Решение № 264 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7839/2011 г.

Решение № 264 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7839/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Петя Хубенова Димитрова, от с. Каснаково, област Хасково против решение № 266/16.05.2011 г. по адм. дело № 318/2011 г. на Административен съд - Хасково. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 53, ал. 4 от КСО и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията изложени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 266/16.05.2011 г. по адм. дело № 318/2011 г. Административен съд - Хасково е отхвърлил жалбата на Петя Хубенова Димитрова срещу решение № Ж - 35 - 3/19.03.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково и потвърденото с него разпореждане № 506/15.02.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ, с които е разпоредено жалбоподателката да възстанови сумата от 1188,31 лева, недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периодите 1.12.2008 г. - 25.03.2009 г. и 1.05.2009 г. - 9.06.2009 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Релевантните по спора факти сочат, че Петя Хубенова Димитрова е майка на детето Хубен Димитров Захариев, родено на хх.хх.хххх г. Същата е ползвала отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) по трудовото си правоотношение с Община Димитровград, считано от 12.08.2008 г. до навършване на двегодишна възраст на детето - 22.11.2009 г., за който период е получила съответстващото се парично обезщетение. Налице е прекъсване на отпуска за времето 25.03.2009 г. - 1.05.2009 г. На 1.12.2008 г. жалбоподателката е настанила детето в ОДЗ "Райна Княгиня" - гр. Димитровград и не е прекратила това фактическо състояние за периода, през който е получавала обезщетения по чл. 53 от КСО. С молби - декларации за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете от 13.08.2008 г. и 30.04.2009 г., подадени в Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково майката е декларирала, че детето не е настанено в детско заведение и, че в случай на промяна на декларираните обстоятелства се задължава да представи на работодателя си декларация за промяната. Това свое задължение тя не е изпълнила за периода от 1.12.2008 до 25.03.2009 г. и от 1.05.2009 г. до 9.06.2009 г., твърдейки че въпреки посещенията на нейното дете в ОДЗ не е налице настаняване по смисъла на чл. 53 от КСО. За процесния период размерът на изплатените обезщетения възлиза на сумата от 1188,31 лева главница. Настоящият състав на Върховния административен съд намира наведените с касационната жалба доводи за неточно приложение на материалния закон и невярна преценка на фактите по делото за неоснователни. Настанено в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО е това дете, което е прието в детската ясла и не е отписано. В случая се касае за обединено детско заведение по чл. 27, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (детска градина с яслена група), приема, в което се подчинява на два режима - този по чл. 28, ал. 1 ППЗНП за детската градина и този по чл. 19 и чл. 20, ал. 1 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях за приема в яслената група. Според посочените разпоредби от Наредба № 26 децата се приемат в детските ясли от директора на яслата, за което родителите представят молба, придружена от документите, изброени в чл. 20, ал. 1. В случая родителите са подали необходимата молба за приемането на детето в яслената група и между страните не се спори, че тя е била придружена с необходимите документи. Детето е записано в дневника на яслената група и е започнало своите посещения. Твърденията, че това е не е било за целия период, за който се изисква връщане на получените обезщетения не игнорират факта на настаняването. По делото липсват доказателства за прекратено настаняване на детето за процесните периоди. Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО се изплаща на майката в случаите когато отглежданото дете не е настанено в детско заведение, т. е. настаняването в детско заведение е правоизключващ юридически факт. Следователно, щом като детето Хубен Димитров Захариев е настанено в детско заведение, правото на майката Петя Хубенова Димитрова да получава парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО е отпаднало от датата на настаняването. Фактът на недеклариране пред своя работодател Община Димитровград и пред органите на НОИ на новонастъпили обстоятелства от значение за отпуснатото обезщетението по чл. 53 от КСО, за което касационната жалбоподателка се е задължила със заявлението - декларация, не подкрепя развитата от нея теза за добросъвестност при получаването му. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,