: 821112672, потвърден с Решение № 328/8.07.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, относно определените данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 111,96 лв. и лихва от 70,40 лв., и по ЗДДФЛ за 2008 г. - в размер на 585,83 лв. и лихва от 120,24 лв., и за 2009 г. - в размер на 1421,07 лв. и лихва от 130,99 лв.; както и в частта, с която е изменен същият РА относно определените данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. - в размер на 8425,92 лв. и лихва от 4179,76 лв., като данъкът е намален на 2558,30 лв., а лихвата - на 1528,02 лв. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че облагането на жалбоподателя с преки данъци е извършено по особения ред на чл. 122 ДОПК, тъй като спрямо него са констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от кодекса - наличие на данни за укрити приходи или доходи, както и че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Ревизиращият орган е изтъкнал, че извършените разходи превишават наличните парични средства, с които би разполагало задълженото лице, ако декларираните му доходи отговарят на действително получените. За 2005 г. ревизията е отчела получени доходи от ЕТ "Дианас - 88" в размер на 531,96 лв.; а за 2006 г. - изтеглена сума в размер на 15000 лв. от "ОББ" АД, внесена сума по банкова сметка в размер на 35000 лв., както и осигурителни вноски. В хода на съдебното производство е изслушана ССЕ, която е дала заключение за размера на данъчната основа на ревизираното лице по години, и са разпитани свидетели, посредством чиито показания жалбоподателят се е домогвал да обори констатациите на ревизията. Административният съд е коментирал подробно направените възражения и ги е намерил за неоснователни, като е приел, че констатациите за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК не са опровергани. Съдът не е кредитирал свидетелските показания, като е изложил обстойни мотиви. Позовал се е на ССЕ, която е дала заключение за размер на данъчната основа, съвпадащ с този, определен при ревизията. Отхвърлил е и възражението във връзка със задължителните осигурителни вноски, като се е позовал на информацията от НСИ. Решението е неправилно в частта за 2005 г. и правилно в частта за 2006 г. Противно на възприетото в мотивите на съдебния акт, Съдът е отменил РА относно определеното данъчно задължение за 2005 г. в размер на 111,96 лв. ССЕ е дала заключение в този смисъл, а и всички останали доказателства по делото еднопосочно са били в насока отхвърляне на жалбата. Като изложил мотиви за отхвърляне на жалбата, а е отменил РА, първоинстанционният съд е постановил необосновано решение, което подлежи на отмяна, и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, делото следва да се реши по същество с отхвърляне на жалбата против РА в частта на определения данък и лихва за 2005 г. Правилно Съдът е изменил РА относно определеното данъчно задължение за 2006 г., като се е позовал на експертното заключение. Тава заключение е кредитирано основателно, тъй като е използвало същите изходни данни и същия принцип на изчисления, както ревизията, но в годишен аспект. В тази насока е трайната практика на Върховния административен съд, поради което изводите на първоинстанционния съд се споделят от касационната инстанция. В тази част решението следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. За 2008 г. и 2009 г. АСВТ е отменил определените данъчни задължения по ЗДДФЛ, тъй като констатациите по ЗДДФЛ следват тези по ЗДДС. С основното решение, постановено по настоящото дело, Върховният административен съд отмени решението в частта, с която е отменен обжалвания РА в частта относно доначислен ДДС във връзка с продажба на стоки по фактури, получени от "Фема - 59" ЕООД и от "Станев" ЕООД, и върна делото за ново разглеждане в АСВТ; и остави в сила отменителното решение спрямо обжалвания РА в частта относно доначислен ДДС във връзка с продажба на стоки по фактури, получени от "Ларго груп" ЕООД и от "Устрем 97" ООД. Органът по приходите е приел, че през 2008 г. и 2009 г. ревизираното лице е извършвало продажби на на цигари и хранителни стоки, получени по фактури от "Фема 59" ООД (през 2008 г. и 2009 г.) и "Устрем 97" ООД (през 2009 г.). С оглед на това ревизията е извършила следното: През 2008 г. са обложени приходи в размер на 65243,01 лв., които ревизията е приела за неосчетоводени, и според нея са реализирани, като с печалба са продадени стоки, закупени по фактурите от "Фема 59" ООД - покупките са за 23441,98 лв., и е начислен процент надценка. По отношение на тази констатация в частта по ЗДДС касационната инстанция постанови връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Ето защо съдебният акт и в частта на облагането с пряк данък подлежи на отмяна, а делото подлежи на връщане в АСВТ, като констатацията следва да бъде разгледана и преценена от Съда съобразно преценката на облагането с ДДС. През 2009 г. са обложени и приходи в размер на 23439,04 лв., които според ревизията също са неосчетоводени, и са приети за реализирани, като с печалба са продадени стоки, закупени по фактурите от "Фема 59" ООД - покупките са за 19350,68 лв., и е начислен процент надценка. По отношение на тази констатация с изложените за 2008 г. мотиви съдебният акт и в частта на облагането с пряк данък подлежи на отмяна, а делото подлежи на връщане в АСВТ, като констатацията следва да бъде разгледана и преценена от Съда съобразно преценката на облагането с ДДС. През същата 2009 г. са обложени приходи, също приети за неосчетоводени, които според ревизията са реализирани, като с печалба са продадени стоки, закупени по фактурите от "Устрем 97" ООД - покупките са за 2198,18 лв., и също е начислен процент надценка. Незаконосъобразността на констатацията е установена с влязлото в сила решение на АСВТ по адм. д. № 703/2011 г. в частта на облагането по ЗДДС, оставено в сила с основното решение, постановено по настоящото дело, но доколкото в частта за облагането по ЗДДФЛ за тази година делото се връща за ново разглеждане, същата следва да бъде съобразена при новото разглеждане на делото, тъй като облагането с прекия данък е годишно. При новото разглеждане на делото Съдът следва да се произнесе и по въпроса за разноските в частта, в която делото се връща за ново разглеждане. Въпросът за разноските с оглед изхода на спора е разрешен с основното решение на касационната инстанция, постановено по настоящото дело. Така мотивиран и на основание чл. 176 и чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Съдът