Решение № 21 от 3.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7896/2019 г.

Решение № 21 от 3.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7896/2019 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура", против решение № 645/9.05.2019 г., постановено по адм. дело № 405/2019 г. по описа на Административен съд - София-област, с което агенцията е осъдена да заплати на И. Ангелов сумата от 2 100 лв., представляващи направените разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с отменено наказателно постановление № 3705/2.12.2014 г., издадено от началника на отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа" на Агенция "Пътна инфраструктура", ведно със законната лихва считано от 10.01.2018 г. до окончателното изплащане. Агенция "Пътна инфраструктура" е осъдена да заплати на И. Ангелов и разноските по делото в размер на 387 лв., а на основание чл. 38, т. 2 от Закон за адвокатурата на адв. В. Василев (процесуален представител на ищеца) – сума в размер на 426 лв. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при игнориране на възраженията на ответника по иска - настоящ касатор. Излага, че не са налице кумулативните предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Намира за некоректно определен размерът на обезщетението, предвид неправилно съобразен материален интерес по наказателното постановление. Иска да се отмени решението и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - И. Ангелов, в писмен отговор и в открито съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на оспореното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Участващият в производство на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховна административна прокуратура излага становище, че касационната жалба е неоснователна, а атакуваното решение - правилно. Намира, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита извода на съда за правилен, че в случая са налице всички предпоставки за реализиране отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Отбелязал е, че съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Касационното производство пред Върховния административен съд е образувано след като с решение № 3266/6.03.2019 г. постановено по адм. д. № 12657/2018 г. по описа на ВАС е отменено решение № 712/27.06.2018 г. по адм. дело № 40/2018 г. по описа на Административен съд - София – област и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане Административен съд - София – област обективно е установил фактическите обстоятелства по делото. Съдът е съобразил, че искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение от ищеца във връзка с процесуално представителство и защита пред първа съдебна инстанция – Софийски районен съд, по повод жалба срещу наказателно постановление № 3705/2.12.2014 г., издадено от началника на отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа" на Агенция "Пътна Инфраструктура", ведно със законната лихва считано от 10.01.2018 г. до окончателното изплащане, както и така осъществена пред АССГ в две касационни производства. Установил е, че с решение на СРС, наказателното постановление (НП) е било отменено. С решение по КАНД № 9819/2016 г. по описа на АССГ е отменено решението на районния съд и делото е върнато за ново разглеждане. По новообразуваното дело е постановено решение, с което НП било изменено, като от 7000 лв., размерът на глобата е намален на 2 000 лв. Така постановеното решение е атакувано пред АССГ, който окончателно е отменил НП. Съдът е установил, че в производствата Ангелов е бил представляван от адв. Василев и от адв. Цанев – последният преупълномощен от адв. Василев. В хода на производства по реда на ЗАНН са представяни договори за правна защита и съдействие с договорени и изплатени възнаграждения в размер на 700 лв. Съдът е намерил, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат и е заплатил адвокатски хонорар в общ размер на 2100 лв., което е видно от договори за правна защита и съдействие и разписка, които както бе посочено са представени своевременно в хода на производствата. Така мотивиран и при съобразяване на доказателствата в тяхната съвкупност, решаващият състав е приел, че вредите, които се претендират са в резултат от незаконосъобразно наказателно постановление, отменено с влязъл в сила съдебен акт. Поради което е счел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по смисъла на ЗОДОВ. С обжалваното решение Административен съд - София – област е уважил предявения от И. Ангелов иск срещу Агенция "Пътна инфраструктура", за обезщетение за имуществени вреди в размер на 2100 лева като основателен и доказан. Предвид което съдът е намерил за основателни претенциите както касателно законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, така и за възнагражденията за производствата по реда на ЗОДОВ. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав намира, че съдебното решение е валидно, допустимо и съответно на материалния закон, при произнасяне по същество на спора. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата дори на един от елементите на фактическия състав препятства реализирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск. По категоричен начин е установено, че е налице отменен, с влязло в сила съдебно решение, акт - наказателно постановление № 3705/2.12.2014 г., издадено от началника на отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа" на Агенция "Пътна инфраструктура", с което е реализирана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Безспорно от събраните доказателства в хода на развилите се пред СРС и АССГ производства, се установява, че ищецът е претърпял вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като са налице доказателства за възмездност по отношение на процесуалното представителство осъществено от адв. Василев и преупълномощеният от последния - адв. Цанев. В този смисъл, неоснователно е възражението на касатора за липсата на процесуално представителство. В Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на колегиите на ВАС се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Предвид цялостната отмяна на наказателното постановление, неоснователен се явява касационният довод за неправилно определен размер на материалния интерес. Възражението, че обезщетението е крайно завишено, което съставлява възражение за прекомерност на разноските, е неоснователно. Към моментът на постановяване на настоящото решение институтът на разноските не е уреден в производството по реда на чл. 63 от ЗАНН. Възражение за прекомерност на разноските е допустимо по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК само в производството, в което институтът на разноските е изрично уреден и именно в производството, в което са сторени. Имуществените вреди претърпени в резултат от заплатени адвокатски възнаграждения в производствата по атакуване на наказателни постановления не могат да се определят като необосновани и прекомерни, предвид определените минимални възнаграждения в Наредба № 1.2.0014 г., а размерът може да бъде редуциран от съда по реда на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата при съобразяване на "обоснован и справедлив" размер на извършената правна защита и съдействие. В този смисъл ТР № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на колегиите на ВАС. Предвид изложеното са неоснователни доводите на касатора, че присъдените разноски са прекомерни. Предвид изложеното настоящата инстанция намира за изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С оглед изхода на спора, правилно съдът е присъдил в полза на ищеца, респективно на адвоката на основание чл. 38, т. 2 от Закон за адвокатурата и сторените разноски в исковото производство по реда на ЗОДОВ. Поради което така атакуваното решение е правилно и не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход от процеса на касатора разноски не се дължат, а на ответника по касацията се следват такива. С оглед направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, т. 2 от Закон за адвокатурата, следва да бъде определено такова в размер на 377 лева съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение