Решение № 15904 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6997/2013 г.

Решение № 15904 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6997/2013 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Денко Сталинов Георгиев от с. Гулянци, Габровска област, срещу решение № 2398 от 11.04.2013 г., постановено по адм. д. № 8581 по описа за 2012 г. на Административен съд София-град. С него съдът е отхвърлил жалбата му срещу уведомително писмо с изх. № 02-150-6500/2077 от 20.07.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) и го е осъдил да заплати направените от ответника разноски. В касационната жалба се съдържа становище за неправилност на решението като се релевира нарушение на материалния закон. Твърди се, че касаторът не бил уведомен за започналото административно производство, с което са били нарушени чл. 26 и 28 АПК, което е довело и до нарушаване на правото му на защита по чл. 35 АПК. На следващо място касаторът твърди, че издаденият индивидуален административен акт не е бил мотивиран, което е нарушение на изискването за форма. По изложените съображения моли, решението на административния съд да се отмени с всички законни последици, като претендира и присъждане на направените разноски. От ответната страна - изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуалния му представител е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. В него са изложени твърдения опровергаващи тези, направени в касационната жалба. Ответникът моли, касационната жалба да не се уважава. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на съда за правилност на уведомителното писмо за законосъобразни. Прокурорът сочи, че за кампания 2011 г. на земеделския производител не е извършвана проверка на място, каквото не е и задължителна да се извърши според чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Прокурорът сочи освен това, че не са налице основания за отмяна на решението. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че Денко Георгиев е подал общо заявление за плащане на площ с УИН: 15/240611/59748 за кампания 2011 г., за което е регистриран с УРН: 238009. За извършената оторизация и изплатено финансово подпомагане е получил уведомително писмо с изх. № 02-150-6500/2077 от 20.07.2012 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, в което е посочена общата оторизирана сума от 2 602,50 лв. От изложеното в уведомителното писмо се установява, че по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) за 2011 г. е поискана сума от 28 965, 44 лв., която е отказана на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП, поради това, че заявената за подпомагане площ, след извършена административна проверка се е оказала по-малко от допустимата. Земеделският производител е заявил по СЕПП общо 129, 3 ха за подпомагане, а установената допустима площ за подпомагане е 93, 44 ха. Недопустимата за подпомагане площ или наддекларирана е 35, 86 ха, което представлява 35, 38% на наддекларираната площ, спрямо установената при проверката или допустима за подпомагане площ. На основание чл. 12 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията и допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, включително и на основание чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30 ноември 2009 г. цялата заявена за подпомагане площ е изключена за подпомагане. В уведомителното писмо е посочено още, че земеделският производител е поискал по Схемите за национални доплащания на площ (СНДП) сума от 2 658, 9 лв., която е отказана на основание чл. 47, ал. 2, т. 4 ЗПЗП. Причината за това е, че след извършена административна проверка е установена по-малко допустима площ за подпомагане от заявената. По тази мярка Денко Георгиев е заявил за подпомагане 88, 63 ха. След извършената административна проверка е установена допустима за подпомагане площ от 86, 75 ха, а недопустима за подпомагане площ или наддекларирана 1, 88 ха. Процентът на наддекларирана площ е установен на 2, 17, поради което за допустимата за подпомагане площ от 86, 75 ха е оторизирана сума от 2 602, 50 лв. Денко Георгиев е обжалвал пред Административния съд София-град уведомителното писмо, който е приел жалбата му за процесуално допустима и я е разгледал по същество. На първо място съдът е приел, че уведомителното писмо, което по правната си същност е индивидуален административен акт и е издадено от компетентен орган. На второ място съдът е посочил редът за създаване на специализирания слой "Площи допустими за подпомагане". На трето място е проверил, чрез заключение на вещо лице фактическите основания за издаването на уведомителното писмо и спазването на законовите изисквания за неговото издаване. От заключението на вещото лице, обсъдено ведно с приетите доказателства съдът е установил, че в таблиците към уведомителното писмо посочените наддекларирани площи са правилно установени, с незначителни изключения и по двете мерки. В заключението си вещото лице подробно е посочило всеки един от БЗС, заявен за подпомагане и причините за изключването на част от съответната му площ, като недопустима за подпомагане. Към словесната част от заключението са приложени и таблици, включително и цветни копия на картите в ИСАК за заявените за подпомагане площи. Заключението на вещото лице е било прието от страните без оспорване. При така установеното от фактическа и прана страна съдът е направил правен извод, че уведомителното писмо е законосъобразно, поради което е отхвърлил жалбата срещу него. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на административно производствените правила при издаването на уведомителното писмо от страна на административния орган. Според чл. 24, ал. 2 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. ДФЗ - Разплащателна агенция извършва административни проверки, по видовете, посочени в ал. 3. За така извършените проверки земеделските производители не се уведомяват, защото самата административна проверка представлява компютърно сравняване на блоковете на земеделско стопанство, които се съдържат в системата ИСАК с блоковете, заявените за подпомагане. Резултатите от извършената проверка се отразяват в уведомителните писа, които подлежат на обжалване по административен ред и по съдебен ред. При подадена жаба съдът извършва контрол за законосъобразност върху фактическите обстоятелства, посочени в уведомителното писмо и спазването на законовите изисквания при издаването му. Този вид проверка е визиран и в чл. 28 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30 ноември 2009 г. Поради това неуведомяването на жалбоподателя за започналата проверка не е съществено нарушение на административно производствените правила. Неоснователно е и следващото оплакване в касационната жалба относно това, че уведомителното писмо не е било мотивирано. Цялото уведомително писмо се състои от 9 страници. Установените факти при извършената проверка са дадени в табличен вид, като под всяка таблица е описано съдържанието на всяка една колона в нея. Внимателния прочит на таблиците с поясненото съдържание на колоните в тях сочат на мотиви или на изпълнение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Приложените към касационната жалба доказателства, които се отнасят за третата част от изложеното в нея са неотносими към спора, защото са свързани с други заявления, подавани от жалбоподателя, отнасят се за други години и различни мерки, заявени за подпомагане. По изложените съображения при постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушения, даващи основание за касационната му отмяна. То като обосновано и постановено в съответствие с материалния закон следва да бъде потвърдено. С оглед на изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски като неоснователно следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение