Решение № 8806 от 13.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10431/2015 г.

Решение № 8806 от 13.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10431/2015 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Заместник председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) срещу Решение № 4806 от 7.07.2015 г., постановено по адм. дело № 4338/2015 г. на Административен съд С.-град (АССГ), с което е отменено Решение № 2219 от 6.04.2015 г. на Зам. председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. В жалбата се релевират доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществено нарушение на материалния закон, съдебнопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се, че съдът не е обсъдил фактите и обстоятелствата от административната преписка, а направените от него заключения са неправилни. Намира за неправилно приложението на Тълкувателно решение от 17.02.2015 г. по тълкувателно дело С-465/2007 г. на СЕС, което очертава рамката на понятието въоръжен конфликт. Развиват се доводи за неправилност на извода на АССГ, че на цялата територия на страната е налице безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Счита се, че е игнорирано териториалното дeлeние на Ирак, като се сочи, че в град Б. и гр. Б. няма въоръжен конфликт. Касационният жалбоподател в с. з., чрез юрисконсулт Славова поддържа подадената жалба и моли да се отмени обжалваното съдебно решение по изложените аргументи в нея. Счита, че административният съд е игнорирал противоречията в бежанската история. Ответникът - М. А. Н., в съдебно заседание, чрез адв. Андреева моли да се остави без уважение касационната жалба, съответно решението на АССГ в сила, като правилно, законосъобразно и надлежно мотивирано. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Посочва това, че в нарушение на чл. 172а АПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, решаващият състав не е обсъдил всички доказателства и всички доводи на касационния жалбоподател. Счита, че не са отчетени обясненията на жалбоподателя с оглед на съществените различия и вътрешни противоречия в тях, относно конкретната бежанска история за това, кога и по какви причини е напуснал Ирак, с какво се е занимавал, дали е търсил и получил закрила преди да влезе в България. Достига до извод, че решението се явява неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се отмени, а доколкото правнозначимите факти са установени в достатъчна степен- да се отхвърли оспорването срещу решението на ДАБ. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С обжалваното Решение № 4806 от 7.07.2015 г., постановено по адм. дело № 4338/2015 г. на Административен съд С.-град се ОТМЕНЯ, по жалба на М. А. Н., гражданин на И. Р. № 2219/6.04.2015 г. на Заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците, с което е отказано да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут на оспорващия и се ИЗПРАЩА делото като преписка на председателя на ДАБ за ново произнасяне по искането на М. А. Н. за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец при спазване на указанията по приложението на материалния закон. За да стигне до този резултат решаващият съд се е позовал на чл. 75, ал. 2, изр. 1 от ЗУБ, с който е предвидено, че при произнасяне по молбата за статут се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. Счита се, че в конкретния случай това изискване не е изпълнено, тъй като административният орган не е извършил преценка на всички факти и обстоятелства, свързани с държавата по произход на лицето, търсещо закрила, в частност - предоставяне на хуманитарен статут. Приема се за общоизвестен по смисъла на чл. 37, ал. 2 от АПК фактът, че нивото на насилие в Ирак непрекъснато ескалира и е от такова естество, че води до заплаха срещу живота и личността на гражданите. Предвид тези съображения АССГ приема отказът на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут за постановен при съществено нарушение на задължението по общото правило по чл. 35 от АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и на специалната разпоредба по чл. 75, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците да прецени всички относими факти, свързани с държавата по произход. Счита се издаденият административен акт за незаконосъобразен, поради което същият следва да бъде отменен и преписката върната за ново произнасяне от административния орган. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АССГ е неправилно, като подадената срещу него касационна жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но е бил нарушен материалният закон. Административният съд е направил неправилен извод за опорочаването на акта в резултат на допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В действителност административният орган е направил анализ на фактите и обстоятелствата, свързани с личното положение на кандидата, както и със сигурността на държавата по произход. Посочил е, че установените по делото обстоятелства, на които се основава молбата му не съставляват основания за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец. За установяване на положението в държавата Ирак към момента на подаване на молба за статут, органът е разгледал информацията, съдържаща се в справка от 7.05.2015 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност" отдел "Информация и анализи". В нея е отбелязано, че в част от провинциите в Ирак са налице въоръжени сблъсъци между бойци на "Ислямска държава" и иракските сили за сигурност. Независимо от наличието на сериозни рискови фактори обаче, не може да се направи извод, че цивилното лице, върнато в страната, се излага на реална опасност да претърпи тежки посегателства само поради факта на присъствието си на тази територия. Стандартите на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО вр. чл. 9 ЗУБ в случая не могат да бъдат приложени поради липса на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, с оглед личното положение на заявителя. Ситуацията в държавата Ирак е нееднородна и същата следва да се преценява в контекста на конкретната молба за закрила. В случая от АССГ е игнорирано териториалното дeлeние на Ирак, като не в цялата страна са налице въоръжени сблъсъци. Областта и града, от който идва кандидатът - гр. Б., както и гр. Б. в Ю. И., където е роден не са части от територията, на която се водят военни действия, което да доведе до извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт. Съобразно чл. 9, ал. 5 от ЗУБ хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част от държавата на произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. По отношение на района на столицата гр. Б. и гр. Б. в Ю. И., обстановката по сигурността е относителна спокойна и няма сблъсъци. Според приетата по настоящото дело Справка от 28.05.2016 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност" отдел "Информация и анализи" обстановката в тази част на Ирак, не следва да се приема, като достигнала границите на въоръжен конфликт. Взети са сериозни мерки относно защита на населението в столицата. С оглед на обстановката в тази част на страната и предвид това, че иракският гражданин не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му следва извода за липса на предпоставките на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Неоснователни са изводите на съда, че от ДАБ е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в частност чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като не е извършена оценка на относимите факти и обстоятелства. Административният орган е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето, заедно с въпросът, относно сигурността на страната му на произход. Лицето излага различни твърдения за това кога и дали е бил заплашван от ИД, като е налице "развитие" в обясненията с оглед създаване на подходяща бежанска история. Представената бежанска история съдържа вътрешни противоречия, които сочат за нейната неправдоподобност. След като иракският гражданин не попада в рискови групи и не сочи факти за тежки и лични заплахи, отправени към живота или личността му, административният орган законосъобразно е отказал да му предостави статут. Мотивите за търсената закрила на лицето са идентични с тези, които са посочени по време на предходното производство. В предходното административно производство с Решение № 4220 от 26.09.2011 г. е отхвърлено оспорването срещу Решение № 376/2011 г. на ДАБ, с което на лицето е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. При подаването на процесната молба, която се явява последваща, по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, не се сочат нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата на произход. Изложената бежанска история на лицето не съдържа обстоятелства, обуславящи предоставяне на статут. Поради допуснатото неточно приложение на материалния закон решението на административния съд следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на лицето срещу решението на ДАБ. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд