Решение № 5419 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14961/2018 г.
ВАСVIII отделение10.04.2019 г.докладчик Свилена Проданова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1900/30.10.2018 г., постановено по адм. Дело № 738/2018 г. по описа на Административен съд Б. в частта, в която е отхвърлена жалбата на "К. А.-98" ЕООД с. М., О. Н. З., срещу ревизионен акт № Р-2000217005056-091-001/11.12.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Б., в обжалваната му и потвърдена част с решение № 47/27.02.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Б. при ЦУ на НАП, само в частта, в която са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2014 г. в размер на 7182, 13 лв. и съответните лихви за забава, както и в частта, в която са присъдени съдебни разноски в размера им над 803 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-2000217005056-091-001/11.12.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Б., в обжалваната му и потвърдена част с решение № 47/27.02.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Б. при ЦУ на НАП, само в частта, в която са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2014 г. в размер на 7182, 13 лв. и съответните лихви за забава. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1900/30.10.2018 г., постановено по адм. Дело № 738/2018 г. по описа на Административен съд Б. в останалата му част. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Б. при ЦУ на НАП да заплати на "К. А.-98" ЕООД с. М., О. Н. З., с ЕИК *********, сума в размер на 7 лв. /седем лева/ за разноски в касационно съдебно производство. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5419 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14961/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "К. А.-98" ЕООД със седалище и адрес на управление: с. М., община Н. З., подадена чрез процесуалния му представител адв. К. Петрова, против решение № 1900/30.10.2018 г. на Административен съд /АС/ – Б., постановено по адм. дело № 738/2018 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО, вр. чл. 182, ал. 2 ДОПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени ревизионният акт, както и присъждане на направените от жалбоподателя разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "ОДОП" Б. /ДД "ОДОП"/ при ЦУ на НАП – не взема становище по касационната жалба Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС – Б. е бил ревизионен акт /РА/ № Р-02000217005056-091-001/11.12.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Б., в обжалваната му и потвърдена част с решение № 47/27.02.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Б. при ЦУ на НАП. Със същия на "К. А.-98" ЕООД са определени задължения за корпоративен данък за 2012 г. в размер на 6312,51 лв., за 2013 г. -4208, 34 лв. и за 2014 г. -12 812,46 лв., ведно със съответните лихви, произтичащи от неправомерно упражнено според приходните органи право на преотстъпване на корпоративен данък. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, че РА е издаден от компетентни органи по приходите в съответствие с чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената от закона форма по чл. 120 ДОПК, след проведено ревизионно производство, което е възложено със заповед за възлагане на ревизия, издадена от оправомощен за това орган по приходите от директора на ТД на НАП Б. Н. са допуснати при извършването на ревизията съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Във връзка с облагането по ЗКПО съдът е изложил мотиви за това, че основният спорен въпрос по делото е изпълнението на законовите изисквания за признаване правото на преотстъпване на корпоративен данък. Относно данъчни години 2012 г. и 2013 г. На основание чл. 189б ЗКПО ревизираното лице е ползвало преотстъпване на корпоративен данък в размери съответно за всяка от годините – 6312, 51 лв. и 4 208, 34 лв. по ГДД по чл. 92 ЗКПО. Правото на преотстъпване на корпоративен данък не е признато от ревизиращите органи и за двете години на основание общата разпоредба на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО, тъй като към 31. 12. на съответната година дружеството е имало подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Установено е от фактическа страна, че дружеството е имало незаплатени за 2012 г. публични задължения, в размер на 348, 42 лв., произтичащи от ДД, ДОО, ЗО и ЗПО за м. ноември 2012 г., със срок на плащане – 25.12.2012 г. и 1022, 95 лв. за 2013 г., произтичащи от ДД, ЗО, ЗПО, ДОО за м. октомври и ноември 2013 г., със срокове за заплащане 25.11.2013 г. и 25.12.2013 г. За 2012 г. дружеството е имало и незаплатени към 31.12.2012 г. ДНИ и ТБО, дължими за същата година. Не са спорни размерите на задълженията, които са публични по своя характер и произтичат от подадени от дружеството декларации – обр. 6 по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица и по ЗМДТ. Според съда налице е регламентираната в чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО пречка за преотстъпване на данъка, тъй като към 31 декември на 2012 г. и 2013 г. дружеството има неплатени публични задължение по декларации, подлежащо на принудително изпълнение, доколкото съгласно чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК тя е изпълнително основание. Тъй като нормата на чл. 167, ал. 1 ЗКПО не съдържа изискване да е започнала процедура по принудително изпълнение, неоснователен е доводът на жалбоподателя, че следва да е била връчена покана за доброволно изпълнение по чл. 182, ал. 2 ДОПК. Според съда наличието на образувано изпълнително производство за принудително събиране на установено по размер и изискуемо публично вземане, както и изпращането на покана за доброволно изпълнение, са ирелевантни за наличието на пречка по смисъла на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък. Решението в тази си част е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на установените по делото факти административният съд е направил обосновани правни изводи, съответни на приложимите материалноправни норми, след като е обсъдил подробно доказателствата по делото е отговорил на всички наведени в жалбата доводи, възпроизведени отново и в касационната жалба. Правилен е изводът на административния съд за приложимост на нормата на чл. 167 ЗКПО при преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 189б от същия закон, тъй като тя регламентира общо изискване за преотстъпването му като данъчно облекчение по смисъла на чл. 166, от което могат да се ползват само данъчно задължените лица, които стриктно изпълняват данъчните си задължения за своевременно внасяне в бюджета на дължимите данъци и други публични задължения, изброени в чл. 162, ал. 2 ДОПК, а в чл. 189б са регламентирани специалните изисквания, за преотстъпване на същия данък като данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за малки и средни предприятия, които осъществяват дейност по производството на селскостопански продукти. Така предвиденото данъчно облекчение представлява държавна помощ под формата на данъчно предимство за земеделските производители, базирана върху изискванията на Насоките за държавна помощ в селското и горското стопанство за периода 2007 г. – 2013 г. и Регламент (ЕС) 1857/2006 г. от 15 декември 2006 г. за прилагането на членове 87 и 88 от Договора за Европейска общност, действащ през същия период от време. Поради това съгласно § 41 от ПЗР към ЗИДЗКПО, обн. ДВ бр. 95 от 2009 г., в сила 1.01.2010 г. данъчното облекчение по чл. 189б се прилага след постановяване на положително решение от Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи. С решение С
863 от 11.02.2011 г. на ЕК държавната помощ по чл. 48, ал. 6-7 ЗДДФЛ и чл. 189б, ал. 1 - 4 ЗКПО е призната за съвместима с чл. 107, пар. 3, б. "в" ДФЕС. Във връзка с решение на ЕК С
3186 от 5.06.2013 г., с което помощта е призната за съвместима, с пар. 43 от ДР ЗИД ЗКПО /изм. ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 19.11.2013 г. / е прието, че данъчното облекчение по реда на чл. 189б може да се ползва до 31 декември 2013 г. включително за корпоративния данък за 2013 г. С решение на СЕС от 30 май 2018 г. по дело С-481/17 е прието, че решение С
863 от 11.02.2011 г. на ЕК следва да се тълкува в смисъл, че държава членка може да откаже предоставяне на помощ в рамките на посочената схема, поради това, че заявителят не отговаря на предвиденото в националното право условие данъчно задълженото лице да няма публични задължения. За да е налице подлежащо на принудително изпълнение публично задължение, е достатъчно наличието на изпълнително основание, предвидено в чл. 209, ал. 2 ДОПК, установяващо задължението по основание и размер, което не е внесено в срок, независимо от това дали на данъчно задълженото лице е изпратена или не покана за доброволно изпълнение по чл. 182, ал. 1 ДОПК /отм. ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г. /. Изложените в този смисъл мотиви от административния съд настоящата касационна инстанция преценява като правилни. Относно данъчен период 2014 г. На основание чл. 189б ЗКПО ревизираното лице е декларирало ползване на данъчно облекчение - преотстъпване на корпоративен данък в размер на 12 812,46 лв. по ГДД по чл. 92 ЗКПО. Правото на преотстъпване на корпоративен данък не е признато от ревизиращите органи на първо място за сумата 3790,75 лв., тъй като размерът на преотстъпения данък бил определен от РЛ върху целия размер на декларираната за годината данъчна печалба, вместо за данъчната печалба, получена от дейността по производството на непреработена растителна и животинска продукция. В тази част РА е потвърден от първоинстанционния съд и въпреки, че решението се обжалва изцяло, не са наведени конкретни касационни оплаквания. При служебна проверка на материалната законосъобразност на решението в тази му част, касационният съд, не намира пороци на същото. Разпоредбата на чл. 189б, ал. 1 ЗКПО изрично определя данъчната основа, която е основа за преотстъпване на корпоративен данък, а относно размера й не са наведени доводи за допусната необоснованост, нито са събрани доказателства за неин различен размер. На следващо място, приходните органи не са признали право на преотстъпване на корпоративен данък и за сумата от 9021, 71 лв. като разлика, поради неизпълнение на специфичните условия по чл. 189б, ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗКПО. Прието е, че закупен актив – плуг, конвенционален AKRIL е нов, но е придобит след 31.12.2015 г., тъй като е доставен на 17.02.2016 г. и е заплатен през 2016 г. Съдът е потвърдил изводите на приходните органи, приемайки, че крайният срок за придобиване но новия актив е 31.12.2015 г., който срок не е спазен. По отношение на друг закупен през 2015 г. актив – косачка "К. К. 3 100" е прието от приходните органи и от съда, че активът не е нов, тъй като е произведен през 2005 г. За останалите два закупени актива през 2015 г. – компресор 100 л. и климатично съоръжение, двете с обща данъчна основа от 1554, 35 лв., не са установени липса на общи условия или пречки по смисъла на чл. 189б, ал. 2, т. 1 ЗКПО, но е отчетено, че преотстъпеният данък от 9021, 71 лв. превишава 50 на сто от стойността им /777, 12 лв./, поради което и на основание чл. 189б, ал. 2, т. 4 ЗКПО, за 2014 г. не може да се ползва изцяло данъчното облекчение за 2014 г. Решението в тази си част е валидно и допустимо, но частично неправилно. По отношение на актива, придобит през 2015 г., произведен през 2005 г., изводът, че активът не е нов съобразно законовото изискване, е обоснован с оглед годината на производство. В обратния смисъл не се сочат доказателства, вкл. и чрез представяне в касационното производство на оригиналната фактура, която обаче не е в изискуемия заверен превод на български език. Необосновани са изводите на съда и на приходните органи, че активът – конвенционален плуг не е придобит до края на 2015 г. Видно от доказателствата и приетата СчЕ е, че договорът, издаването на данъчната фактура и осчетоводяването на актива при РЛ е извършено до края на 2015 г. Фактическата доставка на актива и плащането му е извършено през 2016 г. Това означава, че данъчното събитие е настъпило с издаване на фактурата, както и придобиването на актива по правилата на ЗЗД. По смисъла на ЗСч приходът се отразява като текущо начисляване към момента на възникването му – на датата на данъчното събитие, което в случая е издаването на фактурата. Плащането и доставката са с отложено действие, което не може и не се отразява на придобиването на стоката, индивидуализирана като такова по своя род и вид в договора и фактурата. Предвид горното за РЛ и придобитите от него три нови актива през 2015 г. – плуг, компресор и климатична система, са налице предпоставките по чл. 189б, ал. 2, т. 2 ЗКПО. С оглед необходимостта от спазване и на кумулативното условия по чл. 189б, ал. 2, т. 4 ЗКПО - преотстъпеният данък да не превишава 50 на сто от настоящата стойност на активите по т. 1, определена към датата на предоставяне на помощта /в случая това е датата на придобиването им/ преотстъпеният данък за РЛ за 2014 г. следва да се определи не в размер на 9021, 71 лв, а в размер на 7182, 13 лв./като 50 на сто от стойността на трите актива 12800 лв+625, 83 лв. +938, 42 лв./. За тази сума и съответните й лихви РА в частта му за 2014 г. е незаконосъобразен и следва да се отмени. Като е достигнал до обратния извод първоинстанционният съд е постановил необосновано и незаконосъобразно решение в тази си част, което следва да се отмени в същата част. По съществото на спора, изяснен от фактическа страна, следва да се отмени като незаконосъобразен и РА в същата част. При този изход на спора първоинстанционното решение следва да се отмени в размера на присъдени разноски в полза на приходните органи за юрисконсултско възнаграждение над 803 лв., изчислени съразмерно на уважената част и материалния интерес на спора, и по компенсация с разноските на жалбоподателя изчислени по същия начин. За касационното производство не се присъждат разноски за ответника по касация, който не е взел участие в производството. В полза на касатора се присъжда сума в размер на 7 лв. съразмерно на уважения материален интерес.