Решение № 2302 от 6.3.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Д. Найдекова от гр. Панагюрище за отмяна на влязло в сила решение 3998 от 30.03.2021 г. по адм. д. 5900/2020 г. на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС), поправено с решение 7536 от 22.06.2021 г. и допълнено с определение 7540 от 22.06.2021 г. Искателката сочи като основание за отмяна чл. 239, т. 4 АПК. Твърди, че решението следва да бъде отменено, тъй като има влязло в сила друго решение 12649 от 23.10.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, постановено срещу друг акт на Съвета на нотариусите на Нотариалната камара на Република България, но и двата оспорени акта са с предмет отказ за вписване на Найдекова като нотариус със съдебен район на Районен съд - Пловдив. При издаването на втория отказ органът не е съобразил задължителните указания на съда, дадени в отменително решение, постановено по жалбата й срещу първия отказ от 23.07.2016 г. на Съвета на нотариусите. Поддържа искане за отмяна и на основание чл. 239, т. 6 АПК с твърдение, че съдът не е приложил Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС), която има пряко действие. Твърди, че самата разпоредба на т. 6 от чл. 239 АПК е противоконституционна и не следва да бъде прилагана, като не трябва да бъдат съобразявани и многобройните осъдителни решения срещу Република България, постановявани от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Найдекова иска отмяна на постановеното решение на ВАС и на основание чл. 239, т. 1 АПК. Развива съображения за несъобразени от съда доказателства във връзка с претенцията й за присъждане на разноските по делото. Ответникът Съветът на нотариусите на Нотариалната камара на Република България оспорва искането като недопустимо и, евентуално, като неоснователно, по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Върховният административен съд, петчленен състав, приема искането за допустимо. Разгледано по същество, то е неоснователно. От данните по делото се установява, че производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по касационни жалби на Д. Найдекова и на Съвета на нотариусите на Нотариалната камара против решение 7406/28.11.2019 г. по адм. д. 12192/2018 г. на Административен съд София-град, с което е обявена нищожността на решение от 25.10.2017г. на Съвета на нотариусите с постановен отказ за вписване на Д. Найдекова като нотариус и преписката е върната на органа за произнасяне. С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, съдът е оставил без разглеждане касационната жалба на Найдекова и е оставил в сила решението на АССГ. С допълнително решение е поправил допусната очевидна фактическа грешка в мотивите, а с определение е отхвърлил искането на Найдекова за допълване на решението в частта за разноските. В искането за отмяна на влязлото в сила решение на тричленния състав на ВАС на посочените основания Д. Найдекова релевира доводи, касаещи съществото на правния спор, разрешен със сила на пресъдено нещо с постановеното решение на тричленни състав на ВАС. Както в първоначално подаденото искане, така и с допълненията към него от 23.09.2021 г. и от 30.03.2022 г. искателката развива съображения за неправилността на мотивите на съдебния акт и неприлагане на ЕКПЧОС. Навежда твърдения за нищожност на постановеното от тричленния съдебен състав влязло в сила определение за разноски. Настоящото производство е по отправено искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Отмяната е извънинстанционен способ за проверка на влезли в сила съдебни актове, поради което законодателят изрично е изброил основанията, на които е допустима такава проверка. Влезлите в сила съдебни актове, с които се слага край на производството, се ползват със стабилитет, който може да бъде разрушен само ако са налице предпоставките, предвидени при извънредните способи за отмяна. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК може да се иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото. Основание за отмяна по смисъла на цитираната разпоредба могат да бъдат само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната по обективни причини. Законът изисква тези доказателства да не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото не поради виновното поведение на страната или порочни процесуални действия на съда, а поради това, че не са били известни на страната. На следващо място, тези доказателства следва да са от съществено значение за правния спор и при обсъждането им биха могли да обосноват различен правен извод. Искателката Найдекова не представя с искането си никакви нови писмени доказателства, нито навежда нови обстоятелства, които не са били известни на съда към момента на постановяване на влезлия в сила съдебен акт. Доводите на искателката за отмяна касаят валидността на определението, постановено от тричленния състав по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Проверката и произнасянето по валидноста на постановен съдебен акт не са предмет на извънинстанционното производство по чл. 237 и сл. АПК. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК предвижда възможност за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Фактическият състав на цитираната разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията, респективно предметът на едното дело да се включва в предмета на другото. Разпоредбата предполага наличието на противоречие между влезли в сила съдебни решения. Данните по делото, както и самите твърдения на искателката сочат по категоричен начин, че липсва решение, което да противоречи на решението, чиято отмяна се иска, а се касае за две отделни производства с различен предмет. Въпросът е разрешен с Тълкувателно решение на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд 6 от 25.11.2010 г., което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, е задължително. Поради това искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК е неоснователно. Търсената отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 239, т. 6 АПК също е неоснователно. В искането си Найдекова се позовава на прякото приложение на ЕКПЧОС, като твърди, че постановеното от ВАС решение противоречи на Конвенцията, а тя се прилага пряко и не се изискват никакви решения на ЕСПЧ, които да го установяват. Съгласно чл. 239, т. 6 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Разпоредбата е процесуална и като такава не може да се прилага по аналогия за неуредени случаи. Изложението в искането не съдържа никакво фактическо основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, изисквано в т. 6 от чл. 239 АПК, а именно противоречие на съдебното решение с правото на ЕС и /или с тълкуването му, направено с решение на ЕСПЧ. Искателката не сочи наличието на такова относимо решение. Предвид изложеното, искането на Д. Найдекова за отмяна на влязлото в сила решение на тричленен състав ан Върховния административен съд по адм.д. 5900/2020 г. е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от пълномощника на ответника искане за разноски, в полза на Нотариалната камара на Република България следва да бъдат присъдени съдебни разноски за защита от юрисконсулт в размер на 50 лв. на основание чл. 249, вр. с чл. 143, ал.3 АПК, чл.37, ал.1 ЗПП и чл.25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,