Решение № 3125 от 25.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 285/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на правосъдието, чрез процесуален представител юрк. Даганова, против решение 7187 от 23.11.2023 г., постановено по адм. дело 5437/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменена по жалба на Д. А. Т. заповед ЛС-04-286 от 04.06.2021 г. на министъра на правосъдието, в частта й по т. 3, с която му е наложена мярка временно отстраняване от длъжност и е разпоредено да му бъдат иззети служебна карта и оръжие. Касаторът поддържа в касационната жалба и в открито заседание, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи за наличие на противоречие между мотивите и диспозитива на оспорения съдебен акт. Счита, че съдът е направил неправилна преценка за правните последици, произтичащи от отмяната на заповедта за уволнение. Изразява становище и за неправилно присъдени разноски на ответната страна поради непредставени доказателства за реално извършване на плащането. Претендира разноски. Ответникът- Д. А. Т., чрез адв. Петрунова, счита подадената касационна жалба за неоснователна, доводи за което излага в писмен отговор, писмена защита и в открито заседание. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано след като с влязло в сила решение 6021/07.06.2023 г. по адм. дело 699/2023 г., петчленен състав на Върховния административен съд, II-ра колегия, е отменил на основание чл. 239, т. 1 АПК влязлото в сила решение 7787/26.08.2022 г. по адм. дело 2364/2022 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, Пето отделение, и оставеното с него в сила решение 163/11.01.2022 г., постановено по адм. дело 6319/2021 г. по описа на Административен съд - София-град и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - София-град. За да постанови оспореното пред настоящата инстанция решение, АССГ е взел предвид, че към момента на издаването на оспорената пред него т. 3 от заповед ЛС-04-286/04.06.2021 г., са били налице всички предпоставки на чл. 214, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), тъй като с нея е образувано дисциплинарно производство срещу старши комисар Д. А. Т., заемащ към онзи момент длъжността началник на затвор I-ва категория в затвора в гр. София, поради постъпили предварителни данни, отразени в предложение с рег. 5213/03.06.2021 г. по описа на Главна дирекция Изпълнение на наказанията , за установено поведение от страна на посочения служител, квалифицирано като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР, за които на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР се налага дисциплинарно наказание уволнение . Въз основана на постъпилите предварителни данни с т. 3 от заповед ЛС-04-286/04.06.2021 г. на жалбоподателя Д. Т. е наложена мярка временно отстраняване от длъжност и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта и оръжие. За да отмени оспорената заповед, Административен съд София-град се е позовал на указанията, дадени с решение 6021/07.06.2023 г. по адм. дело 699/2023 г., на петчленен състав на Върховния административен съд, II-ра колегия, основани на влязлото в сила решение 8050/26.09.2022 г. по адм. дело 2142/2022 г., постановено от тричленен състав на ВАС, Пето отделение, с което е отменено като неправилно решение 70/06.01.2022г., постановено по адм. д. 9599/2021г. от АССГ и спорът е решен по същество като е отменена като незаконосъобразна заповед ЧР-03-110/27.07.2021 г. на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на Д. Т.. Съобразявайки приетото от петчленния състав на ВАС, Втора колегия, че отмяната на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание с влязло в сила съдебно решение представлява новооткрито обстоятелство, което е от съществено значение за съдебната проверка за законосъобразност на заповед ЛС-04-286/04.06.2021г., издадена от министъра на правосъдието в частта й по т. 3 за временно отстраняване на Т. от длъжност, първоинстанционният съд е приел, че отмяната на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение ЧР-03-110/27.07.2021 г. с влязло в сила уволнение заличава последиците както на уволнението, считано от датата на образуване на дисциплинарното производство, така и на постановената мярка временно отстраняване от длъжност . Решението е правилно. Не се споделят доводите на касатора за противоречие между мотивите и диспозитива на оспореното съдебно решение. Правилно е приел първоинстанционния съд, че към датата на издаване на процесната заповед ЛС-04-286/04.06.2021 г. са били налице всички елементи на правопораждащия фактически състав по чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а именно служебно положение, дисциплинарно производство, опасност за доказването в това производство, връзка между служебното положение и опасността. За да отмени обаче заповед ЛС-04-286/04.06.2021г., издадена от министъра на правосъдието в частта й по т. 3 за временно отстраняване на Т. от длъжност, първоинстанционният съд коректно се е съобразил с отменителното решение на петчленния състав на ВАС и приетото с него основание за отмяна на влязлото в сила решение 163/11.01.2022г., постановено по адм. д. 6319/2021 г. по описа на Административен съд София-град, потвърдено с решение 7787/26.08.2022г., постановено по адм. д. 2364/2022 г. от Върховния административен съд, пето отделение, а именно-наличие на новооткрито обстоятелство-отмененото с влязло в сила решение дисциплинарно наказание "уволнение", което е от съществено значение за преценката за законосъобразност на оспорената пред административния съд заповед и правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК е приел, че отмяната на дисциплинарното наказание обуславя незаконосъобразност и отмяна и на отстраняването от длъжност. Не се споделят доводите на касатора за неправилно присъждане на разноски на Д. Т., поради липса на представени доказателства за реално извършени плащания. Процесуалното представителство от адв. И. Минков е осъществено в условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. трето от Закона за адвокатурата (ЗАдв) за оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът, оказал безплатна адвокатска помощ и съдействие има право на възнаграждение, което се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. При това положение изводите на решаващия съд са обосновани и законосъобразни. Не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на правния спора в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени понесените по делото разноски, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че направеното възражение от касатора за прекомерност на заплатеното възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция е неоснователно. На Д. Т. следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 800,00 (осемстотин) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пред. първо от АПК, Върховния административен съд, състав на Пето отделение