Решение № 9108 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9170/2015 г.

Решение № 9108 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9170/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - гр. К. срещу решение № 68 от 18.06.2015 г. по адм. д. № 340/2014 г. на Административен съд - гр. К.. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че с експертно решение № 1877 от 19.12.2011 г. на ТЕЛК за общи заболявания, при МБАЛ "Св. И. Р." ЕООД гр. Д., с членове д-р Н. И. К., д-р О. Т. И., д-р В. Т. И. и д-р А. Б. Л., на лицето В. В. Ч. е определена 50 % трайно намалена работоспособност, дата на инвалидизиране - 3.01.2005 г. и срок на инвалидност - 3 години. Решението е обжалвано от председателя на медицинската комисия при ТП на НОИ гр. К. пред НЕЛК, която се е произнесла с Решение № 0200/063 от 26.04.2012 г. на НЕЛК за неврологични болести, с което е отменила и върнала ЕР на ТЕЛК гр. Д. за ново освидетелстване. ТЕЛК се произнася с ново ЕР № 0984 от 23.06.2012 г., като определя ТНР 52 % и срок на инвалидността 3 години. Това експертно решение също е обжалвано от МК при ТП на НОИ гр. К.. На основание чл. 51, т. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, с ЕР № 0716 от 9.11.2012 г. НЕЛК отменя по документи ЕР № 0984 от 23.06.2012 г. на ТЕЛК по оценката на работоспособността и срока на инвалидност, като определя 42 % ТНР и съкратен срок от 1 г. за динамично клинично и параклинично проследяване на състоянието. Решение № 0716 от 9.11.2012 г. на НЕЛК е редовно връчено на освидетелстваното лице и не е обжалвано. Въз основа на първото посочено по-горе ЕР на ТЕЛК № 1877/169 от 19.12.2011 г., с разпореждане № 7309022997 от 27.03.2012 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при ТП на НОИ - гр. К., на В. В. Ч. е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размера по чл. 98, ал. 7 от КСО (размера на социалната пенсия) до разрешаването на спора от НЕЛК за степента на нейната работоспособност. Пенсията е изплащана за периода от 19.12.2011 г. до 31.01.2013 г. С ревизионен акт за начет от 3.09.2014 г., е установена щета за ДОО, изразяваща се в изплатената на В. В. Ч. пенсия за периода от 19.12.2011 г. до 31.01.2013 г., общо в размер на 1694.13 лв., от които главница в размер на 1353.48 лв. и лихва - 340.65 лв. Въз основа на него е издадено разпореждане № 400 от 18.09.2014 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ гр. К., с което е разпредено сумата да бъде внесена солидарно от начетените лица, членове на ТЕЛК, по сметка на РУ "Социално осигуряване", гр. К.. Това разпореждане е обжалвано по реда на чл. 117 КСО от членовете на ТЕЛК и е потвърдено с решение № РД-12-113 от 6.11.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. К., което също е било оспорено от членовете на ТЕЛК пред Кюстендилския административен съд. Съдът е разгледал по същество жалбата и е приел, че не са налице предпоставките на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за реализиране на имуществена отговорност на членовете на ТЕЛК, поради което е уважил жалбата и е отменил решението на директора на ТП на НОИ гр. К. и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ гр. К.. Решението е правилно. Според разпоредбата на чл. 110, ал. 1 КСО контролните органи на НОИ съставят на физически лица или на юридически лица ревизионни актове за начет за причинени от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи включително неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актовете на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативни разпоредби по издаването им. Съгласно чл. 61 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) експертизата на трайно намалената работоспособност включва определянето на обстоятелствата от т. 1-9, а експертизата на вида и степента на увреждането включва определянето на въпросите по чл. 61, ал. 2, т. 1- 5. Съгласно чл. 62 от Наредбата видът и степента на увреждането и степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на подробна клинична експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. Съгласно разпоредбата на чл. 63 от НМЕ установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1. С оглед изложеното може да се направи обоснован извод, че реализирането на отговорността по реда на чл. 110 КСО е за вреди причинени от отменени актове на ТЕЛК/НЕЛК, но при условие, че те са отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Следва да са извършени нарушения на въведени с правна норма, правила и материални предпоставки. Такова нарушение би било налице, ако е установено нарушение на процедурата и работата на експертизата от формална страна, като например да не е взета предвид изобщо медицинската документация, каквато е била представена и е налице, да е нарушена процедурата по издаване на решението или е налице действие или бездействие изискуемо според правната норма - например чл. 62 НМЕ, като заедно с това е довело и до издаване на неправилно решение - несъобразено с обективните данни за здравословното състояние на освидетелстваното лице. Това означава, че не всяко отменено решение на ТЕЛК е основание за търсене на отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, а само такова, което е постановено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му. Членовете на медицинската експертиза са лица с професионална и специална подготовка, знания, умения и придобит с практиката опит в определена област на здравеопазването, на които е възложена тази специална функция за оценка на здравословното състояние, с която оценка се свързват определени законови последици. Тази професионална оценка се извършва по правилата за медицинската експертиза, но се изразява в свободна независима субективна и според вътрешните убеждения и медицински знания оценка на фактите и доказателствата във връзка със здравословното състояние. Тази оценка може да бъде в определени параметри, в които експертите определят своето заключение и за което те не могат да носят отговорност за професионалната си дейност. Административният орган в своето решение се е задоволил да отчете единствено факта на отменено решение на ТЕЛК, но е пропуснал да направи проверка дали отмяната на това ЕР се дължи на нарушение на нормативни разпоредби по издаването му. Всяко решение на ТЕЛК и НЕЛК като резултат на експертни действия и заключения е регламентирана от нормативни разпоредби дейност по издаването им и това се има предвид в хипотезата в разпоредбата на чл. 110, ал. 1 КСО. Приемайки нормата на чл. 110, ал. 1 КСО, законодателят е имал в предвид да се избегнат щети на ДОО вследствие на нарушения при извършване на медицинската експертиза извън нормалната неприкосновена субективна професионална оценка на членовете на ТЕЛК. По делото е била назначена, кредитирана и не оспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, която по несъмнен начин е извела заключение, че "при определяне на крайния процент ТНР в ЕР № 1877/19.12.2011 г. и ЕР № 0984/26.06.2012 г. на ТЕЛК - Д. са спазени изискванията на Приложение № 1 за отправните точки при оценка на ТНР, както и на приложение № 2 за Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР. Разликата в полагащите се проценти ТНР в ЕР на ТЕЛК и НЕЛК е в медицинската преценка на усложненията, които от ТЕЛК са приети като определящи характера на заболяването, а от НЕЛК като остро състояние, за което е следвала временна, а не трайна неработоспособност". Съдът е взел в предвид заключението на вещото лице и го е обсъдил заедно и в съвкупност с другите доказателства по делото. С оглед на което може да се изведе обоснован извод, че в настоящият случай и в двете решения на ТЕЛК и НЕЛК е налице обсъждане на медицинската документация, обсъдени са медицинските данни от нея и от извършените прегледи и е изведен извод относно здравословното състояние на освидетелстваната В. В. Ч.. Процентите на ТНР са определени според отправните параметри посочени в чл. 63 НМЕ, а различията в тях са резултат от различната субективна професионална оценка въз основа на данните от медицинската документация. От друга страна в решението на НЕЛК не се сочат нарушения при издаването на решението на ТЕЛК, които са довели до отмяната му, а се постановяват различни изводи въз основа на установените факти в това административно производство без да е извършено нарушение на нормативни разпоредби по издаването на решението на ТЕЛК. С оглед на гореизложеното в случая не е осъществен съставът на чл. 110, ал. 1, т. 1, предложение последно от КСО и не са налице условия за ангажиране на имуществена отговорност на членовете на ТЕЛК. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано), поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на касационното производство ТП на НОИ гр. К. следва да заплати на ответниците направените от тях разноски в размер на 313,88 лева на ответниците съгласно представено банково извлечение № 121 от 6.08.2015 г. по фактури 0-3325 и 0-3326 от 3.08.2015 г и списък на разноските. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,