Решение № 202 от 10.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2371/2015 г.

Решение № 202 от 10.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2371/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. До касационно обжалване е допуснато решение № 416/27.11.2014 г. по гр. д. № 415/2014 г. на Добрички окръжен съд в частта, с която между съделителите А. Т. А. и Я. Т. Р. са допуснати две ниви в [населено място], [община]. Касационното обжалване е допуснато при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително) по въпроса: Представлява ли съпружеска имуществена общност недвижимия имот, придобит при действието на СК от 1985 г. на името на единия от съпрузите по наследствено правоприемство и доброволна делба с доплащане равностойността на дяловете на останалите сънаследници? К. А. Т. А. счита решението неправилно в тази част, като постановено в нарушение на чл. 19, ал. 3 СК и чл. 21 СК (касационни основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 2 ГПК). Ответникът по касация Я. Т. Р. възразява, че решението е правилно и в допуснатата до касация част. По въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното: Ако при действието на чл. 21, ал. 2 СК от 1985 г. имот е придобит на основание наследствено правоприемство, договор за доброволна делба и доплащане на съответните идеални части от равностойността на имота в уравнение на дела на останалите сънаследници, съпругът-наследник остава индивидуален собственик на онази част от имота, която е придобил по наследяване. Върху другата част възниква съпружеска имуществена общност, освен ако частта е незначителна. Практиката на Върховния съд, а след 1996 г. - и на Върховния касационен съд на Република България в смисъла на дадения отговор е константна, такава e практиката и на настоящия състав (решение № 206/21.10.2014 г. по гр. д. № 2460/2014 г. ВКС, ГК, I-во ГО) и няма основание да бъде променяна. В. съд е приел, че двете ниви са придобити по време на брака на касатора и ответницата по касация на основание договор за доброволна делба от 10.06.1998 г. между сънаследници срещу парично уравнение на дяла на касатора. При приложеното съдебно решение по гр. д. № 85/2008 г. на РС-Балчик за прекратяване на брака поради развод, влязло в сила на 15.01.2010 г, и пред вид обстоятелството, че делбата между бившите съпрузи по отношение на двете ниви е допусната при равни квоти, следва да се приеме, че въззивният съд е поставил двете ниви изцяло в императивния режим на съпружеската имуществена общност. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира за основателни оплакванията, че въззивното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Договорът за доброволна делба е сключен при действието на СК от 1985 г, който предвижда императивен режим на общност в имуществените отношения между съпрузите. За да бъде включен недвижимият имот в режима, СК от 1985 г. изисква съвместен принос на съпрузите при придобиването на актива (чл. 19, ал. 1). Съвместният принос се предполага до доказване на противното (чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г), но събраните доказателства оборват (частично) презумпцията. От фактическа страна се установява, че двете ниви са били обект на наследствено правоприемство и земеделска реституция. Предмет на договора за доброволна делба е част от наследството на Т. А. Т. на обща стойност 191 796 000 неденоминирани лева. При делбата тримата наследници (съпруга, касаторът и неговият брат), дяловете на които са равни (чл. 5 и чл. 9 ЗН), са посочили стойностното изражение на нивите, поставени в дял на касатора (95 898 000 неден. лв.). Стойностното изражение на дела, който касаторът е получил по наследствено правоприемство, е 63 932 000 неден. лв. Следователно уравнението, което той се е задължил да плати, възлиза на 33 % = (95 898 000 лв. - 63 932 000 лв): 95 898 000 лв. Частта е значителна. Следователно въззивният съд е бил длъжен да приеме, че по доброволната делба касаторът е останал собственик на 67 % идеални части от двете ниви, а останалите 33 % са придобити в СИО с ответницата по касация. Осъществените предпоставки на чл. 21, ал. 2 СК от 1985 г. частично оборват презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г. Бракът на страните е прекратен поради развод (чл. 44, т. 3 СК), а прекратяването на брака е прекратило и СИО (чл. 27, ал. 1 СК) при равни за съпрузите дялове в нея (чл. 28 СК). Следователно делът на касатора в нивите е 83. 50 % = 67 % + 16. 50 % идеални части, а на ответницата по касация - 16. 50 % идеални части. Обжалваното въззивно решение подлежи на изменение в частта относно квотите, при които тези две ниви са допуснати до делба. При тези мотиви, съдът