Решение № 7826 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4477/2021 г.

Решение № 7826 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4477/2021 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. П., от гр. София против решение № 7428/21.12.2020 година, постановено по административно дело № 5140/2019 година по описа на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците по касационната жалба - Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), гр. София, ТЕЛК към І МБАЛ София ЕАД, 1-ви състав, Агенция за хора с увреждания – гр. София, ТД "Сигма - П" ООД – гр. София, Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София - град, Регионална дирекция (РД) "Социално подпомагане" София - град не изразяват становища по предвидения процесуален ред. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че атакуваният съдебен акт е основан на задълбочена преценка на събраните доказателства, постановен е в съответствие с приложимите материалноправни норми и не са налице наведените от касатора касационни основания за неговата отмяна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 7428/21.12.2020 година, постановено по административно дело № 5140/2019 година Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на В. П., от гр. София срещу експертно решение № 0319 от 07.03.2019 г. на Националната експертна лекарска комисия. Правилно съдът е приел, че оспореното експертно решение на НЕЛК е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 103, ал. 4 и чл. 112, ал. 3 от Закона за здравето, а именно от специализиран състав по вътрешни и белодробни болести, определен съгласно водещата диагноза, като в състава постановил оспореното решение са били включени трима лекари-специалисти. Законосъобразно съдът е съобразил, че актът на органа по медицинската експертиза е издаден в предвидената писмена форма за валидност, съдържа изискуемите реквизити по чл. 59 АПК и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценка прилагането на материалноправните разпоредби и съответствието на акта с целта на закона административният съд е ползвал заключенията на две съдебно-медицински експертизи. Съгласно чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), видът и степента на увреждането (степента на трайно намалената работоспособност (ТНР) се определят въз основа на представената медицинска документация), обективираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост - въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. Административният съд е приел, че в ЕР на НЕЛК подробно е мотивирана установената оценка на работоспособността и процента на трайно намалената работоспособност (ТНР). Този извод е обоснован, тъй като е в съответствие с приложената медицинска документация. Подкрепя се и от приетите по делото заключения на съдебно-медицинските експертизи. При постановяване на съдебното решение съдът се е позовал на специалните знания на експертите, които са категорични, че се касае за [заболяване] и с нормални помпени показатели, като към момента състоянието е без функционални нарушения за функционален дефицит. Наличният функционален дефицит за сърдечни вмешателства без хемодинамични нарушения и без усложнения след интервенцията е 30% ТНР по част 4, раздел 2, т. 1 по НМЕ. Останалите заболявания, които дават % ТНР са: ХОББ – [заболяване], без функционални нарушения и функционален дефицит – 10 % ТНР по част 6, раздел 9, т. 1 по НМЕ, след което сумарният процент се изчислява на 31% ТНР, какъвто е приела и НЕЛК. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция (чл. 221, ал. 2 предл. второ АПК). Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност. По изложените съображения обжалваното съдебно решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение