Решение № 7975 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6434/2015 г.

Решение № 7975 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6434/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП Б. против решение № 672/07.04.2015 г., постановено по адм. дело № 316/2015 г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е отменен Акт за установяване на задължение по декларация № 4194/13.11.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Б., потвърден с Решение № 7/23.01.2015 г. на директора наТД на НАП Б., с който в тежест на Е. Д. А. е установен данък по ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 154,11 лв. и лихва в размер на 24,11 лв. В жалбата се излагат доводи за непарвилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му и отхвърляне на оспорването. Ответникът Е. Д. А. от [населено място] оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният администартивен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена по пощата срещу подлежащо на обжалване решение, от стара по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорения АУЗД за незаконосъобразен, издаден в нарушение на процесуалните правила. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Административният съд е направил обосновани със събраните по делото доказателства фактически установявания, по които страните не спорят. Спорен е въпросът по приложението на нормите на чл. 106 вр. чл. 103 ДОПК за служебна корекция в хипотезата на подадена ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, в която е декларирана получена субсидия като земеделски производител като доход от друга стопанска дейност, без деклариране на приход от земеделската дейност. Правилно решаващият съд приема, че в тази хипотеза не са налице условията за служебна корекция на декларацията, защото не е налице несъответствие между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствие между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации- чл. 103, ал. 1 ДОПК. Касае се за преценка относно вида на деклариран доход, което е правен въпрос и не представлява несъответствие на декларацията с указанията за попълването й, както неоснователно твърди касаторът. Настоящият състав намира, че редът по чл. 106, ал. 1 ДОПК за извършване на служебна корекция в случая е неприложим, но неправилно административният съд е приел като краен извод незаконосъобразност на АУЗ. Неспазването на така определения ред в ДОПК обуславя извода за нищожност на АУЗ. Установяването на нови обстоятелства и факти, свързани с данъчни задължения на едно лице, може да стане единствено и само в рамките на надлежно образувано и проведено ревизионно производство с ревизионен акт по реда на чл. 106, ал. 3, във връзка с чл. 108 ДОПК, а не с АУЗ по чл. 106, ал. 1 ДОПК. Административните производства за издаване на АУЗ и за издаване на ревизионен акт са различни производства. В настоящия случай не е спазена формата и вида на административното производство, което обосновава и извод и за некомпетентност на органа, издал акт, с който могат да се установяват задължения за данъци на лицето. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ДОПК данъчното задължение в този случай подлежи на установяване с ревизионен акт, от орган по приходите с правомощия по чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК. В производството по чл. 106 ДОПК органът по приходите не разполага с компетентност по издаване на ревизионни актове и по установяване на допълнителни задължения за данъци и задължителни осигуровки, извън отстраняването на несъответствията, визирани в посочената норма. В случая е налице обратната хипотеза - по реда за извършване на служебни корекции в подадена декларация, от орган по приходите с компетентност по издаване на АУЗ, се определят задължения за данък, които подлежат на установяване с ревизионен акт, от орган с правомощия по чл. 118, ал. 2, във връзка с чл. 119, ал. 2 ДОПК. Така допуснатото нарушение на процесуалните правила има за последица липсата на материална компетентност за органа, издал акта, поради което АУЗ е нищожен. В този смисъл са: решение № 10321 от 7.10.2015 г. по адм. д. № 9823/2014 г. по описа Върховния административен съд, решение № 7959 от 30.06.2015 г. по адм. дело № 9822/2014 г., по описа на Върховния административен съд, решение № 4529 от 23.04.2015 г. по адм. дело № 7073/2014 г., по описа на Върховния административен съд, решение № 5496 от 14.05.2015 г. по адм. дело № 8168/2014 г., по описа на Върховния административен съд, решение № 6438/1.06.2015 г. по адм. дело № 9110/14 по описа на Върховния административен съд и др. По тези съображения обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и да се постанови друго, с което да бъде обявена нищожността на оспорения АУЗ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният администартивен съд, второ отделеине,